|
02 Юни 2009 11:29
ДО КАЛФИН И НАЗАД
РЕПОРТАЖ-ПРЕДСТАВА ЗА ЕВЕНТУАЛНА ВЪЗМОЖНОСТ НА ЕДНА СТУДЕНТКА ПО ЖУРНАЛИСТИКА
/по дадена задача от преподавателя - да си изберат от политическите многословия характерни изрази и си представят среща с носителя им/
Или защо е хубаво на срещи с политици да си носиш валериан
По принцип харесвам хората, които си вярват прекалено много. Харесвам ги не заради друго, ами заради способността им да говорят разни глупости с най-дълбокото убеждение, че всъщност това е самата истина. Не знам дали на политиците по принцип си им е вродено това – хm! - умение или се заразяват с тази „болест” в момента, в който подпишат декларацията да бъдат вeрни на някоя партия. Какъвто и да е отговорът на този фундаментален по значението си философски въпрос обаче, той, изглежда, няма никакво значение. Понеже защото, понякога - а и в конкретния случай - по-важен е резултатът, а не причината.
Та, да си дойдем на думата. За кой български виден политик и още по-виден вице-премиер намеквам така нежно? Ако познаете до три пъти ще получите правото първи да гласувате в секцията си на изборите за евродепутати и ново (старо) правителство! Не се сещате? Е, добре, аз ще ви подскажа. Става дума за обичния ( и повече ) другар...пардон, господин Ивайло Калфин. Който в рамките на 3 дни е успял да каже цели 3 мъдри мисли...от ония, за които стана дума в началото. Та ето и прословутите реплики на другаря – оп! пак обърках - господин Калфин: „Мисля, че българският избирател е умен и ще пише на това управление шестица.” ; „Ако съумеем да защитим пред Брюксел големите си енергийни проекти, то в следващите 10 години България ще стане регионален лидер в енергетиката на Балканите.” (28.05. в Разград) и „Не бива, когато страната върви в правилния път, да се сменя курса и ръководството й." (31.05 Монтана) Въпреки че господин Калфин изглежда абсолютно убеден в правотата на думите си, в мен все пак се прокрадна тънката нотка на съмнението. И тъй като аз съм човек, който доста трудно се доверя на подобен тип - как да се изразя по възможно най-подхождащия за една млада дама начин ? - далечни от моето виждане за всемирната ( и по-специално българска ) истина твърдения, реших, като един млад човек с гражданска позиция, да отида до извора, от който бликат тези премъдри слова. Сиреч господин Калфин.
Както всеки политик и господин Калфин си пада по изявите пред медиите. Особено, когато предложението идва от млада журналистка, дълбоко вълнуваща се от политиката на БСП и готова с всички сили да помага за делото на партията... (Добре, де, послъгах малко...но знаете ли колко трудно се урежда среща с човек като господин Калфин по средата на предизборна кампания за 2 вида избори и то от неизвестна, едва прохождаща журналистка? Още тук е времето да кажа, че е наложително да се приеме най-първо хапче валериан! А после и второ, че може и по-твърди успокоителни. Колкото чашки издържите! ) След ходенето по мъките около уреждането на срещата, дойде ред на задушевния разговор с господин Калфин. Радушно бях посрещната, но изпращането не беше така радушно...но за това малко по-нататък.
Самият разговор с господин Калфин не бе от най-лошите преживявания в живота ми. Даже напротив – мога да кажа, че ми беше искрено забавно да наблюдавам с какъв плам говори вице-премиерът за великите дела на досегашното правителство и за това как българският народ трябва да се отърси от неблагоприятните влияния от страна на някои индивиди. Вероятно говореше за господин Борисов, но аз не проявих интереса, който явно господин Калфин очакваше. Защото любезно ме попита какво, ако не това, ме интересува. Естествено, аз знаех какво ме интересуваше. И това бяха скорошните му изявления. С типичната нахаканост на млада журналистка - която си мисли, че може и знае всичко за журналистиката (и не само) - го погледнах право в очите и го попитах дали искрено си вярва, когато дава подобни изявления. (Разбира се, не зададох по този начин въпроса. Твърде добре са ме възпитали родителите ми. Попитах само дали в действителност според партията действителността се препокрива с изявленията му.) Естествено, първоначално господин Калфин се ядоса, но след това реши, че аз съм едно заблудено девойче, което има нужда от разясняване (промиване на мозъка) колко всъщност всичко в България е хубаво, благодарение на управлението на тройната коалиция и по-специално БСП. (Тук е мястото за следващото хапченце валериан.При подобен разговор трябва да си доста спокоен, особено, ако иначе си готов да скочиш да спориш настървено.) Стоях там и се чудех възможно ли е наистина по подобен начин да се изкривява действителността. Чудех се и на това как наистина господин Калфин вярва в правотата си и дори бях на косъм да бъда повлечена от бурното течение на пропагандата на хубавите думи, но понеже бях убедена (или предубедена, признавам си!) в своята собствена правота, устоях. След като изслушах монолога на господин Калфин и кимах разбиращо и вярващо, реших, че е дошло време да си вървя. Още повече и господин Калфин започна да гледа часовника си твърде често, въпреки че бе като изпаднал в транс от опита си да ме убеди в това, че БСП е най-хубавото, което се е случило на България през последните години. На тръгване не успях да се сдържа и казах само, че според мен политиката на БСП е една пълна порнография и едва не изядох един ритник (разбира се от охраната, а не от господин Калфин), но пък си заслужаваше...(Мисля, че не изглеждах като професионалистка, но това няма особено значение.)
Все пак благодарих на господин Калфин за разговора и напуснах набързо офиса му. И – пак валерианче, че и тежка мисъл за по-добри успокоителни. Все пак сега ме чакаше тежък разговор с редактора, понеже уж трябваше да направя що-годе професионално интервю за плановете на БСП за изборите, а всъщност угодих на себе си и се убедих, че господин Калфин в действителност си вярва. Или поне такива са изказванията му. Или поне така изглежда. Или може би не изглежда така. Може би просто БСП рисува розови слончета за пред народа и симпатизантите си. Все пак нали избори идват...
Бел. ред.:
Фантазия по тема "евентуална среща", но показва отношението на младите хора към празнословието и самовлюбената концентрираност на политиканите родни.
|
Е, малко се позабавиха с десетина години, но пък и малките номенклатурчета трябваше да се завърнат...
