В случай че бащата не желае да се грижи за детето и се откаже от родителските си права, тогава може ли това дете да получи част от имуществото му при съдебно дело? И изобщо има ли право на каквото и да било от бащата?



Биляна Ч., по имейл



Според закона единственият начин родител да не може да изпълнява родителски задължения или да упражнява права е те да му бъдат отнети. Съществува и хипотеза, при която правата могат само да бъдат ограничени. Но това става по специално производство, правила и основания. Само по себе си няма възможност за отказ от родителски права или задължения.

В Семейния кодекс (СК) има изричен текст - чл.91, ал.3, според който "лишените от родителски права не се освобождават от задължението да дават издръжка на децата си". Нещо повече. Детето запазва и наследствените си права спрямо родителя, правото да получава наследствена пенсия и т.н.

И оттук идват отговорите на конкретните въпроси. След развод родител, на който не са предоставени за упражняване родителските права, е длъжен да дава издръжка. Няма как дете в съдебно дело да претендира приживе за имущество на своя родител. Няма и основание. Единственото изключение е търсенето на присъдена от съд издръжка до навършване на пълнолетие.

В същото време това дете има всички права по наследяването. Тук е без значение дали родителят е с отнети права, дали родителите са разведени. При всички положения децата са наследници на своите родители. Това важи и ако са били осиновени. При пълно осиновяване те дори наследяват роднините на съответния осиновител, а при непълно - само него.

Единственото изключение е, ако детето влиза в хипотезата на недостоен да наследява. Така по закона за наследството (ЗН) не могат да наследяват, включително и по закон, лицата, които умишлено са убили или са се опитали да убият наследодател, неговия съпруг или негово дете. За недостоен се счита и този, който е набедил наследодател в престъпление или пък му е въздействал чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещание, или пък се установи, че си е послужил с фалшиво завещание. В тези случаи съответното лице няма да може да бъде наследник и отпада от разпределението.

В класическия случай обаче детето наследява всеки от разведените си баща и майка, дори и ако някой от тях или пък и двамата са с отнети родителски права. Това е и вариантът, в който детето може да се сдобие с имущество на баща си или на майка си, както и на техните роднини.

Детето е от кръга на наследниците с т.нар. запазена част от наследството. Според чл. 14 от закона всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категория наследници - това са родителите (възходящи от първа степен), децата и внуците. Законът казва, че ако наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част. Това е искът по чл. 30, ал.1 от ЗН. Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбено производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и две трети - при две и повече деца. Ако пък са оставени деца, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете, като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.