Всяко зло за добро, гласи народната мъдрост. В случая с приватизацията на "Булгартабак холдинг" обаче максимата е обратната - "всяко добро за зло". Обещанието на кандидат-купувачите да изкупят исканите от държавата количества тютюн се компенсира от твърде ниските цени за 80% от компанията, които вчера получи Агенцията за приватизация. За първи път в този случай продавачите дадоха по-голямо относително тегло на обещания за сметка на пари в брой. Резултатът е



студен душ за очакванията на кабинета,



че с тази мегасделка ще се увеличат сериозно чуждите инвестиции, ще се попълни хазната и ще се избегне рискът от финансов дисбаланс в бюджета на държавата. Вечният оптимист, управляващ икономиката ни - Николай Василев, - и този път обърна загубата в печалба, като извади оценката, дадена от консултанта за 100% от холдинга. Тя била между 206 и 262 млн. лв. А сумарната цена, която давал за 80% от акциите номинираният за победител кандидат, според вицепремиера е 219 685 000 евро. Само че от тези пари в бюджета ще влязат точно 110 млн. евро. Или приблизително 220 млн. лв., тоест ни повече, ни по-малко от оценката.



Публиката бе лишена от изненади



Соченият за фаворит през цялото време логично спечели палмата на първенството. Поне на този етап. Сформираната за приватизацията на холдинга компания "Тобако кепитъл партнерс", в момента собственост на четирима български адвокати, в консорциум с "Клар инис", Холандия - офшорна компания, собственост на Дойче банк-Лондон, - имат най-голям шанс да станат собственици на тютюневия ни гигант. Веднага последваха очакваните коментари - "Нашата фирма", "юпи компанията", "предизвестеният" фаворит спечели".

Действително този кандидат бе натоварен по време на предприватизационната кампания с твърде много лични пристрастия. Шефът на "Тобако кепитъл партнерс" Божан Стоянов е виден представител на инициативата "Българският великден", изпратила във властта икономическия и финансовия министър. Любопитно допълнение е фактът, че той е кум на Милен Велчев. Дойче банк-Лондон е звеното, което купи преди време "Балканфарма" по формулата, по която сега евентуално ще придобие "Булгартабак" - покупка, оздравяване и препродажба. В "Балканфарма" пък работи съпругата на Николай Василев.

Всичко това е така. Но въпросът е какви са алтернативите. Едната е



"Булгартабак" - поредната перла в короната на Майкъл Чорни



в България. Бизнесменът от израелски произход кандидатстваше официално чрез "Метатабак" и неофициално чрез "Тобако холдинг". Като се има предвид колко внимателно се следи отношението на България към обявените за персона нонграта преди 2 години чужденци, сред които е и Чорни, стъпка в посока продажба на ключовата компания именно нему не би била изтълкувана положително. Точно преди срещата в Прага за НАТО и преди Световната банка и МВФ да решат дали да отпуснат поредните заеми за България, подобен ход не би бил печеливш.

Другата възможност е тютюневият холдинг да стане притежание на руска банка, свързана сериозно с руската държава.

Продавачите, т.е. правителството, са изправени пред избор на най-малкото зло. А това всъщност е липса на избор.

За всеобщо съжаление



не дойдоха купувачите, които очакваха всички



Стратегическите инвеститори, световноизвестните производители на цигари и тютюни, липсваха сред подалите първоначални оферти. Канените години наред от различни български правителства "Филип Морис", "Бритиш Американ табако", "Реемтсма", "Лийф табако" и т. н. прецениха, че не им е необходима гигантска структура, от която печеливши са само няколко дружества. Повечето от тях са специализирани или в производството на цигари, или в отглеждането и преработката на тютюн.

Затова и искаха отделни фабрики, за които можеха да платят твърде добри пари. Както между впрочем направиха в останалите страни от Централна и Източна Европа. Но там приватизацията започна и приключи в началото на 90-те години на миналия век. Тогава интересът бе голям и схемата "продажба на парче" привлече значителни инвеститори и добри приходи в бюджетите на страните-продавачи.

У нас



"Булгартабак" е сложен възел от интереси



С отглеждане на тютюн се занимават предимно българските турци. Те пък са електорат на коалиционния партньор на НДСВ - ДПС. Закриването на определени фабрики би оставило без поминък огромни региона из Родопите, Шуменско и т. н. А това би довело до отлив на гласоподаватели. Затова никое българско правителство досега не посмя да пристъпи към преструктуриране на холдинга преди продажбата. Процесът би бил болезнен и държавата предпочита да повери другиму непопулярните решения.

И правителството на Симеон Сакскобургготски не се реши да продава на парче. За първи път в приватизационната история цената не бе най-тежкият по значение критерий за класация на конкурентите в наддаването.

Обещанието, ангажиментът за количества изкупен тютюн през следващите 5 години имаше по-голямо значение за окончателното определяне на победителя. Резултатът е, че тютюнопроизводителите имат обещания от всички кандидат-купувачи, че ще бъде изкупен толкова тютюн, колкото се произведе. Държавата пък ще трябва да се задоволи с по-ниските постъпления в хазната. Разочарованието от предложенията ще трябва да бъде потиснато в интерес на отчитането на прощъпалника на кабинета на Новото време в голямата приватизация.

Оттук нататък процедурата е ясна. Ще се прегледат офертите и ще се потвърди класацията от вчера. През септември ще се подпише договорът. Лятната жега вероятно ще предизвика още страсти и удари под пояса. Но както е казал народът, "Кучетата си лаят, а керванът си върви".



Защото сделка не може да няма



Продажбата на тютюневия холдинг е условие за отпускане на заем за подкрепа на платежния баланс от Световната банка. А за страна като България - с тежък дълг, външното финансиране е от първостепенна важност. Защото чиновниците във Вашингтон години преглъщаха забавянето на приватизацията, но неотдавна размахаха пръст на финансовия министър Милен Велчев. Така че единствената надежда за продавачите оттук нататък ще е новият стопанин на "Булгартабак" да изпълни обещанията, които ще бъдат записани в приватизационния договор. А надеждата на данъкоплатците е този път държавата добре да се е застраховала срещу недобросъвестност от страна на купувача.