Странно нещо е българската съдебна система. Колкото повече я критикуват, толкова повече тя се разхайтва. Така след дългогодишно разследване, обвинения, разпити, спиране, връщане и възобновяване Софийският градски съд оправда всички подсъдими по делото за една от емблемите на управлението на Жан Виденов - зърнената криза от периода 1995-1996 г.

Оправдателните присъди бяха произнесени, колкото и абсурдно да звучи, и по искане на прокуратурата, според която липсвали достатъчно доказателства за вината им. Същата прокуратура, която цели 12 години поддържаше обвиненията за безстопанственост срещу бившия министър на земеделието в кабинета на Жан Виденов - Васил Чичибаба, вицепремиера в същия кабинет Кирил Цочев, Мария Бозукова, Димчо Шопов, зам.-министъра на земеделието Маньо Манев и бившия директор на "Нефтохим" Стефан Неделчев. Тя твърдеше, че те са виновни заради износа на близо 990 хил. тона пшеница, повечето от която по бартерни сделки на "Нефтохим", с което държавата е ощетена с над 66 млн. долара. И ги изправи на съд по обвинение, което



предвиждаше до 10 години затвор



Вярно е, че съдебният процес е емблема за мудността на българското правораздаване. Той обаче е показателен и за ефективността на цялата съдебна система. В случая присъдата няма особено значение - справедлива или не, тя е присъда и трябва да се приеме. Но след като 12 години тези хора са били разкарвани по следствие, полиция, прокуратура и съдебни зали, сега имат пълно основание да съдят държавата за всичко, което им е причинило българското правосъдие. Както направиха немалко хора.

Специално в този случай има доста неща, които компрометират сериозно Темида.

Въпросното дело тръгна след 1999 г., когато главен прокурор бе Никола Филчев. В началото на 2001 г. стана ясно, че всички дела срещу високопоставени представители на правителството на Виденов са скрити по тайни каси и чекмеджета. Въпреки всички обещания на правителството на Иван Костов и на прокуратурата. Заради това Филчев поиска строги наказания за безхаберните прокурори, но те така и не бяха наложени. Той разпореди и да бъдат възобновени процесите, които той определи като



разследвания с "особен обществен интерес",



и взе на специален отчет. Делото за зърнената криза бе сред тия знакови дела. Правени бяха повторни експертизи, разпити, повдигаха се обвинения, пишеха се обвинителни актове. И накрая - оправдателни присъди.

Истината е, че наказателният процес в България е за лична вина и всеки се счита за невинен до доказване на противното. Но също така е истина, че в случая получихме поредното доказателство, че съдебната система е подвластна на политиката - дела се водят само срещу падналите от власт, те се влачат с години по съдилищата, харчи се огромен държавен ресурс и накрая всичко се почиства. А в случая - дори се прави опит да се пренапише историята. Защото всъщност съдебната система с присъдата си казва, че зърнена криза при управлението на Виденов не е имало. От страната не са изнасяни стотици хиляди тонове жито, не са правени далавери с вноса и бартерите за зърно от чужбина. Да не говорим какво съпътстваше цялата история - убийства, самоубийства, организирана престъпност, обогатяване на чиновници, финансова мощ за групировки, които съществуват и до момента.

Какво по-голямо фиаско за българската съдебна система, а и за цялата държавна власт, от това, че не намериха, не наказаха и не осъдиха нито един виновен за раздадени, невърнати и несъбрани над 2.5 млрд. лв. кредити от епохата на рухването на банковата система през 1996-1997 г.? Сума, която с лихвите и с раздадените от 1991 г. и несъбрани и до днес пари надхвърля 10 млрд. лв. И след всички обещания на следствие, прокуратура, правителства, парламенти и комисии за възмездие и за връщане на изтеклите милиарди левове държавата претърпя пълен провал срещу фалиралото банкерство и срещу кредитните милионери. Виновни няма.

Всъщност това не е новина - преди ерата "Виденов" бяха оневинени управленията на Иван Костов, на НДСВ и ДПС, после и на БСП, ДПС и НДСВ. По времето на Иван Костов прокуратурата беше образувала дела и проверки срещу много сини активисти. В един момент разследваните членове на неговия кабинет бяха 13 души. И всичко приключи с фиаско - делата срещу вицепремиера Александър Божков, здравния министър Илко Семерджиев, военния министър Бойко Ноев и зам.-министрите Едит Гетова, Марин Маринов и Христо Михайловски или бяха прекратени, или завършиха с оправдателна присъда. Дори столичният екскмет Стефан Софиянски се оказа невинен по всички обвинения и дела, които прокуратурата беше образувала срещу него. Както самият той обича да казва: "Аз съм единственият доказано некорумпиран политик в България".

Отсега може да се обзаложим, че ще бъде оправдан и земеделският министър от онова време Венцислав Върбанов. Оправдан беше и бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов, срещу когото имаше няколко дела. Срещу останалите дори не се стигна до дела. Нищо не се случи и след доклада на самия Атанасов, в който пък се уличаваха висши управленци в корупция. Уж бяха образувани проверки и дела, а накрая всички се оказаха целите в бяло. И все едно не е имало проблеми с приватизацията на авиокомпания "Балкан" или с информационната система на здравната каса. А имаше няколко следствени шефове на Агенцията по приватизация - и от Виденово, и от Костово време.

Така в България съдебната система заприличва все повече на "Мистър Клийн" - почиства и не оставя никакви корупционни петна.