26 Април 2009 23:48

Много ми хареса така наречения неологизъм.
А от български ако идва още по добре - от "прекаран", но понеже езикът ни е с много големи възможност- пред-лагам да използвате всякакви пред-ставки.
из-
над-
под-
от-
и така нататък, но се оказва, че представката в много случаи е по-важна от корена на думата и носи основното смислово значение.

27 Април 2009 00:09

Демокрация ?
Фашизъм ?
Капитализъм ?
Защо не, ако върши работа ... Стига да осъзнаваме дългосрочните си цели като нация, ресуесите с които разполагаме и начините да ги постигнем. А имаме ли общи цели ?

27 Април 2009 10:17

Съгласна съм с автора. Обществото трябва да намери много по-евтин начин да издържа изпадналите зад борда. Смея да твърдя, че преди кризата въпросните индивиди (с изключение на пенсионерите и болните) бяха на дъното поради нежеланието си да се квалифицират и да работят. Богатите държави разглезиха мързеливите прослойки с безплатни напълно прилични жилища, медицински грижи, щедри социални плащания и добавки за многото им деца. Време е тази политика да се промении обществото да задължи професионалните безработни да работят.

27 Април 2009 10:39

Аз пък си мисля, че е изкован с българското "ПРЕКАРАНИ" и визира тези, които поверваха в мощта на българската фондова борса, поверваха че цените на недвижимите имоти могат само да растата нагоре и че е достатъчно да имаш желанието и смелостта на инвеститор за да си осигуриш растящи доходи.
ПРЕКАРИАТЪТ ще продължава да вярва и в стабилността на родната валута докато не се случи неизбежното, което вече и гурутата на борда започват да наричат "корекция". Дали го наричат проникване или коитус на практика ПРЕКАРИАТЪТ ще си го усети най-реално. Щото няма да му се дадат никакви възможности и срокове да маневрира.
Та май иде време ПРЕКАРИАТЪТ да подхване пак лопати и мотики и да си огледа добре нивата. Току виж се оказало, че най-успешния финансов инструмент е кирката. В тавана на новия Майбах возещ някой от прекарващите.

27 Април 2009 10:47

"Neverland" му викат на чифлика на Джексън, д-р Хърсев За останалото си съвършено прав.

27 Април 2009 10:48

Внимавайте като съдите! Отстрани всичко изглежда лесно, просто и опира повечето пъти в обвинение в мързел. Не винаги е така. Аз съм от поколението, което няма работа поради възрастови причини между 45-60 години. Да, преквалифицирах се - курс за шивачки в бюрото по труда, след поредното съкращение. И??? Търсят ми поне 3 години трудов стаж като шивачка /аз съм филолог/, поне 10 години по-малко и т.н....Смешна е преквалификацията с професии, от които няма нужда или не се упражняват на такива години за пръв път. Като прибавим и повсеместното изискване - до 35 години - аз също съм в многохилядната армия на дълготрайно безработните, безпенсионните, тежащите на обществото. Да си кажа право, ако аз бях работодател и аз щях да търся свежи сили, млади хора. Така е. И все пак не ни съдете толкова строго, защото наистина сме смачкани в буфера на новите икономически изисквания не по наша вина.

27 Април 2009 11:01

И Евтаназия!

27 Април 2009 11:18

Това за законите срещу скитниците го имало в класическия капитализъм от преди Дикенс. В модерния капитализъм вече го няма. И слава Богу!
Впрочем в Бразилия имаше нелегална мрежа за изтребване "безполезните" безпризорни деца. Какво стана?

27 Април 2009 11:24

Ключовата фраза за мен "...Обикновено безработни, но и без желание за работа..." Нямат желание за работа защото обичат да вярват, че всичко ще се оправи от само себе, просто трябва да мине време.
Колко време например трябва да мине докато брокер или финансов консултант се пречупи и рече : "А бе, я да копна тука малко в двора и набуча малко чесън или боб, че да има кво да сложим на масата ако имаме късмет да го удари грасушката? Това като стане, значи нещата са тръгнали на оправяне. А иначе тва с латерите и грижите - зарежи. Пробвано е и не работи.

27 Април 2009 11:25

Обезпаразитяване, баня, труд ..... ARBEIT MACHT FREI
Хиляди километри от щатската пътна мрежа са построени от осъдени за скитничество, които след като отработят присъдата си биват освобождавани и залавяни на 100 метра от портала на лагера отново по същото обвинение. Надявам се авторът не предлага трудът на въпросните прекарии да се заплаща достатъчно високо за да могат да си осигурят в близкото бъдеще финансова стабилност и жилищна площ. Всъщност кой точно ще им го заплаща?
1. Държавата?
2. Батко и Братко с пари от държавата?
Който ще да е. Важното е да не се мотаят по улиците. Всякакъв контакт между прекариата и отрочетата на прекаралите ги е нежелателен. Може да възникнат неудобни въпроси.

27 Април 2009 11:28

На входа на лагерите да има надпис "ARBEIT MACHT FREI"!
Да се изследва Генома на всички KZ лагеристи!
Тези "прекариати" сигурно ще излезат да са някоя низша раса.

27 Април 2009 11:33

Тц. В горния текст замяната на "тавана" с "главата" дава верния резултат.

----------------------------------------- -------------------------

Ако изборите можеха да променят нещо - отдавна да са ги забранили

27 Април 2009 11:37

Имението на Michael Jackson се казва Neverland, а не Wonderland, както и прочее не е precarius, а precarium, ала нейсе - белким се научи за следващия път.

27 Април 2009 11:45

Подобна идея за лагери е осъществима в организирана държава...
Нашата не може да си оправи образованието, здравеопазването, бюджета...

27 Април 2009 11:50

Мдам...
Втора серия на "Мотика №8"!

27 Април 2009 12:14

Да де, ама оставени на самотек, нещата стигат до:

27 Април 2009 12:16

"Макар и на прага на оживяването социалните програми...позволяват на всеки да живее."Горното фундаментално откритие се ражда има-няма 400 години след началото на "модерната епоха", т.е.на капитализма, казано без характерното за нашите титани на мисълта увъртане."Изключително смелият план"за драстични мерки, ако си позволим да допълним автора, сладва да включва и построяването на един /или няколко/добре охраняван лагер за бедстващи насред Софийското поле с капацитет за около 5 млн.души/колкото са бедстващите по някои оценки/, с раздаване два пъти в седмицата по едно павурче люта парцуца'за храброст'пред лицето на кризата, комат хляб дневно и задължително гледане на 'Биг бРАДЪР"два часа на гладно преди лягане е още толковасутрин-вместо закуска.Така много скоро и почти неусетно капацитета на лагера ще бъде редуциран до приемливи цифри. Това са най-неотложните мерки, но те оставят необятно поле за развиване на други редикални идей.За по-паметливите ще отбележа, че днешната криза, както и възможният изход от нея, е описана още през далечната 1865 г.от брадатия еврейн/да, същият, г-н Хърсев!/Така че-не откривайте "топлата вода", а просто си фокусирайте погледа. "За да бъде едно общество съвършено, всеки трябва да има достатъчно, никой-в излишък." Ж.Ж.Русо

27 Април 2009 12:17

Идеята е петстотингодишна. Идете на гуглето и напишете "Vagabonds and Beggars Act". Ето некои цитати:
"Просяци, които са твърде слаби, за да работят да се задържат по селата откъдето са и да им бъде позволено да просят"
"Ако вагабонтът, който проси е здрав, това е престъпление. Здравите вагабонти да бъдат бичувани, или приковавани за три дни и нощи, само на вода и хляб и след това да бъдат връщани по родните им места и заставяни да работят."

27 Април 2009 12:20

Сега ми се изясни що е туй ню-дийля, дето толкоз го фалят

_______________________
Блогът на Манрико

27 Април 2009 12:28

а не е ли по-добре лагер за тези, дето окрадоха парите (щото това е кризата - парите отидоха в нечий джоб). или няма "политическа" воля за справяне с "кризата". къде по-лесно е да погнеш беззащитните.
иначе автора е чел "Манифеста" и знае кое предизвиква социална криза.

27 Април 2009 12:32

Те го още един...
Сега ако кажеш и у кого е Власта -напра'о си за Докторска дисертация!

27 Април 2009 12:45

Поздравявам Шако с - Натиснете тук

27 Април 2009 12:50

Остава да ти се изясни и кой е бил най-последователен в провеждането на НюДийла.
И кой пръв го е започнал, а ФДР му се е възхищавал публично.

27 Април 2009 12:55

Къде забравяте правото на всеки да се придвижва свободно?

27 Април 2009 13:12

хърсев, кога ша изнасяте на георги илиев? ... колко годин станаха?

27 Април 2009 14:05

Айде-е-е-е започна се. Щом си пролетарии значи си беден!! И после давай през просото.
Бедност - и тази тема сме я чепкали достатъчно дълго по форума. В общи линии бедноста е на базата на сравнение с някои неща:
- с как си живял преди и как живееш сега;
- как живееш ти и как живеят хората около теб, които по естеството на труда си би трябвало да живеят горе-долу като теб;
- как живеем в България и как живеят хората в другите европейски или поне балкански държави, които се трудят по подобен начин.
Може и по други начини:
- имаш ли собствени доходи, т.е. без помощи
- колко процента от доходите ти отиват за храна;
- налага ли ти се да работиш на две места
...

27 Април 2009 14:27

Абе откъдето и да я погледнеш, се си е "Мотика №8" - важното е да не я настъпиш.
Останалото си е най-обикновено тъпо и ежедневно бачкане!
Неможе сите да сме художници, музиканти или гюбекчии - хем да си правиш кефа, 'ем да ти плащат.

27 Април 2009 15:04

Нали пазара се лекуваше с повече пазар и никакви регулаций-сакън!?Доскоро с такова трогателно единодушие заливаха медийте нашите макроикономисти-довчерашни политикономисти.Вярно е, че найголеми атеисти са разпопените свещеници, ама чак"бивол за мезе не бива".Утре същите тези с подновен ентусиазъм и също така аторитетно ще цитцрат"Капитала"и "С чего начинатъ."Опит, вижда се, имат.Това с "Капитала", както и да е, но защо се специализират само в главата за първоначалното му натрупване.точно в разгара на "последният му стадий"?!Загадъчна е човешката природа, види се..."Не всекикойто лъже безбожно, е атеист."Е.Кротки

27 Април 2009 15:48

Напълно съм съгласен с онези, които наблягат на труда при "прекараните". Няма такова нещо като безплатен обяд. Който не работи, не трябва да яде - комунистически, но верен лозунг, хеле днес. Да си болен, немощен, с увреждане, това е само извинителна причина да не те юркат като бригадиеска количка, но не може да си изключен от труда във всичките му измерения. Дори да мислиш е труд и то труден. Май и високо платен на това отгоре. Поне да мислим, пък то...

27 Април 2009 16:09

Нагъл цоциалист требе да си (па и мързелив уманитар) за да заявиш, че бедността не подлежи на икономически анализ и да сравняваш над милиард живеещи с по-малко от 1-2 долара на ден (определение на Световната банка като poverty line) със щенията на бандюгите дето му плащат на гусина драскач.

27 Април 2009 16:35

На тавагишшшча Хърсев му отива един друг неологизъм: поквариат.

27 Април 2009 16:47

Бе има и други неща де му отиват, ама ако сибил е толкова строга и справедлива, колкото предишнио бот, фризеро е сигурен.

27 Април 2009 16:52

Тез социални програми щели да почнат още това лято. Клошарите щели да ги пращат на Слънчев бряг да се учат на труд и риболов, а така също и щели да бъдат заети с поддръжката на яхтите по марините, защото сезона се очертавал слаб и нямало много клиенти.
Почина по запълването на хотелите е от Масларовите пенсионери на море и било изчислено, че като ги хранят от общ казан излизало по-евтино и по-диетично, отколкото да им дават пари и всеки да си купува сам необходимостите. Другата полза била, че старците ги организирали да почистват зелените площи пред хотелите вместо да си губат времето в четене на вестници и табла.

27 Април 2009 17:29

"Прекариат" (Precariat) е японски термин, обединяващ английските думи "precarious" (нестабилен), отнасящ се до несигурността на временна или почасова работа и известанат на всички дума "proletariat."
Става дума за работници, които нямат постоянна работа, а не за просяци, докарани до състояние на безнадежност или лениви безработни, които не искат да работят, както ни убеждава Хърсев. Докторът ик. нещо не e разбрал.

Това, че думата "бедност" нямала място в речника на финансиста е доста озадачващо изказване. Зависи от финансиста! Вярно е, че донякъде бедността е лично определение, но все пак един що годен нормален финансист би могъл да направи някаква разлика между "бедния", който няма пари да си купи Майбах и бедния, който няма пари да си купи хляб. Освен ако не е български финансит.

Идеята да се правят лагери за безработни е направо връх на финансовата мисъл. Скитничеството е едно нещо, а безработицата - съвсем друго нещо. Скитничеството трябва да се наказва от закона, но безработицата е проблем, с които трябва да се справят финансистите. Освен ако не са български финанси. Те имат проблем на две магарета сламата да разделят.

Редактирано от - Зевзека на 27/4/2009 г/ 17:31:27

27 Април 2009 17:57

А кой друг би трябвало да се бори срещу инфлацията ако не банкерите, които ти заемат скъпи пари, а ти - поради инфлацията - им ги връщаш евтини.
А джандарите, като яляк 'ора, винаги са се грижили за увеличение на раждаемостта. Зер за това aкъл не се иска, а само.....

Редактирано от - Зевзека на 27/4/2009 г/ 17:59:07

27 Април 2009 17:58

Стига бе, ....ти не се ли досещаш за една такава държава....айде понапрегни се, айде още малко....а таккаааа. В нея живееш и си съществува да ти кажа...

27 Април 2009 18:03

Докторе, докторе в каква посока те отнесе вятъра? Направи по-добре една проста сметка на колко загубени работни места съответства спряното финансиране по Европейските програми. И един въпрос с повишена сложнст, защо има движима и недвижима собственост, пък няма инфраструктура?

27 Април 2009 18:07

Банкерите да не би да са почнали да дават назаем собствените си пари, та да ги безпокои инфлацията?

__________________________________________ _____________________
Once the government socializes losses, it will soon socialize profits. If we lose our ability to fail, we will soon lose our ability to succeed. If we bail out risky behavior, we will soon see even riskier behavior.

27 Април 2009 18:13

Преговор:



ОСНОВИ НА ДЪРВЕНТА МАКРОИКОНОМИКА ( 1 )

За разлика от стандратната макроикономика, дървената макроикономика има за цел да извлече националната икономика на дадена страна от дебрите на

посредственността до висотите на завидна ефективност посредством прийоми

заимствувани от стандартната икономика, дървената философия, водевила и

средновековната мистерия.

За демонстрация ние ще използуваме модел на дървена макроикономика

практикуван във фиктивната страна наречена Гяурия и ще изследваме

няколко успешни сценарии за нейната реализация.

Сценарий 1:

Страната Гяурия е бивш член на СИВ, има отрациателен имидж на

международната сцена и жителите и са с отрицателно отношение към

акумулацията на блага посредством труд. Първото и най-важно нещо което

трябва да се предприеме в случая е анализ на слабостите на системата и

намиране на методи за превъщането на минусите в плюсове по възможно

най-бърз и ефективен начин. При дисектирането на проблема най-голямата

слабост , а именно негативния image би трябвало да бъде много старателно

подсилен и на всичкото отгоре мистифициран и митологизиран до нивото на

култ.

Теоритична заготовка: Да се изучат много внимателно маркетинговите и

позиционни стратегии на холивудски актьори със забележителна кариера в

играта на отрицателни герои( Gary Busey, Steve Buschemi, Joe Pantalono, Alan Rickman), да се намерят художественно-сценични приложения на негативен

чар ( да се изучат механизмите зад загадъчния тъмен чар на Унабомбер,

Робин Худ, Карла Хомолка, О.Джей.Симпсън, Бамби (Бамбенек), Бети Дейвис,

Рамбо, Тай Доми, Стоичков, Keith Moon , Dark Авенджер т.н.т )

Стратегия: Усилено И безобидно да се просмуква в световните медии

негативно - тайнственна информация, гъделичкъща любопитството на

читателите на "жълта преса" и любителите на "силни усещания с

екзотичен привкус". Да се фабрикуват и публикуват абсурдни, близки до

митологията факти и случки свързани и асоциирани с Гяурия: Раждане на

животни с две глави, намиране на тайнственни знаци от инзвънземни

цивилизации ( разбира се информацията трябва да се отрича от официалната

сериозна медия, за да може да се подозре конспирация за потулването на

истината), намиране на тайнственни знаци и култови предмети доказващи

уникалността и специалния статус на жителите на Гяурия.

Реализация:1.Със специални декрети разни икономически неизгодни за

обработка площи се ограждат с предупредителни знаци : "Строго секретно!",

"Преминаването на обикновени граждани - забранено!", " Само за много

'отворени'!" и засаждането в тях на залежала стока от магазините на СБХ и

"Задругата на майсторите". Издаване на пропуски срещу солена сума на

любители археолози, но само под клетва над библията, че с никого не трябва

да споделят това си разрешение!

2.Организиране на приключенско - експлоативни екскурзии на чужденци с

обещания за крайно емоционални изненади, състоящи се предимно в срещи

с наследници на фиктивни и реални персонажи - пра-пра-пра-правнукът на

дядо Коледа, племенницата на баба Ванга, братовчедът на Христо Стоичков,

съседът на Michael Капустин.

3.Откриване на балнолечебни извори (разбира се укривани от общественното

зрение и посещавани само от "посветени" ) с магически свойства ( напр.

възвръщачти потентност)

4.Осмислянето и "намирането" на исторически обекти с епохално значение

в места с лесен достъп по суша, за предпочитане - с железопътен

транспорт в близост): истинския гроб на Исус Христос, дупката през която

Орфей е тръгнал към ада, гората в която е живяла триглава ламя, пънът от

златната ябълка, родното място на Тодор Живков...

Колкото по-абстрактно и по-навременно се разиграе този сценарий, толкова

възможностите за бърза, неетична, но от своя страна уникална възможност

за финансов удар на базата на гъделичкане на първичните инстинкти на

полуинтилигентното мнозинство на "търсачи на особени изживявания". За

съжаление, както всички подобни сценарии и настоящия има сравнително

краткотраен живот, поради простата причина, че другите нации не трябва

да се подценяват и рано или късно ще последват евентуално почина на

Гяурия.

Следва: (Теорема 1 на дървената макроикономика) Всеки "нестандартен"

икономически механизъм работи безгрешно само когато е използуван от

малцинствена група.

Зен заключение: Мнoгoто маймуни счупват клона.

27 Април 2009 18:28

Далеч по-малко от 240 места. За най-"прекариатните" ще има компесация с евродепутатски места. Вие прадлагате да загубим всичките такива работни места или да ги запазим!?
Недвижимата сама си ходи към морето и не й трябва ни структура, ни Масларова. А движимата тук е все интелектуална (най-добре пасва на цоциалистите - всеки дъвкателен мускул е "интелектуална игра", а тя е възвишена и се рее нейде над всякакви структури.

27 Април 2009 18:34

Преговор (По случай 9 годишнината от първата публикация):
Основи на дървената макроикономика 2

Разглеждайки дьрвената макроикономика не може да не погледнем вьрху нея и с очите на играча. Самата дьрвена макроикономика има много допирни точки с играта и разбира се много от законите на теорията на игрите са приложими в анализа на този феномен. Идеята за синтез между законите на икономиката и играта не е нова и още в началото на миналия век (да не забравяме че вече сме в нов век) брилянтния математик Йохан Фон Нойман провокира стандартната икономика с модели на анализ включващи в себе си заемки от теорията на играта.
Сценарий 2:
Според Фон Нойман и неговия сьратник Моргенщерн всеки от играещите би трябвало да изработи стратегия позволяваща му максимализация на печалбата. Когато е налице елементарна игра сьс семпла структура и двама играещи , като да речем хвьрляне на монета, то изборите на играчите са очевидни :
1.прилагане на стратегия А ( винаги избиране на една и сьща страна на монетата - ЕЗИ да речем) и
2.прилагане на стратегия Б ( смесена стратегия базирана на статистични наблюдения провеждани по време на играта)
При по сложни игри, стратегиите стават многопластови и често включват в себе си освен статистични наблюдения, сьщо така и психологични, тактични и физиологични елементи. При една игра на табла, да речем, освен статистическата вероятност за хвьрляне на благоприятен зар играещият трябва да сьгласува своята стратегия с тази на противника, да анализира моментната ситуация, наличието на капии, голи пулове, вьзможност за използуване на дублиращия зар ( в американския вариянт галено наричан багемьн) както и най-елементарни психологични наблюдения за реакциите на противника и неговата адаптивност кьм вашата психологична обработка.
Когато имаме игри с няколко участника ( например покер) картинката става далече по-шарена. Освен индивидуалната стратегия, бльфирането и играта на нерви се забелязват отношения на по-високо ниво като например обединяването на усилията на двама играчи срещу трети, стратегически загуби с цел зарибяване на потенциална жертва за евентуален следващ разгром на далеч по-високо финансово ниво и т.н.т
Като генерално заключение от горното ние може да заключим, че:
При играчи с еднакви вьзможности този с по-вярна стратегия има по-голяма вероятност да максимализира своите печалби.
В реалната макроикономика теорията на играта е приложима в анализирането на модели с голяма правдоподобност. Разбира се тя има като презумпция в основата си винаги a fair play.
При дьрвента макроикономика този елемент не е задьлжителен, дори напротив всяка добре прикрита и неразкрита манипулация повишава вашите шансове за успех и следователно ние може да заключим по макиавелиански, че Целта оправдава средствата.
Рязани карти, огледалца, зарчета с оловни подпльнки, тайни почесвания по нос, врат, ухо и всички други помагала даващи ви предимство срещу противника ви дават предимство, което при неподозиращ противник могат да бьдат изтьлкувани като луд кьсмет. Колкото повече такьв един противник губи, толкова повече той си мисли че може да вьзвьрне загубеното и следователно повдига мизата, понякога до неразумни за неговото финансово здраве нива. Най-важното обаче е да не бдете заловени, защото излезне ли ви име на нечестен играч никой не иска да играе повече с вас и вероятността да намерите "девствени" опоненти намалява драстично. Все пак за утешение остава максимата:
"Винаги ще се намери някой левак, да скочи в тиганчето!"
Втора теорема на дьрвената макроикономика: При играчи сьс сравнително еднакви вьзможности и стратегически прийоми значително по-голяма вероятност да максимализира печалбите си има онзи който може да играе по-нечестно без да бьде хванат.
Приложение: Развиване на "подземни икономики с потенциал", като производство на пиратски продукти, кьдето на гьрба на автори (които и без това са с големи гуши) група от предприемчиви корсари реализират бьрзи и тльсти печалби с полухуманитарна цел. ( Все пак потребителите на сьответния продукт излизат с едни гьрди в борбата за притежаване на интелектуални амуниции, които са придобити на цени, само фракция от тези която неговия евентуален сьперник е заплатил. Разбира се всяка издьнка в индустрията се заплаща горчиво, тьй като надзора отвьн става много по-строг и вьзможността да се реализира продукцията намалява десетократно.
Все пак достьпа на жадни за знание индивиди до достьпна за техния джоб информация им дава ако не преимущество, то поне "равен старт" при прилагането на сьщото това знание с индивиди заплатили стократно по-големи суми за придобиването му.
Зен заключение: Сиромах човек - жив дявол.

27 Април 2009 19:16

Рам..рам...Рам..рам...Ам..ам...Ам..ам....М мммъъъъммм

_____________________________________ _________________________________________


Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>

27 Април 2009 19:27

Чета, чета и страх ме хваща.
Сериозно.
Напоследък взеха да разправят, че теорията на Маркс се възраждала.
Сега като гледам - май ще ни я приложат във варианта на Троцки.

27 Април 2009 19:27

Основи на дьрвената макроикономика ( 3 )
В отношението между дьржава и гражданин основната цел на дьржавата
е да поддьржа правилен баланс между своето благосьстояние и това на
гражданина (чиято основна цел, разбира се, е това благосьстояние да
бьде постигнато с вьзможно най-минимално негово финансово участие).
Основния доходоносник на дьржавата, разбира се е сьщия този
гражданин и очевидно главната цел на дьржавата е да отнеме от
неговия доход значително парче за поддьржане на своето
благосьстояние, което разбира се пряко касае благосьстоянието на
самия този гражданин-данькоплатец. Определено гражданина-данькоплатец
предпочита всички негови социални придобивки - пенсионно и здравно
осигуряване, обучение, поддрьжка на пьтищата, неговото собственно
спокойствие и разбира се неговото управляване да бьде извьршено сьс
средства локализирани всякьде другаде но не и в неговия собствен
джоб. За дьржавния апарат с всичките свои изпьлнителни,
миротворителни, опресивни и регулаторни органи данькосьбирането е вьпрос
на живот и смьрт. Наличието именно на тези даньци е необходимо за
сьществуването му както сльнцето и вьздуха ( за разлика от
бьлгаро-сьветската дружба, която практиката доказа че не е чак до
там животоподдьржаща, както един мастит теоретик оповестяваше в
своите притчи). Тук обаче се получава интересна ситуация. Ако
дьржавния апарат разчита само на доброто желание на данькоплатеца да
пьлни хазната, то вероятността "да го духа" е статистично
най-очакваната разврьзка. От друга страна раздуването на
административен, опресивен и данькосьбарателен арсенал, проверяващ
поединично всяка даньчна декларация би оскьпило неимоверно
процедурата и разxодите по тази операция биха спосбствали големината на
даньците да достигнат размери лишаващи редовия гражданин от
инициятива и желание за издьржането на "огромения статичен мамут"
произведен от алчния бюрократичен апарат. Идеалния баланс е
изключително трудно постижим в реалната икономика. Проверката на
"случайно" избрани лица и драконовите мерки за неплащане на даньци(
включително отнемане на свобода и най-вече тльсти дози пари) е
донякьде сполучлива, но както практиката доказва непопулярна и не
особенно ефективна мярка при контролирането на процеса.
Сценарий 3:
В много случаи от реалния живот моркова е бил винаги ако не
по-ефективния, то поне по-привлекателния стимулант за "нуждаещия
се от принудителна стимулация". (в сравнение с тоягата) Тук именно
дьрвената макроикономика предлага новия радикален метод за
данькосьбиране наречен тотолитарно данькоплатство.
На всички е известна трьпката на очакването...гьдела на
надеждата...топлия шепот на МАНГИЗИТЕ. Милиони (ако не и милиарди)
хора на нашата планета живеят с онзи трьпчиво-сладьк трепет на
ГОЛЕМИЯ УДАР. Вьпреки че вероятността за удар на 6тица на
тотализатора 6 от 49 ( известен в Гяурия като ТОТО2)
е два пьти по-малка отколкото удар от грьмотевица хората пускат своя
фиш и лягайки си вечер мечтаят за живота на "СЛЕДВАЩОТО НИВО".
Избират колата която ще си закупят, имат в предвид кьщата в която
ще се преместят след "ТОВА", дори разиграват в главата си сценария в
който те ще отидат на работа и ще се изпюят в лицето на омразния
шеф и ЗАВИНАГИ СПРАТ ДА РАБОТЯТ ЗА ПРЕПИТАВАНЕ. Колко хора хвьрлят
зарове, залагат на рулетки, играят дори на "нивото на река Дунав в
сантиметри" с надеждата че някой ден те ще са тези които ще
направят големия УДАР. Комбинирайки тази жажда за уникален,
светкавичен успех сьс задалжението на индивида кьм обществото новата
таксова система предлага на потенциалния данькоплатец вьзможността да
сьчетае полезното с приятното, а именно за всеки ( да речем) 100 лева
даньци той получава фиш с 6 номера (от 1 до 49). Това от своя страна
дава по-големи шансове на мажорните контрибутори, което дава
правопропорционален авантаж на тези чиято контрибуция кьм
обшеството е по-голяма, без да лишава редовия данькоплатец от
шансове за ГОЛЕМИЯ УДАР.
Честността на системата е очевидна и колкото по-голям е ДЖАКПОТ-ьт, (
да речем 10 000 000 лева, което е просто изключително малка част от
сьбраните даньци) толкова по-голям би бил ентусиазма на данькоплатеца
да изпьлни своя дьлг пред обществото. Разбира се ударилите 5 номера
би трябвало да имат сьщо така поощрителни награди (например
освобождаване от даньк за текущата година). Освен драстично
намаляване на административен апарат предлаганата от дьрвената
макроикономика тотолитарна даньчна система за прьв пьт дава надежда на
редовия данькоплатец за "реална полезност на неговите париъ"
Трета теорема на дьрвената макроикономика: Никога не отнемайте
надеждата на човека!
Зен наблюдение: Дори и Джанет Рино би изглеждала човечно с цвете зад
ухото.

----------------------------------------- ---------------------------------------
На реалния пазар една сделка (размяна или покупкопродажба) е вьзможна само
когато
и двете страни са сьгласни за извьршването и'. Следователно, ако продавачьт
реши че куповачьт предлага твурде ниска цена за стоката му, то той не би я
продал, както и ако куповачьт сметне, че цената е по-висока отколкото той
самия смята, куповачьт не би купил сьответната стока. Единственния вьзможен
изход на покупко-продажба(или размяна) е взаимното сьгласие на двете партии.
Теорема: Тьрговията е вьзможна само ако никоя от партиите участвуващи в
нея не се чувствува "преебана"!!!
Ако да речем за праисторическия Гунчо даването на огьнче на
праисторическия Бончо е стурвало две овнешки бутчета, то от тази
трансакция и двамата са били печеливщи, тьй като са придобивали неща които
преди това са нямали на цена която и двамата са се сьгласили че е реална. По
сьщия начин индианците раздаващи земя срещу стькьлца, мьниста и "огнена
вода" са извьршили честна зделка в дадения исторически момент, тьй като те
самите са имали друга ценностна система при която това е бил "fair deal".
Земя - колкото искаш, ама такива дрьнкулки и "развеселяващи"
течностти -хммм, само бял човек има. Те ти земята - дай ми мьнистата. И
вьлка
сит, и агнето - цяло. Фактьт, че в последствие индианците (native) са
вьзприели ценностната система на "бледоликите" и от тази нова позиция
предишната сделка(вече в пост мортем сьстояние) изглежда "прецакване" е базаот която ние можем да извадим следното Зен заключение:
"Кой се минал - минал се!" или "Кой ебал - ебал. Мара вече не е курва".
Всяка нова редистрибуция би ощетила "белия човек" и би била в ущьрб на "честната игра".
Ако на базата на угризения и нечиста сьвест той доброволно дотира
дейности подобряващи жизнения стандарт на аборигенното население би било
прекрасно, но това би трябвало да е само продиктувано от "добра воля", а не
форсирано от "вьншни, непазарни сили".
В днешната, далече по-сложна икономика, този принцип е сьщо така валиден и
дори в началото на миналия век Вилфредо Парето извлече след дулгогодишно
мьдруване Оптимум носещ неговото име.
За любознателния читател допьлнителна литература:
от Парето:
Мануал оф Политицал Ецономь (1906) Нев Ьорк, А.М.Келль, 1971
Тхе Минд анд Социеть , Нев Ьорк, Харцоурт, Браце 1935
Социологицал Вритингс, ед. С.Е.Финер, Нев Ьорк, Праегер, 1966
за Парето:
Цирилло, Ренато, Тхе Ецономицс оф Вилфредо Парето, Лондон, Франк Цасс, 1979
Поверс, Чарлес Х, Вилфредо Парето, Невбурь Парк, Саге Публицатионс, 1987
Все пак акцентьт в това дуалистично отношение трябва да бьде поставен на
купувача, тьй като независимо
колко е льскава опаковката на стоката, колко рекламни кампании са посветени на
нея, колко е ъполитически изгоднаъ и до каква степен тя превьжожда
конкурентните на пазара крайната дума има НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КУПУВАЧЬТ.
(КЛИЕНТЬТ)
Неговото задоволяване би трябвало да е в основата на всяко производство. Дали
това задоволяване ще буде реално или илюзорно няма никакво значение.
Важното е то да сьществува!
Нека не забравяме че и графитьт и диамантьт по принцип са вьглерод и само
вторичните фактори( рядкост, естетичност, твьрдост) правят цената на втория
многократно по-висока от тази на пурвия. С течение на времето стойността на
всяка стока се изменя в очите на куповача и моментьт на продажбата е
сьществен фактор за цената. Представете си как би реагирал Дега, ако знаеше
колко високо са ценени неговите картини днес, или разочарованието което самият Елвис би преживял при една разходка из днешен Graceland (фрапантен музей на кича от края на 60те и началото на 70те).
В последно време в реалната икономика се забелязват направления които се
опитват да "хуманизират" тази "дивашка ценностна система" при която ПОЛЗАТА е господар и поставят на "вьрха на елхата" по-абстрактни цели, като например важността на развитието на хуманитарния
потенциал. Според някои от тях ( Амартя Сен, например) целта на икономиката би трябвало да е развиването на присьщите за човека способности и увеличаването на неговите вьзможности за избор, вместо традиционните ценности като производство на колкото се може повече стока и максимализирането на печалбата.
Амартя Сен отрича човешката рационалност и Парето Оптимум като критерий за икономически просперитет. Тьй като в основата си класическите икономически теории предполагат че човек е рационален максимализатор на ПОЛЗА и следователно индивидьт би предприел вьзможно най-логичните стьпки за да извлече най-голям келепир от всяка ситуация пред която е изправен, то неминуемо според тези теории "човек за човека е вьлк". За
разлика от тези "хищнически принципи" господин Сен ни предлага една ценностна система, кьдето стоката е второстепенна величина. При нея(системата на Сен) образованието( като една от висшите цели
на обществото) би било неимоверно по-ценен капитал за самото това общество и образования човек би се чувствувал много по-реализиран от неукия.
Следователно образоването на хората трябва да е главен приоритет на
икономиката на дадена страна и нейната(на страната) успеваемост да буде
оценявана според степента на грамотност на нейните жители и тяхната продьлжителност на живот вместо да е базирана на такива "студени" фактори като нарастване на продукцията или нивото на доходите
на индивидите. В този аспект на прехвьрлянето на акцента от стоката на
човешкия потенциял господин Сен може да се наслади на триумфа на такава
една система, която процьфтява в страната наречена Гяурия. Нивото на
просветеност на нейните жители е далеч над средното световно, творците
надвишават редовите работници, науката е издигната в култ и дори вьв фолклора на нацията са се загнездили такива поговорки като: "Учи, за да не работиш!" ,
"Без наука - няма сполука". Всички вторични елементи като, ефективност,
конкурентноспособност, качество на продукта и потенциална експонентост са
поставени на заден план и единственното мерило е така наречения в тази страна "интелектуализьм". Големият брой на тази прослойка е трудно израняем от редовите "неинтелектуални типажи". При наличието на такьв огромен отряд на ъпроизводители на нематериални блага е учудваща тяхната ограничена застьпност на международната сцена. В общи линии техните изяви се разлистват в един тесен локален крьг, кьдето художника Гунчев е голям почитател на творчеството на композитора Бончев, който от своя страна е влюбен в поезията на поетесата Тончева, която пьк от своя страна е очарована от гражданската доблест на журналиста Пенчев, който от своя страна...
При наличието на такьв огромен арсенал от движещи се йони, мозьчни вьлни и
сьответната негативна енергия, свьрзана с критика на "сивия поток",
посредственността, плагиатството, грубия примитивизьм на изпьлнителите на
"турбо фолк", неубедителното представяне на националния отбор по футбол и
обсьждането на последния ТВ сериал културния живот е прозира от всяко
кьошенце, от всяка маса на кафене, от всеки магазин за даване на видеокасети под наем ( Гяурия е на пьрво место в света по вземане под наем на видеокасети и то толкова напред в класацията, че сборьт на сьответните рентиери на произведенията на седмото изкуство в страни №2 и №3 е само сьс няколко процента по-висок)
Гяурия е може би на пьрво место и по брой на художници, певци, артисти и
критици на глава от населението, ако изобщо някой води такава статистика. Не че има нещо общо в културата, напротив превзхжодно е да принадлежиш кьм културна нация, плачевния факт е че почти никой не е щастлив! Всички се
оплакват от "кирливия жизнен стандарт" неподходящ за такива интелектуално
вьзвисени души! "Ами, че може ли, така аз, който познавам Достоевски по-добре от родния си брат, аз който не сьм изпуснал филм на Тарантино, аз който имам висше икономическо образование да ходя да бачкам? Кажи ми може ли? А? Как я мислиш тая работа? Или да речем Гунчев. Творец, та дрьнка. Има седем откупки от националната галерия! Има 4 самостоятелни изложби. Има замаха на Леже, колорита на Майстора и онази живост на характерите която сьм видял само при Репин! Е, кажи ми, може ли той да не може да сьбере пари дори за бутилка гроздова, да го еба? Кажи ми честно ли е това?А? Културата ни загивааааа. Ей! Седят нашите интелигенти, псуват, пият и пак псуват, да го еба.
Нека ми дойде тоя, Амартия Сен, ли му беше името?Нека ми каже на мен колко е полезно да се образова нацията след като не може да поддьржа образованото си мнозинство щастливо. Тьй като с образоването идва и апетита. Апетита за очевадна консумация (Concipious consuption), както го наричат там ония икономистите зад океана). Ами че може ли аз да нося обувки "Кочо Чистеменски", а ония тьпите американци, дето не знаят даже кьде живеят да носят "Hush puppies"? Кажи ми, де? Ами с какво сьм аз по-глупав, да речем от ония пияни шваби, дето се хилят на глупости, а? Защо може Fritz да има "Мерцедес", а аз да се возя на трамвай "Комсомолец"? Кажи ми, де?
Зен наблюдение-отговор: Не е толкова трагично когато нямаш ( огромна част
от жителите на планетата нямат), колкото е трагично осьзнаването на това
нямане.
Народна мьдрост (или по Хайтов) : Едно е да искаш, друго е да можеш и сьвсем
трето - да го направиш.
Грациан Колев
доктор по дървена философия
Хард Нокс Юниверсити.

27 Април 2009 19:33

Съгласен! Съгласен!
Както е казал Симонид Кьоский (V век пр. Хр.).

27 Април 2009 19:45

За Ню дийла не знам-но има успешна програма извела страна от много по-тежка криза, били са с 68%безработица+хиперинфлация!Приемат четиригодишен план, с райхспълномощник Херман Гьоринг.Само за 18 месеца Херман, не сам разбира се, не само успява да пребори кризата, но и залага фундамент за бъдещо развитие от по 9 до 12% годишно....а в лагери са били по-малко от 0, 04 от населението....

27 Април 2009 19:46

Тоя път съм напълно съгласен със Зузито.

Към аргументацията си защо е беден авторът трябваше да добави - "беден съм, защото ми се налага всяка седмица да пиша статии (срещу заплащане) - в случая за неща, които не са ми ясни и ме мързи да прочета нещо за тях."

Имам предвид трактовката му на Ню дийла и трудовите лагери.

Но наистина, по време на Голямата депресия, понеже в Америка към 1929 г. нямало никаква система за социална сигуност (social safety net), имало много бездомни хора (изгонени от хазаите) и бидонвили (shantytowns) от бели хора, както и хиляди скитници по спирачните будки на влаковете (hobos) или пеша в търсене ан временна работа. Чели сме "За мишките и за хората" на Джон Стайнбек и по-късната "По пътя" на Джак Керуак, който имитира в 50-те години старите хобос вече като естетическо преживяване. Колегите може да чуят на тубата песента на Уди Гътри Down This Road. Особено тежка била съдбата на жертвите на прашните бури в прерийните щати.

Но, и тука на Зузито вече няма да му хареса, в резултат на четирите мандата на ФДР и двата на Труман (общо пет), към началото на 50-те години настана небивалото благополучие и оптимизъм на народа, което звучеше в песните на Бил Хейли и Елвис. Сега по ТВ постоянно чуваме спомени на разни хора - "завършваш (гимназия) в петък, в понеделник влизаш (walk in) във фабриката (коя да е в Детройт, от улицата) и бум - имаш стабилна (rock-solid) работа за цял живот, собствена къща, че и всяка година нова кола (от фабриката) на лизинг, децата в колеж, здравеопазване, пенсия, златен часовник за пенсиониране.

И младежките форми на протест срещу еснафското благополучие на родителите им (бийта, хипитата) бяха възможни само благодарение на благополучието - не е проблем да изпаднеш от работната сила за някоя година, да се поразходиш на стоп или на мотор, с дълга коса и мацки, да попиеш бира и попушиш пот - но сетне се постригваш, изкъпваш и хайде пак фабриката.

В мидтаун Ню Йорк много от най-големите офисни здания са строени през Ню дийла, често по държавни проекти. Рокафелер сентър бил един от тях. В него и сега има по фоайетата и фасадите много героични стенописи, поръчвани от държавата на безработни художници или пък гастролиращи знаменитости, изобразяващи вличието на труда - работници великани в монументални пози, с кранове, скрипци, въжа, греди - като в стиховете на Пеньо Пенев. Имало е и стенопис на Ленин от Диего Ривера, но бил развален по искане на самия Дж. Д. Рокафелер. Платили му парите.

Цялата градска планировка с големита магистрали, повечето мостове, тунели, много метролинии, самата брегова линия на Манхатън, цели жилищни райони дълги с километри и мнозинството обществени сгради, училища, детски площадки, пощи, полицейски участъци, пожарни, паркове, спортни обекти - са строени или оформени през Ню дийла. И досега служат, наистина някои са овехтели. Някои от тези неща са и ужасно грозни и антиурбанистични и сега създават и социални проблеми като безкрайните "жилищни проекти" - блокове за бедни (наричани разговорно "гета", макар да са всъщност много по-хубави от повечето софийски жк-та).

27 Април 2009 20:15

и това благо събитие случило се някъде 'началото на 50-те' години няма ама абселютно нищо общо че в същият този момент европа е в руини - най голямата индустриална сила (германия) е загубила войната а сащ се конкурират на ниво 'държава победител но без да е пострадала и от една бомба паднала на нейна територия'
всичко само и единствено поради специфичният геном и вроденото (или придобито веднага след емиграция) чуство за правилна ориентация и творчески гении.
_______
фич - щатите нямаше да са това което са днес ако европа не се беше самоизяла втората световна - стига глупости моля.

27 Април 2009 20:16

Мда, дудукариатът, успешно трансформирал се в поквариат, е напрегнат; Хърс(ъз)ев чопли безплодното гюбре на полит-фантастиката, но оттам, уви, не изскача нищо годно за ядене. Правят се разбори на Ню Дийла и нЕкои колеги форумци се опитват да гадаят как така, аджеба, де се направи такова нещо и в Батковината, но се забравя едно ключово моментче: преди да има Ню Дийл, трЕбва да е имало Олд Дийл. При отсъствието на какъвто и да е Дийл в Батковината, всЕкакви опортюнистични облизвания събуждат по-скоро следващи такива, нежели ядивни попълзновения.

Редактирано от - Пошъл Тошев на 27/4/2009 г/ 20:18:44

27 Април 2009 20:47

Тошев,
Олд дийла наистина бил налице и в 1929 г., и в 2008 г. (в Америка) - социалното неравенство, изразено като процента на участие на най-богатите 10%, 1% и 0.1% от населението в нац. доход и притежаваното богатство са почти еднакви, даже са малко повече в 2008. Това е и най-дълбоката причина за кризата - разоряването на средната класа вследствие на дясната политика след 1980 г.

Разоряването беше най-вече следствие на загубата на качествени работни места и поскъпването на образованието и здравеопазването. Ипотечната криза е слествие от обедняването на средната класа и фокусите с рефинасиране и харчене на екуитито. Задлъжняването на средната класа (също по кредитни карти) е само другото име на разоряването.

Задачата на Ню дийла 2 е на първо място значи компресия на доходите (затваряне на ножицата) - финансови облекчения (данъчни, субсидии за закъсали домопритежатели, безработни, дребен бизнес, по-евтино здравеопазване и образование...) и милиони нови работни места за средните, плюс високи прогресивни данъци в/у дохода на най-богатите, ликвидиране данъчните им убежища, висок прогресивен данък наследство.

Така се повишава покупателната способност на средната класа и се финансират социалните разходи - а здравната реформа сега ще се финансира допълнително и от ликвидирането неефективностите на частния сектор, особено застрахователните компании.

Подлежи на сериозно преразглеждане и структурата на дохода по професии. Кругман няколко пъти вече, вкл. днес, бие по доходите на банкерите и иска да ги види като другите public utilities. Вече е ясно, че доходите на юристите от големите фирми също спадат - началната заплата на law assоciate в голяма НЙ фирма, писа НЙТ преди две седмици, е вече 100К (от 160К). Днес (вчера де) Обама хвърли камък и в блатото на лекарските доходи. Иска се да се дадат повече пари за джипитата, които ще поемат повече работа по медикеър и по новите здравни планове за неосигурените за сметка на специалистите.

Това налага и преразглеждане на образованието и лицензирането на специалисти. Сегашното висше образование по медицина и право (т.е. грамадните дългове) просто задължава по-амбициозните студенти, които учат в по-добри университети, да търсят работа, която ще има дава голяма заплата - за юристите - работа в голяма частна фирма, за лекарите - да стават специалисти.

Стойността на правото и медицината в САЩ също неимоверно оскъпява американските продукти (вж. автомобилите), освен че дълговете за здраве разоряват милиони домакинства и кара милиони други да водят precarious life.

В България нямаме засега такава социална информация. Четейки форума си ги мислиш, че мрат от глад, а всъщност сигурно са хора, насмогнали си на харча - пишат в интернет, хвалят се с коли, вили, екскурзии на запад, морето в Турция и Гърция и айфончета. Може би наистина в татковината е още времето на олд дийла.