Едно несъбитие - неучредяването на жълта партия - вилнее като антициклон и стремително се доразвихря в средите на неучредилите се. В "24 часа" царските депутати "ругаят министри". В "Стандарт" те реват и "Панайотов, иди си!". (Никой не помислюва да наругае главния неучрежденец!) А "Република" вещае: "Симеон може да последва Костов". Как, нали Командира падна анджак от прекалено високата партийна постройка, а царят минава ниско? Вестникът е неумолим: "Сакскобургготски няма качества за управленец. Хеле пък за политически лидер. Както при всеки мъж след 60-те, който не ползва виагра - едно е да желаеш, друго е да можеш."

Колегите са неправи! "Вярвам в държавническата мъдрост на Негово величество" - тия слова на Тошо Пейков в "Труд" да не би да са невиагра? А ловкият ход на редакцията да укори царедворците - "Г-да управляващи, поне докато Симеон Сакскобургготски е премиер на Република България, той не е "Ваше Величество", а гражданин, макар от най-първите" - си е живо лекарство срещу страх от старческа немощ. Всъщност нелекарство (плацебо), но с доказан ефект. Ще действа поне докато Симеон е премиер на РБ. А задълго ли? Щото в "24 часа" се кипри ведра пролетна прогноза: "Нищо чудно през април царят да избира дали остава, или ще си търси повод за връщане в Мадрид".

Чудесен повод Невеличеството да се върне към величествения си статус открихме в "Монитор": "Деветият внук на Симеон кръстен Тасило". Един съвсем законен отпуск по дядовство би могъл да бъде трогателно начало на едно тъй дълго отсъствие...

Напомняме на медийните генеалози, че името Тасило плаче за обяснение. Наши анализатори откриха двама адаши на царственото бебе - един герой на Калман от "Графиня Марица" и един баварски херцог. Дано е кръстено на бавареца (макар че Карл Велики го е разпердушинил), а не на оперетния граф. Байгънясахме от оперетите на неучрежденците!