Синята партия за пореден път е пред хамлетовска дилема. Колебанието, естествено, не е "да бъде или да не бъде" - този въпрос получи своя категоричен отговор, когато Костов започна да разпилява СДС преди точно десет години. Сега казусът пак е съществен, но по-маловажен - дали последните проблеми на сините са плод на външна намеса или фабулата се движи единствено от онази лепкава седесарщина, която очевидно е способна да надживее дори и самата партия.

На 21 декември м.г. Мартин Димитров спечели лидерските избори в СДС. Вече сме месец май, а съдът не сколаса да намери време да го регистрира. В интерес на истината - това забавяне на съда буди подозрения, но не е прецедент. Смяната на ръководствата (не само в СДС) винаги е отнемала технологично време - понякога повече от половин година, но това никога не е водило до такива вътрешнопартийни драми, каквито наблюдаваме сега. Проблемът е друг - опитът за намеса на съдебната система в чисто партийни дела пролича от мотивите на Шести състав на СГС, с които бе отказана регистрация на Димитров. Все бяхме виждали мотиви, но такива, в които съдът учи партия какво е демокрация и как да си избира ръководството, не бяхме. Решението на СГС от средата на април бе отменено от Върховния касационен съд на 30 април, но вместо да признае Димитров за законен лидер, ВКС изненадващо върна делото на друг състав от СГС. Три състава на ВКС се смениха, преди да се стигне до половинчатото решение от края на април. Вчера това нежелание на съдебната система да се произнесе по казуса продължи и в СГС - сега пък съдията си направи отвод.

И въпреки това - актовете на съда и в двата случая следват някаква логика и са в рамките на законовите срокове. Също толкова правомерни са и действията на ЦИК - комисията си върши работата, следи сроковете и чака СДС-арите да се разберат.



Ако в СДС имаше нормални отношения,



съдебното разтакаване нямаше да има абсолютно никакво значение. Месеци наред от "Раковски" 134 втълпяваха, че бившият лидер Юруков е дал пълномощно на Мартин Димитров и решенията на новото ръководство са напълно легитимни. Те сами внушаваха тези пълни глупости!

Да, ама не... Оказа се, че Пламен Юруков все още има амбиции в рамките на партията, че се изживява като лидер на СДС, че раздава пълномощни на други "агнешки главички", че има концепция за развитието на СДС, че има категорична позиция - "без Костов на изборите", и най-важното - че е готов дори да заключи сградата на "Раковски" 134, за да я реализира въпреки взетите партийни решения. Стигна се дотам, че нерегистрирано ръководство изключи от партията регистриран председател.

Целият балон за ясните отношения в СДС се спука.

Тази партия беше, е и вероятно още дълго време ще бъде изтъкана от вътрешни противоречия. Няма програма, концепция или дори проста идея, която да обедини седесарите. Оказа се, че желанието да се разправиш със съпартиеца е по-силно от страха, че ще съсипеш СДС.

Най-лошото е, че



в тази партия май няма партийци



Няма истински политици, които да управляват структурата. Няма хора, които да покажат визия, да я наложат в диалог с инакомислещите, да прокарат с твърда ръка взетите на национално ниво решения, да отстояват позиции - в парламента, пред обществеността. Тъй като СДС през последните години бе аут от голямата политика, вместо школувани в битки партийци се нароиха трето-четвърто поколение наследници на една рухнала империя, които нямат идея как да се преборят с останалите претенденти, камо ли как да върнат блясъка на СДС. Юруков и Димитров може да са много различни, но те имат и нещо общо - и двамата не могат да се похвалят, че са се развили като политици в рамките на СДС. Единият дойде от тай чи чуан, айкидото и кафения бизнес, другият - от Института за пазарна икономика. С кого очаквате да мерят ръст тези хора? С обръгналия Доган или с наследствения политик Станишев? Със Симеон, може би?



По-лошо от липсата на личности е липсата на визия



Всеки от тях иска да види СДС като сериозна парламентарна сила. Но години наред тези хора не успяха да се разберат как да стане това. Логичният отговор бе - по пътя на обединението. Приобщавайки разпокъсаните парчета, десницата има шанс да се завърне на сцената. В този смисъл - коалицията СДС-ДСБ бе логичен отговор на очакванията на десните. Ако в тази коалиция има искрени отношения, то тя е истинска. Спомняте ли си обаче какво предложи Пламен Радонов, респективно Юруков, през февруари? Предложи коалиция СДС-"Атака", тъй като "избирателите и симпатизантите на двете партии се припокриват". Преди това притежателят на трети дан Юруков не предпочиташе ли коалиция СДС-ГЕРБ? Този човек изключително много си вярваше, че ще се случи коалиция на сините с Бойко Борисов, и то в съотношение 50:50!? А той не се ли бореше за стопляне на отношенията и с Доган? Ухажваха всички, но страняха от Костов, който може да е всякакъв, но поне е автентичен десен.

Преди години целият повик за промяна бе стоварен върху Надежда Михайлова. Сега с учудване наблюдавам, че всички надежди са вперени в една Любов (Панайотова) - човека, който се явява свързващото звено между старото и новото ръководство на СДС. И тъй като г-жа Панайотова се е калявала в отдел "Вносно-износен режим и европейска интеграция", със сигурност трябва да търсим скоро някаква Вяра, която да възражда пак и пак СДС.

Но... Откакто тази партия се самозатри в края на Костовото управление, за нея трябва да се говори или добро, или нищо.