Наблюдавах въздишащата Аня Пенчева по време на сблъсъка й с Ивайла преди два дни във "ВИП Брадър" и й съчувствах, докато не си отвореше устата. Тя така и не разбра какви сили я превърнаха от актриса със самочувствие в многострадална Геновева.

По принцип не гледам особено тези формати, не защото се смятам за много умен, а защото на зрелищата със сложна режисура често им личи, че са със сложна режисура. То дразни. Когато сядам пред телевизора, търся по-прости удоволствия - я тенис, я сумо, я музика.

Но тук ме заинтригува съчетанието от благотворителни цели, съответен патос към тях и напъните на организаторите да направят зрелище от хората, продали задниците си за това. Не ми се върза добре.

И на слепите е ясно, че в такива шоу формати вдига рейтинг едно нещо - жълтината, интригата, драмата. (Аня някак не разбра, че е жертвата, избрана за главна роля в тоя сценарий, или пък се чакаше мъжът й да я откупи с някоя по-крупна сумица от него.) Както и да е. На сценаристите им е ясно, че не е достатъчно да накараш участниците да се състезават с велосипедчета за гномове и да потриваш доволни продуцентски ръце, ако виповете в клетката просто благо си животуват. Не става. Не е интересно.



Публиката иска кръв, босовете искат реклама,



а рекламата - публика.

На Аня й развяха червения плащ още с избора на Бакалова за мис ВИП Брадър, особено с курдисването на втората върху плакат в стаята. Все видими неща. А видимите от камери и прожектори всеки ден поражения са нетърпими за честолюбиви дами, чиято кариера е продукт тъкмо на камерите и прожекторите. Та взаимното насъскване, дело на режисурата, даде плод - двете випки се скюскаха по женски, със съскане и подмятания. Не беше трудно.

Но този сблъсък стана знаков за дилемите пред зрелището. С интелигентския изблик на Люба Кулезич и осмислената ролева обструкция на Аниния мъж зрелището "ВИП Брадър" се изправи пред неочаквани предизвикателства. Можеш ли, от една страна, да дундуркаш хора с апетити за светски комфорт (и финансов резултат), от друга - с умели манипулации да им конструираш конфликт, за да има сеир за зрителя, а от трета - да размахваш идеята, че правиш това със свръхблагородна цел - помагаш на онеправдани деца, на екологията, на страдалците от всички страни (малко ми се разфокусират целите поради тяхното множество).

Можеш, но



става каузален и визуален миш-маш



Все едно попът да накара щерките си да танцуват голи на пилон пред храма, за да привлекат вярващи, на които да проповядва божиите заповеди. Или разбойниците, отвличащи хора за откуп, да харчат полученото за сиропиталища. Виждали сме подобни неща, включително у нас; то обаче не значи, че не са отблъскващи.

Двамината, които преобърнаха шоуто отвътре, бяха Кулезич и Караньотов. Тя, като каза, че не харесва нищо от това, което гледа и в което участва. Той, като не рачи да влезе в ролята си на адвокат.

Тяхната роля обаче е извънредно уязвима. Те нарушиха правилата на това, част от което вече бяха. Като играчи, които на стадиона решават, че не щат да правят финтове и бележат голове, а щат да си пекат барбекю до тъчлинията. Или като бик и бикоборец, които изведнъж спират на арената, вдигат поглед към публиката и запяват Cause there's not enough love to go 'round.*

Забавно, но не за масата зрители. Не за това са дошли те на арената, не това ги кара да посягат към есемесите. Драматизмът на играта се омесва с драматизма на отказа, но и това е взривоопасно за всички статуква. Сетих се за един стих по темата:



Такъв е кошмарът на прожекциониста:

птицата попада в киносалона,

открива светлинния лъч, литва надолу по него

и с трясък се блъсва в екрана (...)

Кръв, истинска червена кръв

потича по едно измислено дърво.

- Ужасно, изревава публиката. -

Не сме дошли да гледаме това!**



Но точно това са дошли да гледат в случая. Да не се лъжем. Точно това кара умелия Ники Кънчев да си гледа професионално работата. Затова малко се зачудих на иначе смисления Караньотов, когато възкликна към него: "Защо не ги сдобриш тези жени?"

Че как? Работата на водещия не е да играе Майка Тереза и да сдобрява участниците, тъкмо наопъки. Щото второто плаща заплатите, тегли зрителя към екрана и кинтите към зрелището...

А може ли да има такъв "Брадър", от който някой, включително несъгласните, ще си тръгнат съвсем неоцапани? Може ли наистина това да е пътят за обществена тв хармония - публиката получава зрелище, участниците - слава, продуцентите - пари, а онеправданите - благотворителност? В края на краищата страната наистина е пълна с нищи и болни...

Бих искал да може, но се съмнявам. Противоречия, стари като човека, минират такава хармония. Ако има зрелище, има и оцапване. Ако няма зрелище, няма сеирджии. Ако няма сеирджии, няма финансов приток. Ако пък има финансов приток, има мнооого апетити към него, повечето крайно нездрави.

Няма спасение, освен индивидуално, както във всичко човешко. В крайна сметка никой никого не кара насила - нито да гледа, нито да участва.

Имам само един съвсем доброжелателен съвет към продуцентите, защото в тях особена вина не виждам - те са точните хора на точното място в една - уви - изначално перверзна схема.

Трябват ви за в бъдеще по-простодушни, по-първични участници. Трите близначки преди, макар че не блестяха с образованост, притежаваха нещо като елементарен чар - на здравомислието и солидарността. Освен това бяха лесни - и за осмиване, и за отъждествяване; искаха да спечелят, за да си отворят бутик за дрешки.

Не вкарвайте много философия и благотворителност в сеира - ще ви пострада или рейтингът, или доверието. Или и двете, често вървят накуп.

----

*Защото няма достатъчно любов наоколо...Хит на Rare bird.

** Брайън Патън, Кошмарът на прожекциониста