Жизненоважният въпрос за бурканите над депутатските коли трябва да се разреши час по-скоро. Кой премахна бурканите? Соколов! Така той постави една от многото мини, с които Костовото правителство застла пътя на победоносното царско шествие към благоденстваща България. Задръстеното улично движение, пътно-паважни дупки, с които е осеян пътят ни към Европа, и бавно пресичащите улиците пенсионери също са част от сините минни полета, поставени от средния син ешелон. Последствията не закъсняха. Малцина от народните избраници успяват да стигнат до местата си в парламента и студените им седалки гласуват недозрели закони.

Сините управници, които премахнаха депутатските буркани, изпразниха хазната и оставиха средния си ешелон да я пълни, като повишава тока, парното, данъците, лекарствата и кръвното налягане на населението. Както през студените зимни месеци бурканите спасяват бедното население от глад, така бурканите над депутатските коли ще спасят отечеството от глупави парламентарни решения, като доставят народните избраници навреме в парламентарното кафене. Те, бурканите, ще блестят над возещата се депутатска глава като крайморски фар и ще ориентират хората who is who* в падналите напоследък мъгли. Естествено е синият им цвят да дразни населението въпреки твърдението на моя покоен приятел Борис Априлов-Ахото, че всичко хубаво на този свят е синьо. Нещата се измениха, Ахо. Сред многото нюанси на синьото - морскосиньо, турскосиньо, небесносиньо и т. н., се появи и един нов нюанс - насрано синьо. Следва да се съобразим с него и да не дразним тези, които имат изострено обоняние. А и трябва да се знае кой кой** е в съответната депутатска кола. Левите коли да са с червени буркани, десните със сини, а на мнозинството - с детско-жълти. Като застане човек сутрин пред парламента, лесно да може да разбере кой народен избраник кога идва на работа, ако въобще идва. Това ще е то истински надпарламентарен контрол. А и разноцветните буркани ще дават възможност на избирателя да изразява отношението си към съответния депутат. Минават различните цветове буркани и съответно се чуват викове: "червен боклук" или "ние сме на всеки километър; "син боклук" или "времето е наше". Само с жълтите ще е по-различно - всеки ще си вика каквото му скимне. Така с всеки изминат ден ще нараства уважението ни към народните избраници.

Обадих се на дядо в село да го питам какво мисли за бурканите, а той ми отговори простичко, по народному:

- Нужни са, сине. В студа туршиите ни дори замръзнаха, бая буркани се изпопукаха. Както е тръгнало, догодина пак туршии саде ще ядем, а като няма буркани, закъде ще сме?!...

-------

* Абе, франкофон с франкофон, защо не учиш английски?

** who is who.