:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,879,983
Активни 249
Страници 16,863
За един ден 1,302,066

Психология и социология стават модни специалности

Интересът на чуждестранните студенти към медицината расте
Специалности като психология, социология, политически науки, а също и обучение по информационни науки се радват на засилен интерес сред младежите. Все по-сериозно е и търсенето на програмите по национална сигурност. Обучението по право остава с висок престиж и качество, макар че в последните години пазарът се насити на юристи и предлагането превишава търсенето. Това са част от изводите за състоянието на висшето образование в България в доклада за дейността на Националната агенция по оценяване и акредитация през последните 4 г.

Положителна тенденция е "видимото израстване на преподавателския състав на основата на специализации в европейски и в световни университети". В същото време основният недостатък на обучението по социалните и правните науки е свързан с т.нар. "летящи преподаватели". Не са редки случаите на преподаватели, водещи обучение в 4-5 и дори повече висши училища. Това разпръсване затруднява провеждането на качествено обучение, посочват от НАОА.

На добро ниво според НАОА е и обучението по природните и математическите науки, макар интересът към тях да намалява. В момента то покрива нуждите от кадри на национално и регионално ниво. Остарялата материална база е общ недостатък на обучението по повечето дисциплини, но особено внимание на този проблем се обръща за обучението по физика, химия, биология и науките за Земята. По-малко са и кандидат-студентите за медицински сестри, докато интересът на чуждестранните студенти към висшето медицинско образование нараства, посочват от агенцията.

Основен недостатък на висшето образование е, че в обучението по социални и хуманитарни науки не се предлагат основни знания от природо-математическия цикъл и обратното - в програмите по природните науки, математика и информатика не се изучават необходимите основи на социалните и обществените науки. Текучество на преподаватели и ниска посещаемост на занятията от страна на студентите са основните недостатъци, в които се препъват висшите училища. В доклада се посочва и друг проблем - застаряващият академичен състав. В момента средната възраст на хабилитираните преподаватели е над 54 г.



ДИСПРОПОРЦИИ

Повече от 40% от висшите училища и студентите са в София. Нерядко в един и същи град или регион има няколко държавни и частни вуза, които предлагат еднотипно или сродно обучение. Това води до неефективно използване на държавните ресурси. Само 4 български университета имат академичен капацитет да обучават над 15 000 студенти, докато в големите европейски университети се обучават средно между 20 000 и 30 000 младежи. Преобладаващата част от висшите училища - общо 32, имат право да обучават под 5000 студенти.
9
2819
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
13 Април 2009 05:23
Ами леката работа...Социолози, политолози, идиотолози...
Дрън-дрън!
13 Април 2009 09:56
Правилно се ориентират децата. То в нашата държава пари се правят само от социологически стъкмистики и лечение на истерястващото население с омайване и психоанализи. Какви инженери, архитекти, филолози и прочие ненужни интелигентни безработни???
13 Април 2009 10:21
Сороффския козел и хелзинските измикяри требе здраво да инвестират в изперколясването на нацията!
Щом по време на дълбока икономическа криза не се щадят пари за такива специалности.
13 Април 2009 11:07
"Само 4 български университета имат академичен капацитет да обучават над 15 000 студенти, докато в големите европейски университети се обучават средно между 20 000 и 30 000 младежи. Преобладаващата част от висшите училища - общо 32, имат право да обучават под 5000 студенти."

Големите западноевропейски университети са в големи западноевропейски страни, които имат 6, 7 до 10 пъти повече население от България. Капацитета на университетите се съобразява с броя на населението нали?
13 Април 2009 12:07
Всъщност, Морт, не съвсем... Или по-точно, съвсем не. Каквото и да си мислим/ мислят преподавателите, университетът си е едно предприятие, произвеждащо образователни услуги. Прави го добре или зле поради различни причини, но основният фактор е бил и си остава мениджмънтът. Та какъвто и да е броят на населението наоколо, технологията си има свои изисквания. Имам предвид технологията на създаване на образователната услуга. Качеството на Тойота се определя от технологиите и мениджмънта, а не от това колко хора живеят на о-в Кюшу. Та така и с университетите. Трябва си надкритична маса струпване на образователни мощности. Иначе се получават трабантчета. Новите неща ще дойдат от новите технологии, но и за тях си трябва надкритична маса ресурси. Няма да се засегна, ако не приемеш мнението ми!
Със здраве!
13 Април 2009 12:36
Не съм проверявал, но със сигурност един от "четирите големи" ще да е УНСС. Е, сигурно има "капацитет" да обучава над 15 000 студенти, но на каква цена? Я му погледнете учебната програма. Нормално ли е да се провеждат упражнения във времето 18 - 20 ч.? Каква точно е ефективността и на преподавателя, и на студентите в този времеви отрязък? Все пак говорим за резовдно обучение, не за вечерно или задочно.
13 Април 2009 14:41
Че пукнем от смях...
13 Април 2009 16:11
гладни ще ходите но от глад няма да умрете и все ще се оплаквате надничайки в чуждите чинии
13 Април 2009 19:04
Меко казано, това не е новина.
Така е от доста години с известни спадове, но временни. От тази крласация липсва само правото, но явно в последните години то стана непопулярно поради серия от причини, най-важните от които са, че се влиза с два изпита (поне в големите университети) и че вече не се преподава по села и паланки.
Тъй че моля, не цитирайте изказвания от пресконференции, а проучете защо аджеаб е така и то не от днес.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД