Второ допълнено издание на "Сонати" от Рамон Мария дел Валие-Инклан изплува в януарската книжна засуха (изд. "Колибри"). Преводът на цикъла от 4 повести, озаглавен "Спомени на маркиз Де Брадомин" е класическият, на Тодор П. Нейков.

Валие-Инклан (1866-1936) е автор на теорията за "трите художествени проекции". Тя гласи, че светът може да бъде видян от: "стоящ на колене", "стоящ в цял ръст" и "извисен във въздуха". Испанските творци в третата поза според него били: Кеведо, Сервантес, Гоя и самият Валие-Инклан. Четирите сонати: Пролетна, Лятна, Есенна, Зимна той написал в началото на миналия век - екзотични фантазии в странен испански ритъм, с музикални намеци. "Винаги съм предпочитал да съм маркиз Де Брадомин, а не онзи божествен маркиз Дьо Сад", изповядва героят. Той е застаряващ Дон Жуан и Казанова едновременно в своето споменно пътешествие.