Всички чакат (пореден) чудодеец - спасител на "Кремиковци". А аз очаквам в скоро време индустриалният динозавър да вампиряса и да ни скочи ... Не, икономическите вампири не хапят хората по врата, а по кесията. И не пият кръв, а гълтат милиони. Колкото по-голяма "гордост" са били приживе - толкова повече пари гълтат покойните гиганти. Имам лоши предчувствия за кремиковските облигационери: ако се яви случайно спасител, то ще е само да дооглозга, доразглоби и дозаглоби каквото е останало; когато най-сетне спрат изкуственото дишане на комбината, останалите активи ще излязат с по-ниска стойност от разходите за разчистване на софийското поле от руините. Накрая ще излезе, че заводът вампир е глътнал до цент парите на всичките си кредитори, но не стига това, ами чрез държавния бюджет отново



всички ще плащаме сметката



за доизгребване на поразиите. Колко пъти трябва да ни излъжат със същия трик, докато схванем номера? В същата ситуация като "Кремиковци" сега бяха навремето "Плама" и "Химко". И тяхната сага още не е свършила, защото останките им още стърчат. Като почнат да се саморазпадат, ще дойде времето бюджетът да хвърли десетки милиони наши пари за предотвратяване на екологичната катастрофа. Както в прочутата дедесарска схема и последният собственик вече ще е изчезнал вдън земя. Но всъщност приказката не е за пропадналите гиганти. Слава богу, те не са толкова много и при тях проблемът се вижда с просто око, защото е огромен.



По-голям проблем са дребните вампири:



това са стотици хиляди ненужни рожби на инвестиционното безумие от последното десетилетие и още толкова останки от миналото. Става дума за всичките онези празни сгради с апартаменти по градове и курорти, за панелките, които рано или късно ще трябва да се опразнят от обитатели и да се сравнят със земята, за грозните хотели, офиссгради и молове, в които все по-рядко ще стъпва човешки крак, докато не запустеят съвсем, за вече пустеещите мини и фабрики. Всеки един от тези обекти е несравнимо по-малък от катастрофата "Кремиковци", но стотици хиляди обекти по стотици хиляди левове правят десетки милиарди неизбежни плащания от общия джоб. Незададеният въпрос е



кой ще плаща погребението



на инвестиционните отпадъци? Правната хипотеза, че този разход тежи върху собственика, не върши работа във финансов план, защото като стане дума за плащане, ще се установи, че собственикът или е изчезнал, или пък разходът е непосилен (т.е. правото опира до изуване на босия цървулите). Далновидният законодател би видял проблема и би взел мерки предварително. Небрежният ще се направи на ни чул, ни видял, докато не падне някоя руина и вземе жертви. Предпазливостта изисква всяка сграда да има



застраховка за гражданската отговорност,



която покрива всички рискове за вреди на трети лица, включително и разчистване на самата сграда, когато й дойде времето. Тази застраховка трябва да е задължителна и без нея не трябва да се допуска нито строителство на каквото и да било, нито обитаване на жилища, нито ползване на търговски, индустриални и селскостопански обекти. Сигурно паметливите помнят, че преди години около наводненията обсъждахме подобна идея - задължителната имуществена застраховка, - и пуйчехме около идеите за национален застрахователен пул за катастрофи. Тогава, както и до днес, бях много против налагането на цял бизнес сегмент със закон. Задължителната застраховка, която сега предлагам,



няма общо със застрахователния данък,



наречен задължително имуществено застраховане. Между двете разликата е същата както между автокаско и гражданска отговорност при автомобилите. Каското покрива риска на собственика, гражданската отговорност също се дължи от собственика, но не е в негова полза, а покрива вредите, причинени на другите, върху които автомобилът може да връхлети. И затова автокаското е задължително, а каското е въпрос на избор и договор. Същото трябва да стане и при недвижимостите: задължителна застраховка за гражданската отговорност, доброволна - за имуществената. Но понеже у нас има отколешна традиция нещата да се обръщат наопаки, от години застрахователното лоби напира за задължителна имуществена застраховка, но немее за гражданската отговорност. То е ясно защо: доходоносна е имуществената застраховка, а



от гражданска отговорност не се печели,



тази застраховка струва към една десета от имуществената, работата по сключването е същата, ликвидацията е много по-объркана, а конкуренцията изяжда печалбите. Отгоре на това, ако гражданската отговорност трябва да покрива и отстраняване на сгради и екощети, възниква технически сложният проблем за "тлъстите опашки" (fat tails се наричат пренасяните многогодишни рискове със статистически ненормално разпределение). Но където има проблем, там трябва да се търси решение.