Развиващата се пред очите ни глобална криза разкрива взаимовръзки, които трудно биха могли да бъдат изведени по чисто научен път. Мащабите на съвременната икономика са планетарни и затова не е чудно, че събитията следват логиката на поговорката "Къде го чукаш, къде се пука".
Например сега в Германия пред разорение са търговците на стара хартия. Складовете им са пълни до пръсване, а купувачи няма. Основният потребител до вчера е бил Китай, където от отпадъчната хартия са се правили кашони за опаковане на облекло. Но свиването на търсенето на китайски изделия по света естествено води до криза в сектора на вторичните хартиени суровини, навсякъде по създадената логистична верига. Само че това "естествено" идва, след като конкретната криза вече е дошла, а не изпреварващо. Теориите за пазарните проучвания не могат да надскочат своите обективни граници.
И ангажирането с детайлни прогнози в днешно време се оказва почти безнадеждна задача, изискваща изключително специализирани знания. Последните сами по себе си почти не са в състояние да станат публично достояние. Затова и някакви що-годе адекватни обществени реакции не биха могли да бъдат предприети. Бизнесът от своя страна не винаги е достатъчно далновиден, нито пък при всеки отделен случай разполага с достатъчно финанси да поръча и плати подобни конюнктурни изследвания.
Общите макроикономически предвиждания все пак притежават някаква степен на достоверност въпреки недотам приятния обичай често да се преразглеждат, ревизират и осъвременяват. Те заедно с отработените с години регулаторни рецепти предопределят до голяма степен последващия набор от правителствени мерки. Подобна логика и подобен синхрон отчетливо наблюдаваме през изминалата година в света глобално. Срещата на Групата на 20-те може да се разглежда като поредната стъпка на координиране и по-ясно дефиниране на целите и средствата на антикризисната политика на големите.
За съжаление, България на официално равнище

осезаемо и опасно закъснява

с разработването на своя антикризисна стратегия. Което се дължи и на обстоятелството, че същите лица, които твърдяха, че у нас криза няма и такава не може да има, се оказаха призвани да набелязват насоки и да вземат необходимите мерки.
Но това е само половината истина. Другата половина се очертава като още по-неприятната. А тя е, че у нас определено не се изучава и не се следва акумулираният и актуален световен опит. Затова повечето действия на правителствения и на финансовия сектор се оказват не с антицикличен, а с процикличен характер. Казано просто - действията насърчават стопанското пропадане, а не спомагат за измъкване от него.
Основна характеристика за всяка стопанска криза е недостигът на финансов ресурс. Той води до покачване на лихвите и като резултат кризата се задълбочава. Нормалният правителствен рефлекс е да се противодейства посредством инжектиране на пари в икономиката. За целта в развитите страни се изливат около 10 трилиона долара, което едва ли ще се окаже достатъчно, защото недостигът се оценява на петкратно повече - колкото ориентировъчно възлиза сумата на активите, погубени от кризата.
Какво прави България? Точно обратното - финансовото министерство ни осведоми, че през първото тримесечие на годината планираният бюджетен излишък е бил в общи линии реализиран. С други думи,

от икономиката "успешно" са били изтегляни

финансови средства, вместо да се върши обратното.
Какво прави банковият сектор? Оправдавайки се с повишения риск в България, качва лихвите. Кредитната дейност вече е ограничена до минимум, длъжниците от своя страна все по-трудно обслужват задълженията си. Накъде води всичко случващо се у нас през последните 6-8 месеца?
Доходите в условията на криза непрекъснато спадат, лихвите по депозити обаче растат, което автоматично води до допълнително намаляване на съвкупното търсене и завърта страната надолу по спиралата на кризата. Това е така включително защото отпускането на кредити от ден на ден става все по-трудно. Лихвени проценти над 10 на сто не се оправдават от никакви бизнес и потребителски проекти. Клиентите просто масово се отказват да вземат кредити. Ако банките срочно не намалят лихвите, еднозначно са заплашени от банкрут, защото няма да могат да покриват лихвите по депозити.
Продължаваме с подробности от "сценария" по-нататък. Необслужваните кредити ще нарастват. Само за последната една година лошите ипотеки са нараснали два пъти. Банките ще започнат да прибират обезпеченията - жилища, имоти, машини, оборудване, складове, промишлени сгради. Само че цените им съвсем няма да са такива, каквито са били при сключването на договора за кредит, а много по-ниски, да речем с 40-70%. Вижте как сега се продават недвижимостите по големите градове и по морето. Ситуацията за банките тогава ще започне да изглежда много заплашително, тъй като рано или късно ще лъсне, че те сами са се набутвали в безизходни затруднения, завличайки и кредитополучателите.
Следователно свидетели сме как правителство и банки у нас последователно, до скъсване, затягат винта на кризата. Да върнеш след скъсването с половин оборот назад е само старо шофьорско остроумие без практическо приложение. Особено ако се прибавят съмненията, че чуждестранните банки-майки при крайна нужда биха могли да изпразнят от съдържание тукашните търговски банки.

Какво трябва да се направи?

Спешно да се намерят поне 4 млрд. евро допълнителни финансови средства, които да влязат в икономиката. С тази сума приблизително ще може да се компенсира спадът в притока на чуждестранни инвестиции, намаляването на износа и съответното свиване на вътрешното търсене. Кои са възможните източници:
- бюджетният излишък - около 1 милиард евро, които да се инжектират главно в строителството на инфраструктура,
- фискалният резерв - с евентуален принос също от 1 млрд. евро, които също да се насочат предимно към инфраструктурни проекти,
- външни заеми - от МВФ, Световната банка, Европейската инвестиционна банка и пр. Да се сключат целеви заеми за около 2 млрд. евро,
- външни помощи - да получим поне един от 50-те милиарда евро, отпуснати от ЕС за страните - членки от Източна Европа,
- оползотворяване на средства от структурните фондове на ЕС - на този източник ще може да разчита едва следващото правителство, максимумът за тази година е около 500 млн. евро.
Само вливането на такива средства в икономиката може да донесе желания ефект - сваляне на лихвите до поносими равнища, повишаване на търсенето, създаване на заетост.
Няма начин кризата да бъде напълно избегната и компенсирана. Но правителството трябва да осигури "меко кацане" през тази година. Според актуалните към момента прогнози отлепяне от дъното за нас може да се очаква едва към средата на 2011 г.

Снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ Водещите икономисти от управляващата коалиция - Румен Овчаров, Йордан Цонев и Милен Велчев, се чудят как се управлява по време на криза.

Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ Доста време бе нужно на премиера Сергей Станишев и на финансовия министър Пламен Орешарски, за да признаят, че кризата ще засегне и България.

43

4053