|
Има обаче един въпрос, за който не може да се говори в бъдеще неопределено. Това е въпросът за промените в местното самоуправление. Приказките около тях е хубаво да привършат тази година поради проста причина - след 16 месеца предстоят местни избори. И ако искаме те да бъдат проведени на базата на ново административно-териториално деление и засилено местно самоуправление - сега му е времето за ремонт на конституцията. Проблемът е важен, защото за преобладаващата част от българите държавата се изчерпва на ниво кметство и община.
Хубавото е, че ако се махнат празните приказки, ще останат политици, които са склонни да извършат необходимите промени в посока засилване на местната власт. По това
като че ли между партиите има разбирателство.
При СДС нещата са ясни - три от 24-те промени в основния закон, които партията предложи, засягат местната власт. Сините настояват за въвеждане на второ ниво на местното самоуправление - областните съвети. И те да се избират така, както се предлага да се избират депутатите: половината областни съветници да се вкарват мажоритарно, а другата половина - пропорционално.
Областните съвети да получат правото да определят местните данъци и такси, предложиха още от СДС. Третата синя идея е да се даде право на местната власт да преразпределя част от държавната субсидия.
Какво мисли НДСВ за подобни промени? Още на 12 октомври м.г. премиерът Сакскобургготски съобщи, че "правителството планира широка обществена дискусия по въпроса за установяване на второ ниво на местното самоуправление и изборност на областните управители при ясно разграничение на правомощията между органите на държавната власт и местно самоуправление". Въвеждането на ново ниво на самоуправление е процес, който включва цялостно преразпределение на функциите между общини, области и централни държавни органи и изменения в редица закони, посочи той.
През тази година пък парламентарната комисия по регионална политика се договори с Фондацията за реформа в местното самоуправление да работят заедно "в посока на създаване благоприятни условия за въвеждане на второ ниво на местно самоуправление".
Още преди да спечели властта, НДСВ постави промените в конституцията на ниво местно самоуправление като приоритет. В предизборната програма "България - добър дом за своите граждани" жълтите предлагат: "Финансова децентрализация, в това число дискусия относно възможността общините сами да определят размера на местните данъци и вида и размера на местните такси, както и възможност на общините да определят, планират и разходват финансовите средства". И още: "Провеждане на широка обществена дискусия по въпроса за установяване на второ ниво на местно самоуправление и изборност на областните управители при ясно разграничение на правомощията между органите на държавна власт и местно самоуправление".
Другото парче от управляващата коалиция - ДПС, също е за промяна на конституцията в частта й за местната власт. В програмната декларация на ДПС се говори за: "Засилване правомощията на местното самоуправление като алтернатива на централната изпълнителна власт. Засилване на икономическата и финансова независимост на общините. Засилване на принципа на изборност - на всички нива, включително и чрез изграждане на второ ниво на местно самоуправление в областта".
БСП също подкрепя промени в подобна насока. В управленския проект на червените "Социален и икономически преход към функциониращо пазарно стопанство" се напомня, че 44-я конгрес на БСП е утвърдил желанието на партията за по-силно местно самоуправление. Социалистите смятат, че: "Местното самоуправление се явява фокус на проблемите, които са резултат от националната политика". Те са за децентрализация на изпълнителната власт, като част от компетенциите трябва да се прехвърлят на органите на местното самоуправление.
И Европа иска нашата местна власт да е много по-силна. През 1995 г. българският парламент ратифицира Европейската харта за местно самоуправление, която изисква делегиране на права от централната към местната власт. Една от основните препоръки, които ни даде Конгресът на регионалните и местните власти на Съвета на Европа след наблюдението си през 1997-1998 г., бе именно за изграждане на второ ниво на местно самоуправление. А през ноември м.г. ЕС оцени нашето местно самоуправление като по-лошо от румънското.
Успоредно с промените в конституцията би трябвало да вървят и промените в
закона, по който ще избираме кметове и общински съветници,
а вероятно и областни управители и областни съветници. Експертната група, която пише нов избирателен кодекс, вече е готова поне на ниво идеи и с правилата за местния вот.
Промените предвиждат изборите да бъдат преференциални, в 4-мандатни райони.
Всяка община ще бъде разделена на няколко района, долу-горе равни по население, в които ще се избират по 4 общински съветници. В София например ще има 15 района, а в най-малките общини ще има по 2 района.
Един кандидат може да бъде регистриран само в един 4-мандатен район. В бюлетините ще има максимум по 10 кандидати от една партия. Избирателят може да пренареди кандидатите в листата, може да задраска тези, които не харесва - важното е да посочи 4 имена.
По проектозакона за избиране на кметове и общински съветници трябва да се мисли още доста, тъй като засега експертите не предвиждат прекия избор на хората от второто ниво на местното самоуправление - областен управител и областни съветници. Не е ясно до каква степен изборите ще бъдат усложнени от евентуални промени и до каква степен ще се раздуе изборната администрация.
Третият голям проблем е дали преди местните избори догодина трябва да се отиде към
ново административно-териториалното устройство на страната
От 1878 г. насам България 15 пъти частично или напълно е променяла административно-териториалното си устройство. Вероятно й предстои 16-ата промяна. Тук единствено между партиите няма. В СДС например дебатират дали да се върнат околиите, които съществуваха до 1959 г.
В предкомунистическа България административно-териториално устройство е 3-степенно - окръжия, околии и общини, като в началото на миналия век окръжията са заменени от окръзи, а след това от области. Областите са били между 7 и 23, околиите - между 56 и 100, а общините - между 921 и 2128.
През 1959 г. България минава на 2-степенното деление - на окръзи и общини, като окръзите станаха области през юли 1987 г. след решение на пленум на ЦК на БКП. Оттогава основният дерт е колко да бъдат областите в България и кои да бъдат областните центрове.
На 17 април т.г. на съвместното заседание правителството и парламентарните групи на НДСВ и на ДПС решиха да няма ново административно-териториално деление. "България е сравнително малка страна и не би следвало да се говори за създаването на нови бюрокрации", каза тогава вицепремиерът Костадин Паскалев.
Самото правителството обаче дълго дискутира дали да пристъпим към ново райониране. Беше предложено областите да бъдат сведени до 6 и да се преименуват пак на окръзи. Само за 3 дни след лансирането на тази идея в Русе бяха събрани 10 хиляди подписа, тъй като дунавската ни столица бе изключена от списъка на окръжните градове.
По всяка вероятност отново ще се заговори за ново райониране, тъй като дори и в Европа недоумяват защо регионите ни са толкова раздробени. По-добре е да имаме под 10 области, които директно да кандидатстват за европейски субсидии.
Говореше се, че новите области ще съвпадат с "районите за планиране", които Иван Костов сътвори през 1999 г. Тези райони бяха с центрове Видин, Варна, Русе, Бургас, Пловдив и София. Това обаче едва ли ще стане, ако правителството си дава ясна сметка примерно за новата Плевенска епопея...
Въпросите около местната власт са въпросите на деня. За политиците е прекалено трудно да обяснят как липсата на вицепрезидент или наличието на омбудсман ще помогнат на гражданина да живее по-леко. Гражданинът обаче ще бъде доволен, ако местната власт стане реална и силна. Защото тогава този гражданин ще срещне властта на своята улица, а не на жълтите павета в София.