Специалности като психология, социология, политически науки, а също и обучение по информационни науки се радват на засилен интерес сред младежите. Все по-сериозно е и търсенето на програмите по национална сигурност. Обучението по право остава с висок престиж и качество, макар че в последните години пазарът се насити на юристи и предлагането превишава търсенето. Това са част от изводите за състоянието на висшето образование в България в доклада за дейността на Националната агенция по оценяване и акредитация през последните 4 г.
Положителна тенденция е "видимото израстване на преподавателския състав на основата на специализации в европейски и в световни университети". В същото време основният недостатък на обучението по социалните и правните науки е свързан с т.нар. "летящи преподаватели". Не са редки случаите на преподаватели, водещи обучение в 4-5 и дори повече висши училища. Това разпръсване затруднява провеждането на качествено обучение, посочват от НАОА.
На добро ниво според НАОА е и обучението по природните и математическите науки, макар интересът към тях да намалява. В момента то покрива нуждите от кадри на национално и регионално ниво. Остарялата материална база е общ недостатък на обучението по повечето дисциплини, но особено внимание на този проблем се обръща за обучението по физика, химия, биология и науките за Земята. По-малко са и кандидат-студентите за медицински сестри, докато интересът на чуждестранните студенти към висшето медицинско образование нараства, посочват от агенцията.
Основен недостатък на висшето образование е, че в обучението по социални и хуманитарни науки не се предлагат основни знания от природо-математическия цикъл и обратното - в програмите по природните науки, математика и информатика не се изучават необходимите основи на социалните и обществените науки. Текучество на преподаватели и ниска посещаемост на занятията от страна на студентите са основните недостатъци, в които се препъват висшите училища. В доклада се посочва и друг проблем - застаряващият академичен състав. В момента средната възраст на хабилитираните преподаватели е над 54 г.
ДИСПРОПОРЦИИ
Повече от 40% от висшите училища и студентите са в София. Нерядко в един и същи град или регион има няколко държавни и частни вуза, които предлагат еднотипно или сродно обучение. Това води до неефективно използване на държавните ресурси. Само 4 български университета имат академичен капацитет да обучават над 15 000 студенти, докато в големите европейски университети се обучават средно между 20 000 и 30 000 младежи. Преобладаващата част от висшите училища - общо 32, имат право да обучават под 5000 студенти.
Ами леката работа...Социолози, политолози, идиотолози...
Дрън-дрън!













