Върховният главнокомандващ на Българската армия Георги Първанов предаде без бой едно от най-силните си оръжия - генералитета.

Военните с големите фурашки и лампази бяха едни от най-верните му кучета.. Той им слагаше звездите на пагоните, а те му създаваха самочувствие, че управлява армия. Дори и в мирно време.

Новият закон за отбрана обаче въвежда интегриран модел, срещу който генералите и офицерите се бориха дълго време. Става дума за нещо много просто - военните влизат в структурата на Министерство на отбраната. Например досега имаше един финансов отдел в Министерство на отбраната и един в Генералния щаб, по един отдел за военната инфраструктура в едната и в другата структура и т.н. Сега това няма да го има. Всички военни се местят от сградата на Министерство на отбраната - 2 и сядат в канцелариите на цивилните в основната сграда на министерството.

През юни от Генералния щаб, който вече се нарича Щаб по отбраната (ЩО), ще бъдат уволнени и пенсионирани съответно 60 и 15 висши и по-нисши офицери. Така през лятото в ЩО ще работят 10-тина генерала по-малко и висшите военни ще останат две дузини.

Новият закон за отбрана се придвижи по съответните стъпала на властта миналата есен благодарение на амбициите на министъра на отбраната Николай Цонев, който нееднократно заявяваше, че с този закон иска да сложи край на реформата в армията. Веднага след първото появяване на проектозакона на бял свят



Първанов изстреля един халосен патрон



и се закани да му наложи вето, тъй като му се отнема част от правомощията, а превръщането на Генералния щаб в един Щаб по отбраната не било принизяване. Ставало дума за "апендикс". Вариантът на текстовете на документа, изготвени от екипа на Цонев, бързо се "поправи" и върна правомощията на президента. Текстовете за интегрирания модел, които орязват властта на Генщаба, обаче останаха.

Новият закон казва, че бъдещият Началник на отбраната ще има само един заместник - сега началникът на ГЩ има трима. Избирането на нов шеф на войската пък вече ще се избира от между по-малко желаещи. Интригата и качеството на този пост вече ще са много по-слаби и по-ниски. Затова и правото на президента да издава укази за назначаването на висшите военни вече губи своята сила. От кумува срама Първанов поне можеше да наложи вето на новия закон, а не да се оправдава, че ще го пусне, но с притеснението, че армията се политизира. Първанов заяви на Гергьовден, че що се отнася до гражданския контрол над армията, той си го е представял малко по-различно, а "не както е заложено сега в закона". "Сега е по-скоро политически контрол или крие риск от политически контрол. Дай, Боже, да не съм прав", заяви главнокомандващият. Политическият контрол, от който се опасява Първанов, бе обаче една от целите на новия закон, за да се прекрати двувластието в отбраната.

Ако президентът искаше, можеше да върне закона по много причини. Най-малко заради дискриминация. В закона има текст, който казва, че ако до шест месеца военният не покрие физическите нормативи, ще бъде уволнен. Какъв е проблемът един



шишко да управлява камион или да чисти оръжието



в складовете. Просто отново са заложени десетки възможности ръководството на МО да кадрува по начин, изгоден на някого. Иначе просто трябваше да вкарат и нормативите в закона - 100 коремни преси, 100 набирания и 8 сек. за 100 метра. Тогава поне щеше да е гарантирано, че с армията е свършено - окончателно.

Да не говорим, че в този закон са заложени толкова много социални бомби, че на следващото правителство ще му се стъжни. Едно от тях е военните да имат право да получават жилище от ведомствения жилищен фонд след 15 години служба. Това означава, че с това право в момента се ползват над 8000 души, а във фонда на МО има 2499 жилища. Правото на хората да получат жилище трябва да се спазва и ако то не е осигурено от министерството, те могат да искат да им се изплатят финансови компенсации на нивото на избрано от тях жилище. Това са милиони левове, които държавата тепърва ще трябва да осигурява.

Новият закон беше използван и за узаконяване на действията на сегашния военен министър. От няколко месеца той открива детски градини, социални кухни и дори старчески дом, което не е в неговите правомощия. Сега новата уредба му дава и това право.



Законът беше използван и за предизборни цели



Депутатът от БСП Румен Петков започна предизборната си кампания от Плевен и заяви, че иска факултетът по военна авиация в Долна Митрополия отново да стане висше училище. И депутатите му го дадоха. Петков и приятелят му от федерацията по мотоциклетизъм Богдан Николов отдавна си развяват моторите из Долна Митрополия. Половината летище вече е превърнато в писти за моторни спортове. Явно на Петков му е нужна автономията на едно висше училище за бъдеща дейност, а на жителите на Плевен - самочувствието да имат ВУЗ, който бълва военни асове за разбитата ни авиация.

Има още много неща в този закон, които издават едно нездраво бързане с неговото приемане. Основният документ на отбраната на страната обаче е свикнал да бъде променян непрекъснато. Важното е властта да не губи механизмите, с които си урежда сметките и да си чеше егото. Следващият военен министър също ще има нужда от това да каже, че трябва да се промени нещо, разбира се, в името на войника.