В ранното сивовековие на върха на хранителната пирамида се въздигнала мадам Меглен д'Еуглен-Пръмпадур. Случило се това по времето на Барабозий Агрумий Квазипълновластец - газ-губернатор, президент без портфейл на района през онази епоха. Той положил в нежните й кунки грижата за потребителите (така се наричали крепостните в онова светлосиво време). Мадам се отдала на службицата с характерния за племето си ентусиазъм, срещу символично заплащане. Първата създадена монументална опера била "Права и свободи на потребителя - инструкция за употреба". Томчето било оформено изящно в стил "промоцион" и съдържало 8193 страници - все права и свободи, от които се откроявало с особени яркост и сила:

"Потребителите имат свещеното и неотменимо право да плащат, заплащат и изплащат всяка сметка, която им се представи."

Останалите гарантирани привилегии били от общ характер, напечатани с дребен шрифт, с множество уговорки и мъгливи отправки към разни мистериозни нормативни документи. Томчето било възпроизведено в 36 милиона екземпляра и раздадено на всички бюрократи от кондуктор нагоре. Простолюдието скоро го нарекло любовно "Павето на Мег".

След този първи успех, мадам д'Еуглен се заела сериозно за работа и побарала газовите запалки. Този бич на тогавашния социум редовно тормозел потребителите с възмутителна склонност към лесно запалване и предизвиквал парене на пръсти, опърляне на мустаци и други ужасни неща. Проблемът бил решен радикално - производителите били задължени с декрет да вграждат в уреда специален чип с шестнадесетцифров код, без който запалването било невъзможно. Скоро потребителите-пушачи били принудени да си носят специално тефтерче в джоба в случай на забравяне на кода, а любимо забавление на потребителите-дечица станало кракването на татковия код и последващо подпалване на дивана. В продажба бил пуснат, освен това, свръхбезопасен кибрит, който не се палел при никакви обстоятелства. Мярката имала неочаквани странични ефекти - оживление на застрахователния сектор и подем в мебелната промишленост.

Последвала гигантска по мащабите си кампания срещу газоизпускането. Особено се порицавало газоизпускане в метрото, в асансьори, в операта и на опашки в "Плод-Зеленчук". На всички обществени места се появили табели с надпис "Газоизпускането строго забранено!", а борбата със свободното улично газоизпускане се водела от дизелови влекачи с огромни плакати "Газоизпускането е вредно за вашето здраве". Гъстите кълба благоуханен петролен пушек успешно елиминирали неприятната миризма на газ, потайно изпуснат от несъзнателни и вироглави потребители. Управляващият елит вече замислял кротко декретче срещу фасул чорбата, когато най-внезапно дошли избори.

На изборите стегнатите в стоманени грижи потребители гласували с крайно нежелание, на места дори с отвращение. Докато вървяло броенето на оскъдните гласове, се наложило няколко пъти да свестяват потресената от черната потребителска неблагодарност мадам Пръмпадур. Надвисналата катастрофа била предотвратена от лидера на Движението за Свободно Газоизпускане, който й прелял част от гласовете, които и без това не му трябвали. С тяхна помощ мадам успяла да се провре през иглените уши на квотата барабар с една перлено-фармацевтична идейна последователка, за блаженството на поколенията. Наистина, трябва да сме признателни на съдбата за това щастливо събитие в миналото - иначе сега нямаше да го има този изящен, татуиран на челата ни бар-код - бррр!, тръпки ни побиват само да си го помислим!

Да отбележим нещо, останало непроменено от онази дълбока древност и запечатано от народната мъдрост в израза - ти се грижиш за него с всички сили, той не ще да те гласува!