Едва ли има българин, който да не е изпратил поне един sms за дарителска кампания. Събраните така пари не са достатъчни за решаване на един проблем, но със сигурност помагат на нуждаещите се.

Има обаче и хора, които са превърнали дарителството в своя съдба. Те рядко попадат в медиите и трудно се съгласяват на срещи и разговор. Някои от тях се страхуват от изнудване. Обикновено за тях се заговаря, когато се намесят в шумен случай, който привлича вниманието на обществото.

Такъв е случаят с бизнесмена Петър Христов. "Имах лош късмет с Мануела Горсова. Само защото Максим Стависки причини катастрофата, тази тема се повдигна в обществото", казва той. Година преди трагедията с Мануела Христов помага на Илиян от Велико Търново, който също изпада в кома след катастрофа. Но за Илиян никой не знае. Пострадалото тогава момче е дете на разведени родители и майката е в чужбина. Когато разбира за катастрофата, пристига с мъжа, с когото живее. Спестени пари бързо се стопили. Тогава се намесва Христов - поема лечението и намира работа на приятеля на майката, за да има семейството доходи. Помощта му няма лимит, няма краен срок. В момента Илиян се чувства доста по-добре.

Така постъпва и с Мануела. Дядото на момичето е служител на Христов и му звъннал веднага след катастрофата, защото вече знаел, че е помогнал на Илиян. "Първо се обадих на мои приятели от Военна болница, за да разберат какво е състоянието на Мануела в болницата в Бургас, после пратиха линейка, за да я докарат във ВМА в София", спомня си Христов. Тогава бащата на момичето Красимир Горсов напуска работа, защото е твърде разстроен. Семейството остава без доходи и Христов назначава Горсов във фирмата си. За да може хем да получава някакви пари, хем да ходи безпроблемно до болницата. Започва да дава пари за момичето в кома. Не знае колко е дал досега, сигурно над 200 000 лв. Казва, че не може ей така изведнъж да спре да помага на хора, които имат нужда от него.

Парадоксът е, че Христов мисли по-отговорно дори от родния баща на Мануела. След като разбрал, че Красимир Горсов е теглил от дарителските сметки на дъщеря си, ядосал се и го освободил от работа. "Но си казах, че ако и аз спра, значи трябва да дръпнем щепсела и да оставим Мануела...", казва Христов.

"Когато бях малък, имах един учител в живота, който ми казваше така: "Петре, има само един случай, в който можем да гледаме хората отвисоко. Само когато са в нужда и ние се наведем, за да им помогнем". Така обяснява философията си Христов. Откакто стана известен като дарител, го търсят с какви ли не молби за помощ. "Понякога се чувствам особено неловко в собствената си държава", казва той. Знае, че не може да помогне на всички, а и няма такива амбиции. Не планира да влиза в политиката, нито пък да организира благотворителни кампании. Дава за това, което той прецени, че може да помогне. Финансира образованието на няколко деца в чужбина, като член на настоятелството на Великотърновския университет е в основата на проект за привличане на чуждестранни лектори. Осигурявал е храна за детски домове, помагал е на театри, но за всичко това не иска да говори. "Само веднъж за тези 18 години ми се е случвало някой да се върне и да ми благодари, но това не ме е демотивирало", казва Христов.

На мисията да помага на хора, които не могат да имат дете, се е посветил 40-годишният Валентин Янев. Той е от Варна, има четири деца и свой бизнес. Финансира Центъра за психологически консултации към фондация "Искам бебе". На пръв поглед това е не толкова популярна кауза. Но самият Янев казва, че научни изследвания са доказали, че при 30% от двойките с репродуктивни проблеми спирачката е в психиката. Затова е създаден мобилен център с психолози, който обикаля страната за консултации. Защо го прави? Не защото самият той е имал подобни проблеми. "Имах служителка с такъв проблем. Започнах да я наблюдавам и установих, че тя много бързо се променя като човек", разказва Янев. Тези хора започват да живеят само с проблема си, крият го от работодателя, защото ги е страх от уволнение. Заради изследванията често се налага да отсъстват от работа. Затварят се в себе си, спират да контактуват. Над 200 000 са бездетните семейства в България.

В средите на Янев зачестяват случаите на стерилитет и тази тема го заинтригува. Започва да рови в интернет в момент, когато у нас за този проблем почти не се говори. Разбира за създадената фондация "Искам бебе" и се обажда на шефа на УС Радина Велчева. Иска да помогне, а тя му предлага конкретен проект - за център за психологическа подкрепа. "Като фирма харчим огромни суми за маркетинг и реклама. Решихме с мениджърите, че можем да заделим част от тези пари и да направим някакво добро", казва Янев. През изминалата година Янев често може да бъде видян като участник в кръгли маси и семинари по темата.

Янев участва и в друга кауза - помага за обучението на талантливи деца. Според него много фирми биха могли и биха искали да постъпят като него, но не са сигурни, че парите им няма да отидат на вятъра.

Няма друг като Христо Атанасов от великотърновското с. Леденик. Той вече не е проспериращ бизнесмен. Занимава се с почистване на дерета, паркове, канализации. Започнал да приютява сираци, които напускат детските домове. Тъй като държавата няма ангажимент към тях след навършване на пълнолетие, те остават бездомни. Вложил свои 20 000 лева, за да ремонтира порутена ветеринарна лечебница в с. Леденик. "Имаше 18 деца при мен, но сега са останали десетина", разказа Атанасов. Той е затънал в дългове, дължи към 100 000 лв., но не престава да мисли варианти как да помогне на децата край него. Единственото, което иска, е да има работа за тях. Предал е занаята си и на децата. Писал е на доста министри с молба да им намерят работа, не за пари, но нито един не е откликнал. "До 2007 г. бяхме добре, даже мислех да направя еднофамилни къщи на децата", разказва Атанасов. Но след като получил приза "достоен българин", нещата тръгнали наопаки. Работата намаляла, а сега съвсем няма. "Няма как да отворя вратата и да им кажа на децата - тръгвайте си. Как да легна да спя спокойно след това", казва Атанасов. Едно от момчетата пуши трева и му създава допълнителни проблеми, но той се опитва да го вкара в правия път. Други момиче и момче пък се събрали и сега имат 4-месечно бебе.

С подобна дейност се е нагърбил и отец Иван от Нови хан - благодетел, за който също може дълго да се разказва. Той също не връща никого и мечтае да построи къщи за възпитаниците си. "Някои са родени тук, израснали са тук, няма къде да отидат, това им е домът", казва отецът.

В списъка с благодетели има хора с всякакви занимания. Обединява ги идеята да помогнат там, където политиците и държавата не желаят. Те не чакат признание, но със сигурност биха били щастливи, ако у нас се появяват повече техни последователи. Или ако един ден тяхната помощ стане излишна.