Един личен казус в последните седмици се превърна в основна тема на обществото. Цялата държава влезе в капана и се захвана със семейните отношения на един българин и една полякиня. Първосигнално всички се нахвърлиха върху институциите и взеха страната на бащата, който разигра истински спектакъл и отказа да върне децата в Полша, както бе наредил съдът.

Очевидно и съпругата му не е цвете. Не се намери отговор защо майката бе придружавана от полския консул при отвеждането на децата. Не стана ясно защо родителите не се разведат и така съдът да реши въпроса с родителските права. Страшното е, че според експертите децата са манипулирани и са подготвяни как да отговарят пред магистратите.



Влязлото в сила съдебно решение,



основано на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (ратифицирана от България през 2003 г.), което трябва да бъде спазено, не отнема родителските права на бащата. А казва, че той незаконно е отвел децата си от Полша. Те трябва да се върнат там, където и двамата родители да полагат грижи за тях. Стигна се дотам, че министърът на правосъдието Миглена Тачева, обидена от това, че съдебните решения не се изпълняват, намекна за оставката си. Жалко, че го разбра едва с този случай и едва в края на мандата. Неспазването на съдебните решения, включително и от държавни институции, от години е един от огромните проблеми на правосъдието ни.

Прокуратурата също се зае със случая. Проверката показа, че държавните органи и частният съдебен изпълнител, участвал в отнемането на децата, са действали правилно. Бащата е хулиганствал, но няма да му бъде образувано дело. Вместо това ще му бъде връчено полицейско предупреждение да спазва законите. От поведението му засега не личи да се е трогнал. Дано поне проумее, че



децата са жертва на него и съпругата му



Последните новини от правосъдното ведомство са, че Тачева, която участва в Люксембург в редовното заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, е разговаряла за казуса с полския си колега Анджей Зума. Двамата са решили всеки да говори със сънародника си и да му предложи да решат спора си с медиация. Международната практика показвала, че методът действа.

А проверка на Държавната агенция за закрила на детето констатира, че Отделът за закрила на детето в дирекция "Социално подпомагане" в Асеновград е допуснал нарушения. Може би единственото положително покрай драмата в Асеновград е, че се разбра, че съществуват подобни казуси. И те ще стават все повече, като се има предвид, че да пътуваш и да се заселиш в чужбина е все по-лесно и броят на международните бракове ще расте. Дано се стигне до момент, когато по юридическите форуми да няма такива постинги: "За жалост адвокатът ми казва, че не се занимава с Хагски конвенции. Май в БГ трудно се намирал адвокат за такова дело. Моят случай е почти единствен (казаха ми го от Министерството на правосъдието) и още никой не се е занимавал с такива неща. Затова съм объркана - как да намеря човек, който ще ми помогне с тези гадости?" (март 2009 г. forum.lex.bg).

Според статистиката на МП (органът у нас, който се явява по дела, свързани с Хагската конвенция)



общо 40 деца са поискани от България



от 2008 г. досега. За същия период страната ни е потърсила 24 деца. Процедурите са водени с Белгия, Франция, Полша, Холандия, Гърция, Турция, САЩ, Италия, Испания, Израел, Германия, Австралия, Швейцария, Англия, САЩ, Австрия, Холандия и Израел. Въпреки че публикуваха в интернет страницата си съдебните решения на двете инстанции за асеновградския случай, без да заличават никакви лични данни, от министерството категорично отказаха да разкажат за другите казуси. Обяснението бе, че дори и да не се споменават имена, засегнатите страни можело да се разпознаят.

"Сега" все пак намери решението по едно от другите дела по Хагската конвенция. То е завършило по различен начин: 3-годишният Николай (имената са измислени, бел. а.) остава в България с майка си Камелия. Софийският апелативен съд отменя решението на градския за връщането му в Австралия, където е баща му Робърт. САС приема, че за да не се излага на опасност от физическо или психическо увреждане, както и за да се предотвратят евентуални неблагоприятни последици за развитието му, детето трябва да остане в България. Ето историята накратко, както е описана в решението на съда.

Майката има българско и американско гражданство и още едно дете от първия си брак в САЩ - 12-годишния Рик.



Тя се връща в родината с децата си



с позволение на семейния съд в Западна Австралия, тъй като от лятото на 2007 г. има забрана да извежда Ники от Австралия. Тя е издадена, тъй като с Робърт вече са в развод и в спор за родителските права. Има съдебно решение за това кога бащата да вижда детето. Разрешението за пътуване важи за периода от 18 декември 2007 г. до 15 януари 2008 г. В края на януари е насрочено поредното заседание за развода. Камелия обаче не се връща в Австралия, остава при родителите си. Първо се оправдава, че обратният им полет е отменен заради лошото време, но после става ясно, че няма намерение да се прибира при мъжа си. Завежда дело за развод и тук. И така на 7 февруари 2008 г. Робърт иска чрез МП българският съд да постанови незабавно връщане на момчето в Австралия.

Камелия твърди, че преди прибирането им в България бащата не е упражнявал ефективно родителските си права, че поведението му създава сериозна опасност да постави детето в неблагоприятна ситуация, както и че Николай се е адаптирал в новата си среда и в негов интерес е да остане с майка си.

Камелия и Робърт са женени от пролетта на 2005 г. От раждането си малкият Ники живее в Австралия. На 10 март 2006 г. от мирови съд в Австралия е издадена ограничителна заповед срещу Робърт. Според нея той не може да комуникира или да се приближава в радиус от 50 м до Камелия. Заповедта идва след инцидент между бащата и доведения му син Рик.



12-годишното момче го ядосало,



бащата го ударил през лицето и му разкървавил носа. Заради данните за малтретиране Робърт има статут ASН - на лице, за което Отделът за защита на детето е преценил, че съществува вероятност да е причинило вреда на дете.

Майката преустановява ограничението два месеца по-късно. Двамата с Робърт опитали да спасят връзката си, потърсили и брачен консултант. Според "всестранно семейно заключение", изготвено от съдебен психолог за Семейния съд в Западна Австралия, голяма част от проблемите са свързани с големия син на Камелия, който от юни 2005 г. отишъл да живее с новото й семейство. Психологът констатира, че Робърт има склонност да е доста суров в стила си на възпитание. И тъй като двамата родители имат напълно различни методи на възпитание, те не си помагат в тази сфера от отглеждането на децата. Въпреки всичко близки на семейството свидетелстват, че и двамата са се грижили всеотдайно за Ники.

Докладът на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" твърди, че Николай се отглежда от Камелия при отлични условия. Ходи на детска градина и се разбира добре с другите деца, въпреки че има проблеми с някои български думи. Социалните работници са категорични, че



той се е адаптирал добре в България



и е щастлив. Всяка промяна в начина на живот и социалната среда са огромна заплаха за неговото психическо развитие, а раздялата с майка му би предизвикала шок. Според тях най-доброто решение за него е оставането му в България.

САС приема, че по смисъла на Хагската конвенция майката незаконно задържа Николай в България, а бащата е спазил сроковете, в които да поиска незабавното му връщане - до година от отвеждането му. Според конвенцията отказ за връщане може да бъде постановен, ако страната по делото докаже, че другият родител е упражнявал правата си неефективно, че е дал съгласие за отвеждането на детето и че има сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от физическо или психическо увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация.

Магистратите не приемат аргументите на майката, че Ники се е адаптирал в България. Това може би било довод, ако Робърт бе потърсил детето повече от година след довеждането му тук.

Но все пак връщането е отказано в интерес на детето. Записват в решението, че "връщането на детето, което е твърде малко - на три години и половина, и отделянето му от майката на тази възраст, би го поставил в неблагоприятна ситуация, би съставлявало твърде голям шок за него и крие риск за развитието му". То е прекарало едва 10 месеца от живота си с баща си и макар и помежду им да се поддържа контакт чрез интернет, то създадената между него и майката връзка е несравнимо по-силна от тази с бащата. При евентуално връщане на детето майката няма основание да се прибере в Австралия, тъй като е била свързана с тази страна единствено чрез брака си с Робърт - тя няма близки, няма жилище и не може да разчита на ничия подкрепа там. А и издаването на австралийска виза за родител изисква т.нар. спонсорство от местно лице. Съдът взема предвид и склонността на бащата към насилие и суровите му методи за възпитание.

Това решение показва, че съдът се опитва да решава справедливо, аргументирано и в интерес на децата подобни казуси. Но злоупотребата с права е въпрос на личен избор.



ЧУЖД ОПИТ

Решенията на българските съдии не се различават от тези на колегите им в Германия например. През януари 2000 г. немски съд нарежда две деца да бъдат върнати в САЩ, откъдето майка им - германка, ги е отвела. Майката обаче отказва да изпълни решението. А съдът не нарежда принудителното му изпълнение, защото приема, че това би се отразило зле на децата. Друга германка през 2001 г. отвежда 3-годишното си дете си от Канада. Бащата завежда наказателно дело за отвличане. После се опитва да оттегли жалбата си, но въпреки това прокуратурата я поддържа. Немският съд намира, че има опасност от сериозни емоционални травми за детето, ако бъде отделено от майка си, и го оставя в Германия. Делата по конвенцията завършват предимно с решение децата да бъдат върнати в държавата, от която са били отведени.