Освен репресия срещу сдружената опозиция високата коалиционна бариера изигра друга много важна роля. Тя послужи като лакмус за подводни политически течения и водовъртежи, разкри сложни взаимоотношения и прояви ново мнозинство в Народното събрание.

Покачването на изборния праг за коалиции от 4 на 8% не бе чиста процедура. Бариерата разкри характера си на политическа барикада, която разми досегашните граници между мнозинство и опозиция, между БСП, ДПС и президента, между двете партии и третия им партньор НДСВ, между старите десни и новите "консерви".

Най-важното послание на този трик с покачването на прага в последния момент бе демонстративната заявка на БСП и ДПС, че



вече си имат нов коалиционен другар -



измислената група на РЗС, съставена от отбор политически ренегати, кои бивши СДС-ари, кои бивши ССД-ари, кои някогашни ревностни ДСБ-ари. Тъкмо тези опозиционери свършиха добра услуга на БСП и ДПС като вносители на спорното предложение за 8% бариера. Новото другарче на управляващите се справи превъзходно и в дебатите по изборните промени, и до такава степен се престара в яростните нападки срещу дясната опозиция, че иззе почти всички аргументи на покровителите си - социалисти и депесари. Новосформираното мнозинство на БСП, ДПС и РЗС се утвърди окончателно при отхвърлянето на президентското вето срещу бариерата.

Заместникът на Доган - Лютви Местан, в свръхвисок наратив дори подсказа, че ветото не е нищо повече от тест за наличието на стабилно мнозинство в парламента. Е да, експериментът сполучи. Консервният комбинат* роди консерватори конформисти. Мнозинството се доказа като стабилно. Което изтръгна печалния вопъл на НДСВ:



"Нас ни нема в целата схема"



Отвъд шегата, констатацията е съвършено вярна. Барикадата на 8%-та бариера изхвърли неформално, но окончателно хората на царя от тройната коалиция. Отсега нататък тяхното мнение ще има пренебрежима тежест при взимането на управленски решения, защото партньорите си имат нов фаворит. Което пък обяснява дързостта на Ремзи Осман, който подхвърли към жълтите по време на изборните дебати: "Ами да бяхте напуснали коалицията!". Сега вече е прекалено късно. Защото винаги ще има Яне.

И друга цел постигна изборната бариера. Скрепи тандема БСП-ДПС. Двете партии дадоха общ отпор на президентското вето, за да демонстрират неделимото си единство. Както се очакваше, двете партии ще ни се предложат в комплект и на тези избори, макар формално да участват самостоятелно. Който казва "Станишев", казва "Доган" - това ни казаха двамата лидери с дружните си усилия да наложат високия изборен праг.

Тук се прояви един фин нюанс в отношението на ДПС към Станишев и Първанов. Движението демонстрира по-голяма привързаност към сегашния, отколкото към бившия лидер на столетницата. Общите властови схеми за пълнене на партийните каси и пълното им единодействие по облагодетелстването на определени обръчи от фирми и лица очевидно са



по-силна спойка от президентското менторство



Доколко сериозен е разводът между Първанов и Доган, предстои да узнаем. Но при всички положения Станишев се сдоби със силен съюзник в предстоящата битка за запазване на властта в партията. Защото това е залогът в отношенията между премиер и президент - кой да владее партийния апарат. И двамата са наясно, че никой не е по-голям от БСП.

Една от нелицеприятните за президента истини, които разкри прословутата изборна бариера, е нежната му привързаност към формацията на Христо Ковачки "Напред". Тя се оказа най-потърпевша от 8%-ия вход за парламента. Веднага след качването на летвата тази коалиция практически се разпадна. Отломките ВМРО, "Гергьовден" и ЗНС продължават заедно, но обезсилени от безпринципност. Четвъртият президентски придатък - "Лидер", ще участва на изборите сам. "Напред" беше резервният проект на Първанов за съставяне на бъдещо управленско мнозинство. Старите политически конспиратори в парламента пък твърдят, че Янето е премиерският отговор на "Напред". Ако е вярно, очевидно тече надцакване между младия и стария лидер на БСП кой ще държи последното парче от бъдещия управленски пъзел.

Навярно тези сложни замисли и комбинации е имал предвид Първанов, когато казва в последното си вестникарско интервю, че амбициите му са по-големи от това да има 10 или 12 мажоритарно избрани народни представители, посочени от него. "Моите амбиции са да работя с повечето партии в този и в следващия парламент", признава той. Една омаломощена от управлението БСП с ново ръководство и в тандем с ДПС плюс присъдружна пропрезидентска партийка като трети партньор изглежда все по-вероятна комбинация за следващия парламент. Особено ако новата десница междувременно види сметката на старата и кралимарковската ГЕРБ остане без съдружници.



* От 1997 до 2000 г. Яне Янев е директор на консервния комбинат "Кюстендилски плод".