Днес се навършват 15 г. от смъртта на един от най-великите пилоти в историята на Формула 1 - Аертон Сена. Трикратният шампион с "Макларън" загина при инцидент на пистата "Имола" в Сан Марино през 1994 г., когато вече караше за "Уилямс". Когато има спор за това кой е най-добрия пилот, сядал някога в болид от F1, много фенове слагат името на Сена пред това на 7-кратния шампион Михаел Шумахер. Тези дни спомените си за великия бразилец сподели един от най-близките му хора - дългогодишният член на екипа по сигурността на всеки старт проф. Сид Уоткинс, известен просто като Професора. Неврохирургът Уоткинс бе част от F1 почти 30 г. - от 1978 до 2005 г.

"Сена беше един от най-великите. За мен той е най-добрият. Изключително агресивен, изпреварваше съперниците си без колебание. А беше и изключително бърз. Събирайки само тези факти, можем да кажем, че е най-добрият", започва разказа си Уоткинс.

Двамата се запознават още в първия сезон на Сена, като пилот във Формула 1 - през 1984 г., когато той дебютира за "Толеман". Сена се оплаква от спазми във врата и отива в медицинския център. Оттогава те са приятели, а Уоткинс определя връзката им като "семейно приятелство".

"Държах много на него и се разбирахме отлично. Не съм имал такива отношения с никой друг пилот. Сена стана част от семейството ми, разбираше се с децата ми, които го боготворяха. Гостуваше ми в Шотландия, аз бях при него в Бразилия. Преди всяко състезание, още в началото на тренировките, той идваше да ме поздрави", продължава Уоткинс.

Той си спомня и за отношенията на Сена с конкурентите. "Аертон беше голям приятел с Герхард Бергер. Разбираше се добре с Деймън Хил, с Найджъл Менсъл. Всички го уважаваха и той беше добър с тях. Не харесваше Ален Прост, а по-късно и Михаел Шумахер, защото и двамата бяха силни негови съперници. Съперничеството между Сена и Прост не може да бъде повторено", категоричен е Уоткинс.

Сена и Прост са съотборници в "Макларън" през 1989 г. В предпоследното състезание в Япония двамата спорят за титлата, като се сблъскват, което води до отпадане на Прост. Сена печели състезанието, но е дисквалифициран, защото е пропуснал завой. Победата е присъдена на Алесандро Нанини ("Бенетон"), а в резултат Прост печели титлата.

"Аертон беше възмутен след дисквалификацията. Говореше лошо, но беше прав, защото не само той бе виновен за сблъсъка. Той обиди тогавашния президент на FIA Жан-Мари Балестр и трябваше да се извинява. Не можем да го виним", обясни Уоткинс.

Драмата е още по-голяма през следващия сезон. Стартът отново е на "Сузука", но този път двамата са в различни отбори. Прост вече кара за "Ферари". Сена печели полпозишън, но е принуден да тръгне отдясно на стартовата решетка, а не отляво. Аертон побеснява, а на старта Прост го задминава. Още в първия завой обаче Сена блъска Прост, двамата отпадат, но титлата отива при бразилеца. След това Сена казва, че не е искал нещата да се развият по този начин, но така е трябвало да стане.

"Те не можеха да отстъпят. Сена удари Прост и излезе от колата си много бързо. Когато пристигнах на мястото, той вече тичаше към бокса в случай, че състезанието се рестартира. Прост стоеше в колата и изглеждаше, меко казано, тъжен", разкрива Уоткинс.

Професорът обаче предпочита да коментира пилотските умения на Сена: "Беше изключително прецизен, какъвто бе Джим Кларк преди него. Сена беше и бърз. Няма да забравя едно друго състезание, отново в Япония. Двигателят му угасна и остана последен, 29-и. Минах с колата за сигурност покрай него. Той успя да подкара болида и изпревари всички 28 коли пред него. Накрая изпревари и Прост в дъжда и взе победата. Беше много вълнуващо. Накрая аз го извадих от болида, защото не можеше да излезе сам."

Подобно нещо се случва и след друга знаменита победа на Сена - в състезанието на писта "Интерлагос" в Сао Пауло през 1991 г.

"Имаше проблем с ръцете и не можеше да излезе от болида. Извадихме го и го сложихме на носилка, за да го закараме до бокса. Публиката го аплодираше неистово и той се опитваше да вдигне ръка, за да й помаха, въпреки че му костваше много усилия. За времето, в което стигнахме до бокса, той вече помахваше нормално. Беше интересно да видя как се опитва да направи нещо почти невъзможно", коментира Уоткинс.

Сена печели третата си титла именно през 1991 г., но година по-късно "Макларън" се разделя с доставчика си на двигатели "Хонда". "Сребърните стрели" подписват договор с "Форд", а доминиращ тим вече е "Уилямс". Тимът на сър Франк Уилямс печели 2 поредни титли чрез Менсъл (1992) и Прост (1993).

"Беше недоволен от "Макларън" и мисля, че дори промени договора си, и всеки старт можеше да му е последен. Беше говорил с Франк Уилямс и често ми споделяше, че иска да отиде в неговия тим. В крайна сметка това стана, а Рон Денис беше много тъжен, че Сена напуска "Макларън". Всички тимове във F1 искат да печелят и когато основният им пилот иска да се махне, това влияе на целия екип. Затова "Макларън" не бяха на ниво през 1993 г."

Сена се присъединява към "Уилямс" през 1994 г., а втори пилот става Деймън Хил. "Колата беше добра, но в първите 2 старта не му вървеше. В Япония бе блъснат от Хакинен, а в Бразилия се завъртя. Затова преди състезанието на "Имола", което беше трети старт за сезона, той отчаяно искаше победата.

Уикендът на "Имола" започва ужасяващо. В петък протежето на Сена Рубенс Баричело ("Джордан") се разминава със смъртта, а в събота Роланд Ратценбергер ("Симтек") нямаше същия късмет и умря след инцидент в квалификацията.

"Още в петък инцидентът с Баричело го разстрои. Рубенс боготвореше Сена и веднага след катастрофата Аертон дойде в медицинския център да види какво става. Същото се случи и след инцидента с Ратценбергер ден по-късно. Тогава Сена бе разбит, защото това бе първият смъртен случай, който той вижда в кариерата си", разказва Уоткинс.

"Аертон прескочи стената на медицинския център, защото не можеше да го пуснем. Казах му, че Роланд е мъртъв, и той се разплака. Казах му: "Ти си най-бързият, печелил си титлата 3 пъти, защо и двамата не се откажем и не отидем да ловим риба в Шотландия". Често го правехме както у нас, така и в Бразилия. Той обаче каза, че не може да спре."

Състезанието в неделя започва с кола за сигурност, а тръгналият от полпозишън Сена е преследван от Шумахер ("Бенетон"). "Когато колата за сигурност се махна, Сена тръгна много бързо, следван от Шумахер. Колата на Аертон мина покрай моята. Болидът бе много нестабилен, особено в задната си част. Имах чувството, че ще стане нещо, и споделих това с шофьора ми Марио. Секунди след това видях развените червени флагове. Бяхме на мястото 16 секунди по-късно, без заповеди от рейс контрола. След това разбрах, че контузията на Сена ще бъде фатална. Опитах се да сдържа емоциите си, за да направя каквото мога."

Болидът на Аертон излита на завоя "Тамбурело" и се удря в стената с 217 км/ч, кормилната щанга се счупва и се забива в главата на пилота.

"Състезанието свърши. Нямаше повече инциденти, а аз постоянно мислех за Сена. Веднага след финала се качих на хеликоптер за болницата. Видях лекарите, показаха ми изследванията и всичко беше потвърдено - Аертон нямаше да оцелее. По-късно Бергер дойде да види стария си приятел. Аз реших, че няма смисъл да оставам повече. Говорих с брата на Аертон, със семейството му, което се готвеше да пътува за Европа. Казах им, че той няма да оцелее. В хотелската си стая гледах по новините как обявяват смъртта на Сена. Не мигнах през тази нощ, просто не можех", признава Уоткинс.

Аутопсията показва, че Сена има контузии само в главата. Само седмици по-късно Карл Вендлингер ("Заубер") се разбива в Монте Карло, като прекарва седмици в кома.

"След смъртта на Сена и Ратценбергер, инцидента с Вендлингер, президентът на FIA Макс Мозли реши да събере група от експерти по сигурността, а аз бях избран за председател. Изследвахме пистите и болидите и Формула 1 стана много по-сигурна. Смъртта на Сена доведе до революция в спорта", завършва разказа си Уоткинс.