"Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов" на Васил Митаков е съпоставим с дневника на Богдан Филов (изд. "Труд"). В над 150 тетрадки е събрана стенограмата от записки през 1937-1944 г.

Писаната история не е никак щедра към Митаков (1880-1945). Би следвало поне просветените евреи да имат памет за името му - нему дължат Закона за защита на нацията. Той е министър от 1939 до 1942 г., Народният съд го ликвидира. Архивът му е съхраняван от семейството.

В сравнение с неговия, популярният дневник на Филов е по-регистраторски. Митаков, освен че отбелязва събитията, разсъждава нашироко, спори задочно с опонентите си, анализира. Той има и по-четивен почерк - ерудиран човек, с литературно въображение и белетристичен усет за детайла. Читателят мераклия може да съзре из страниците гъмжило от социална и народопсихология, въобще този огромен дневник дава доста от онова, което пропуска академичната история.

Потискащо е усещането за "вечната" българска политика. Митаков отбелязва такъв момент. Един министър споделя, че обикалял страната и установил, че 95 % от населението не е с правителството. Друг министър коригира: "Според мен са 80 %". И толкова. Значи, не просто българинът не зачита държавата си, а властта по традиция е склонна да властва заради самата власт. Повторяемостта е удивителна и смазваща. Министърът не проумява как този народ може да се оплаква от царевичния си хляб, когато пред него стои решаването на националните идеали. И приключва простичко разсъжденията си за деня: "Сърната и фазаните тази вечер бяха приготвени отлично". И каква суета около "образа на България" пред когото трябва, и какво искрено опасение, че смяната на кабинета може да означава само едно: заплаха за демокрацията!

В ей такива изповеди лъсва политическият наивизъм. Слепотата е тотална. Седмици наред хората, които днес се водят "политическа класа", мислят политическите убийства от пролетта на 1943-та - на бойните групи, дето Въло Радев ги показа в "Черните ангели" - за инспирирани от правителството. Като превенция срещу евентуален преврат!... Най-логичната дата, затворена между кориците на книгата, е Девети септември. Който може - да чете!