"Всичките живи животни хранят други живи животни: торът храни земята, земята храни жълъда, жълъдът храни свинята, свинята храни нази, ние храним турците, турците хранят султана, той храни бълхите, бълхите и те може би хранят други бълхи." - казва сопотският бръснар хаджи Ахил, чийто портрет Вазов тъй чудесно описва. Това е класическата нашенска формулировка на принципа на всеобщата връзка. Вероятно образът изплува, защото миналата неделя се забавлявах да оприличавам защитниците на 12-те книги на вазовите чичовци и лели: никой от тях не можеше да се мери с мъдростта на хаджи Ахил. Тая липса не запълниха нито настоящият, нито вероятно бъдещият премиер, както и техните експерти, надприказващи се в една друго предаване на БНТ оня ден. И то по една единствена причина - усложняват прости неща, докато хаджи Ахил опростява сложности, за да ги навърже в убедителната верига от очевидности. Тук здравият разум не може да каже и "копче".

Но най-напред за дебата, белязал неофициалното откриване на предизборната кампания. Той довя познатата досада от висшите материи на политическите успехи и намерения, макар на преден план да изтъкваше чисто личностни качества. В това отношение операторите и режисьорите на пулт имаха и ще имат незаменима роля. Тя е дори сравнима с "изследванията" на услужливи фирми, специализирани предимно в реклама и маркетингови проучвания на бири, шампоани и PR на политически централи. За разсейване на скуката пак се пуснаха любимите сюжети за употреба и злоупотреба на службите за сигурност. И тъй като се е случвало преди, имаме всички основания да вярваме, че ще продължава да се случва и по-нататък. Както и да се забравя методът на хаджи Ахил.



Това забравяне подтиска простите въпроси,



от чиито отговори ще лъсне доколко претендиращите за управленски мандат са наясно не толкова с намеренията си, колкото с действителното състояние на страната. Впрочем последното надали особено ги интересува. Защото с малки изключения и този път зад предизборната сергия ще застанат същите продавачи на вносни продукти, изработени в манифактурите на външни политически фирми. "Промоцията" им ще бъде на изборите за европейски депутати, а няколко седмици след това ще се радваме на масовото им предлагане под сертифицирани партийни марки. После ще си остане същото тягостно чувство, което предизвикват две на пръв поглед несвързани неща. Последователят на хаджи Ахил обаче няма как да ги не свърже. Особено пък ако се връща от Цариград през онова КПП, което турците направиха за има-няма половин година, докато на нашето се вдигнаха два пилона със знамената на ЕС и РБ. При сравнение тия неща са по-въздействащи дори от субсидиите за селското стопанство и местната индустрия, както и лихвените проценти за кредити. При комшиите те падат с американски темпове и се рекламират под зеленикав портрет на Обама.

С тия уж несвързани неща впрочем се сблъсква всеки, който прекосява навътре родните граници от която и да е посока. Те са: 1) боклуци от всякакъв произход по полета, пътища, села, градове, столични предградия и жълти павета; 2) все по-намаляващото предлагане в магазините на стоки, произведени в България. Разбира се, това донякъде е следствие от особеното съчетаване в днешния манталитет на "пословично трудолюбивия български народ" на две по-скрити качества -



битова мърлящина и пресметливо чуждопоклонство.



Често пъти те биват бъркани със свобода, предимно кухненска, и с цивилизационен избор, предимно сметкаджийски. Това обаче има неочакван политически израз в лустросани управленски програми, замитащи боклука под чергите на шарените идеологии за свободния пазар, който разорява най-напред селото. В тях без изключение дотам се преливат любимите цветове на тукашните им фенове, че във всяка повечето от тях могат да открият оня, който им харесва. Което улеснява не само коалициите, но и запазва статуквото. При него запуснато поле напролет толкова малко впечатлява живеещите в страната, колкото и фактът, че близо 50% от хранителните стоки и почти 90% от индустриалните не са български.

Връзката между боклуците и стоките, особено хранителните, подсеща за две прости цели, които могат да бъдат поставени съвсем сериозно като водещи политически послания тъкмо според метода на хаджи Ахил. Тяхното постигане наистина ще промени страната и ще свали политическите хвърчила, реещи се в ефира на европейските програми, лисабонските стратегии и международните проекти за справяне с кризата. Всички те се носят от наивната илюзия, че проблемите се решават със сложни приказки, които обясняват и предизвикват прости действия. Нещата в трудни ситуации обаче са по-скоро обратни: сложните взаимозависимости трябва да бъдат представени просто, както учи хаджи Ахил. Така сложната задача за промяна може да се изрази с две прости първоначални цели, съответстващи на съвсем непосредствени нужди: да се изчисти от боклуци страната и да се възстанови българското земеделие. При световна криза, която у нас се съчетава с нарастваща трудова деквалификация и отдалечаващи се надежди за модерна индустрия, това са напълно



разумни и лесно разбираеми приоритети



както за предизборни програми във всички разцветки, така и за композиране на бюджета.

Ако тия цели бъдат изпълнени, за следващия управленски цикъл могат да се поставят по-сложни, засягащи ограмотяването, занаятите, индустрията, банковото дело, културата и туризма, като разчистването продължи със срутване на хотели и разораване на голф игрища.

За това не се иска особена политическа воля: достатъчно е сериозно да се четат класиците, описващи разпадащата се патриархалност. Тя и след сто години дава ориентири за разумно поведение с два прости съвета: да ти е чисто там, където живееш и работиш; на масата ти да има това, което обичаш.