Една българка, близка приятелка, емигрирала през 80-те и завръщаща се през 90-те, често обичаше да повтаря: "Българинът се бои от две неща - да не изстине и да не се мине". Честно казано, като гледам как внимателно се затварят вратите в българския дом, за да не става течение, май ще се окаже права - простудата е сериозно безпокойство за нас, много треперим да не простинем. Тревогата, струва ми се, е някакъв атавизъм, рудимент от по-стари времена, когато всеки е бил важен, като две трудолюбиви ръце, за да се изоре нивата, да се напасе добитъка, да се прибере сеното. Един страх от заболяването, който е направил днес от българина оня жител на Европа, ползващ най-силно практиките на самолечението. Вероятно поради това здравната каса взе толкова драстичното решение, че сега май и за аспирин ще ни трябва рецепта. Убеждението сякаш е: по-добре повече бюрокрация, отколкото медикаментозна зависимост. И никак не е случайно, че проблемите със здравната реформа са постоянно в центъра на общественото внимание - българинът се бои да не изстине, тоест внимава и бди над здравето си, ето защо всеки провал в сферата, отговорна именно за здравето му, го кара да се вълнува и бунтува.
И не за друго, а защото той - това пак е атавизъм, гледа на себе си като полезен повече в биологичен, физически смисъл, не в индивидуален и психически. Тоест като на работна ръка, не като самостоен индивид, ценен сам по себе си. Вероятно и поради туй
нашенецът много-много не тачи умствения труд,
дори въобще не го смята за труд: "Учи, мама, да не работиш", казва загрижената родителка на чедото си, вземайки за труд единствено въртенето на мотиката и кирката. А писането, рисуването, репетирането на роля, действията за организация - това са забавления, не и работа. За четенето да не говорим: "Стига си чел, стани свърши някоя работа!", кореше ме навремето майка ми. Бачка само този, който полага физическо усилие, този, който полага умствено - той не бачка, не е бачкатор, той е хрантутник. На тази основа социализмът много добра почва откри, за да пусне отровните си филизи - нямаше по-навиквани по негово време от гнилите интелигенти, които само си клатят краката, без с нищо да допринасят за вечното възцаряване на най-справедливия обществен строй. Защото, ако следваме с лека промяна Ленин, готвачката може да писателства, но едва ли писателят би могъл да готви. Забележете как ги подреждаше класите, каква йерархия им спретваше: "Работническата класа, трудовото селячество и народната интелигенция" - единствено при последната нямаше определение за труд и работа, тя беше придатък на истинския народ - този, който копа, дълбае, строи, стругова и монтира. Докато интелигентът трябваше единствено да подтичва след партията ръководителка, изразяваща в най-пълен и завършен вид интересите на работниците и селяните. А ако не го правеше - бой и лагери, както е известно. Последният, впрочем, български дисидент пак беше от тази учена пасмина - вече забравеният Петър Манолов, поет.
Оттук, разбира се, и подозрителността. Да не се мине. Който не копа, той не е читав, съмнителен е и с него трябва да се внимава. "Осми номер мотика" - това е българската рецепта за някой, който прекалено много знае и си отваря устата. Просто решение, като народа, който го е измислил. И това не е укор, това е изпитано на гръб.
На българска земя да се започне нещо е винаги трудно,
защото постоянно единият си мисли как ще го преметне другият, другият пък слухти да не го излъже третият, той пък, от своя страна, е нащрек да не го прекара първият. Взаимно дебнене, следене, проверки - нали тук е измислена поговорката, че орташкото магаре от глад умира. И още една, все в този ключ: На вълка вратът бил дебел, защото сам си вършел работата. Прочее, последното никак не е лъжа, но това значи, че в общото дело нас хич ни няма, там се проваляме поголовно. Не заради друго, а защото постоянно имаме наум да не се минем - да не свършим повече работа, да не обере друг някой лаврите вместо нас, да не вземе повече, да не го признаят по-силно. Скатава се първият, скатава се вторият, скатава се и третият - и работата така си и седи несвършена, зарязана под кривата круша. Хитруваме на дребно: за нас в този смисъл - по отношение на общото дело - съвсем спокойно може да се използва една друга поговорка: че сме скъпи на триците, а евтини на брашното - пестим работата си, пестим усилията си, пестим енергията си и накрая се оказва, че трябва да вложим двойно, тройно, че и четворно от тях, за да докараме нещата поне до някакъв приемлив хал. Не идеален, приемлив. Макар че когато всичко е започвало, е можело да бъде иначе - работата да се свърши в най-добър порядък и ние вече да сме забравили за нея. Както например щяхме вече да сме забравили за магистрала "Тракия", ако не бяха именно тези на дребно (и едро) тарикатлъци, които вместо да внимават как да я построят, внимаваха как да я окрадат. Затова и досега тя си виси недовършена, но не защото шеф на пътния фонд беше Батко, а защото манталитетът ни е такъв, че всеки на мястото на Веселин Георгиев щеше да се превърне в нечий я батко, я вуйчо, я братовчед. Е, може би не в такива безобразни размери, но в някакви извън благообразието - със сигурност. "Баткото", така да се каже, дреме във всеки от нас.
Да не изстинем и да не се минем. Все за това бдим и въпреки това (а може би най-вече заради това) все сме на течение и все сме минати. Дали пък, ако почнем да го раздаваме по-екипно и ларж, няма да ни потръгне повече?
А не си прав, Мите.
Тоя тъпоумен Батко с Ролекса е сложен там да отговаря за пътищата в татковината с единствената и ясна мисъл да краде. Поставен и удостоен с власт от по-големи крадци да разписва докименти и краде пари.
Просто и ясно като боб. Нито той нито началниците му въобще някога са си мислили да строят каквито и да е пътища, магистрали или пътечки горски.
Туй сички го разбрахме в махалата.
Сега за другото:
Нема лошо, че българите (и циганите тоже) внимаваме да не настинеме и да не се минеме.
Хайде холан, излишни харчове по докторя и банкери разни.
Сега кога целио свет се усети, че са го прецакали като брокери, банкери и разни играчи от сякъв калибър обрали парете и збегали, на българити им пука през оная работа. Нямат акции събипани с десетилетия да загубят.
Който може да върти мотика осми нумер ще има мамбо, кой се гнуси и само философства и организира - нека философства и приложи организаторските си способности на мотиката да види дали ще му пусне мамбо.
Не занам вие там дето сте го ударили на философстване дали си представята къв глад се задава.