"Шапки долу! И корони долу!" - провикна се миналото лято "Икономист"* към царствените роднини на Симеон, удивени от уникалното му изпълнение.

И се взря в българския случай. Гръцката дума за "взиране" е "скептикос" с ударение на буквата "о".

Симеон, който може да говори и да мълчи на осем езика, предпочита второто. Обещава, когато е неизбежно; изпълнява, когато е възможно.

С обещанието си за осезателен напредък след 800 дни той си подсигури изборна победа. С новото обещание България да спази набелязаните през 1999 срокове за извеждане от експлоатация на мощности в АЕЦ "Козлодуй" той тушира външния скептицизъм към своята персона, излагайки се на вътрешен скептицизъм.

След два-три хода ще може да каже на външните скептици: "Опитах, но не беше възможно." А на вътрешните: "Всуе не ми вервахте."

Защитата на българския национален интерес не трябва да прераства в евроскептицизъм, както в Полша, Чехия, Словакия и Унгария; както във Великобритания, северните страни от ЕС, Италия, Ирландия и Австрия. Рано ни е още. Дано дойде ден, когато ще можем да си позволим лукса на евроназлъндисването; сиреч - на евроскептицизма.

Тези дни Симеон не можа да остане "господар на мълчанието си". Той не каза на гръцкия премиер Симитис, че ще затворим енергоблоковете, "когато му дойде времето"!



Морков...



Морков и тояга го подтикнаха към неизпълнимо обещание за АЕЦ.

"Екология" и "економика" започват с "еко", гръцката дума за дом. Но не можем да ги съчетаем (дори САЩ не могат или не искат). И да удължим сроковете за АЕЦ, пак ще сме след Румъния по БВП на човек през 2015. Спазим ли ги - ще сме още по-назад от предпоследната Румъния в десетката кандидатстващи за ЕС.

След Испания 6-месечното председателство на ЕС ще се поеме от Гърция, където често ни натякват за "Козлодуй". Това мнение едва ли е на Гърция, която няма атомна енергетика, нито специалисти. Но Гърция има тояга: вето (както за приемането на Кипър в ЕС). И морков: че като наш партньор ще мине от четвърта на първа позиция (в стокообмена с нас сега тя е след Русия, Германия и Италия, а в инвестициите - след Германия, Белгия и Италия). Христос Кацанис, изпълнителен директор на Обединена българска банка, в която Гръцката национална банка има мажоритарно участие, каза, че гръцките инвестиции в България ще нараснат "количествено и качествено" (освен в шивашките цехове и манифактурата щели да прелеят в информационните технологии, услугите и металургията).

Но:

Двете най-големи гръцки банки (Алфа и Националната, която е с мажоритарен дял в ОББ) трябваше да се слеят и да станат 25-а по големина банка в Европа. Акциите им тръгнаха нагоре, после надолу; накрая сливането абортира. Вярно, проблемите са главно на банка Алфа, не на Националната. Но се разбиха надеждите на Гърция да има банка от европейски мащаб.



...и тояга



Дали Гърция ни притисна за "Козлодуй" по своя инициатива? И - е ли незаинтересована Румъния от това България да стане вносител вместо износител на еленергия? И - една още по-тежка въпросителна: дали Симеон, огъвайки се пред гръцкия (или негръцки) натиск за "Козлодуй", се е огънал (скришом) и пред един чисто гръцки натиск за българския транспортен достъп до Солун и петролопровода Бургас-Александруполис?

Добре ли ще е за България да напусне единствения елитен световен клуб, към който тя все още се числи - атомния?

Как мислите: дали Европа е клуб на "екологични ценности" или на икономически и политически интереси? Австрийските "зелени" не подкрепиха подписката на Йорг Хайдер против чешката АЕЦ "Темелин"... Калифорнийците, финландците и французите се атомизират... но стига. Ще ви разкажа две случки:

Приживе капитан Ив Кусто беше най-популярната личност във Франция и аз му се възхищавах. Дипломатът Ив Манвил ми каза: "Le Commendant est tres mediatique**", ще ти уредим телевизионно интервю.

После Кусто прелетя с вертолет над АЕЦ "Козлодуй" и видя екологичен риск, а не видя, че през Дунав Европа излива отровите си в Черно море. Разочаровах се от Кусто (като някой шотландец от Шон Конъри - той тъкмо бе станал рекламно лице на японското уиски "Сънтори"). Отказах разговора с Кусто. И с него ли да се карам както с Бжежински? Има ли смисъл да се надговаряш с някого?

А помните ли канадеца Дейвид Мактагърт? Шампионът по бадминтон, който основа "Грийнпийс". Той вземаше пари от атомното лоби, за да демонстрира срещу петролните разливи, а от петролното лоби - за протести против атомната енергетика. През 1999 "Грийнпийс" получи приход $ 134 млн., Дейвид си купи маслинова плантация в Италия и започна да произвежда зехтин. Екологичен естествено.

Но кажеш ли това, гледат те тъй, сякаш си седнал в "Шератон" и поръчваш шкембе-чорба.

------------

* July 21st 2001, p. 27.

** Комендантът е много медиатичен.