Здравейте,

Интересувам се от следното: При моята смърт кой ме наследява? Имам син, който е починал, сестра-починала, баща-починал. Живи са майка ми и племенницата ми (дете на сестра ми). Разведен съм от 1986 година.

Николай С., София



Животът предлага различни варианти, особено, когато става дума за наследяване. Естествено е деца да наследяват родители, но съдбата често определя обратното или пък не остават нито родители и деца, а са живи братя и сестри, лели и чичовци, племенници и т.н.

В тези ситуации често има много емоции, но в крайна сметка става дума за разрешаване на чисто юридически казуси - кой наследява, какво, при какви пропорции, запазени и разполагаеми части.

При конкретния въпрос нещата обаче изглеждат по-прости. Защото в чл. 6 Законът за наследството (ЗН) e категоричен - "когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив". Родителите и децата са в родство по права линия, и то от първа степен. Затова и тук законът е категоричен, че ако починалото дете няма свои деца или внуци, тогава наследява единствено родителят.

Нещо повече. Роднините по права линия - низходящите, като деца, внуци, правнуци, възходящите - родители, баба, дядо, прабаба, прадядо, както и съпругът, имат дори право на законово определена запазена част от наследството. С нея наследодателят не може да се разпорежда приживе например чрез завещание. Ако тази запазена част бъде накърнена, законът за наследството дава право на всеки от изброените наследници да иска възстановяването й. Вън от кръга на възходящите, низходящите и съпруга обаче никой друг не разполага с това право.

Вън от този кръг са и племенниците, които са сред роднините по съребрена линия. Според Семейния кодекс това е родство между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото. То може да бъде пълнокръвно или непълнокръвно. Пълнокръвните родните са тези, които произхождат от двама общи родители - общи майка и баща. Непълнокръвните пък имат общ само един родител - майка или баща. Степените на родство при съребрена линия се определят по следното правило: броят се ражданията от единия родния до общия родоначалник (без да се брои последният) и се събират с броя на ражданията от общия родоначалник до другия роднина. Така най-близката степен на родство по съребрена линия е втора - липсва първа. Например брат и сестра са роднини по съребрена линия от втора степен, чичо и леля спрямо племенник са от трета степен, първи братовчеди са от четвърта степен. От четвърта степен са и чичото и лелята, и децата на техните племенници.

Степените при родството по съребрена линия са много важни при наследяването. Според закона за наследство роднините по съребрена линия са сред наследниците по закон. Те обаче наследяват само ако починалият не е оставил деца или родители.

Има едно изключение от правилото съребрени роднини да не наследяват, ако има роднини по права линия. Така братята и сестрите наследяват веднага след децата и родителите и заедно с баба, дядо, прабаба, прадядо. Нещо повече. Те изключват всички останали съребрени роднини - братовчеди, племенници, чичовци, лели и т.н. Последните наследяват само ако наследодателят не е оставил братя и сестри.

В конкретния случай обаче при смърт на наследодателя ще наследи майката. Ако пък остане само племенницата, тогава тя ще е единствено наследница.

В случая наследодателят може и приживе да се разпореди със своето имущество - да го завещае на някой различен от племенницата и родителя, да го дари, да го продаде и т.н. Единственото, което трябва да прецени, е, че трябва да остави запазената част на живия родител. Така според чл. 29, ал. 2 от ЗН "запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3."