Открай време проблемите с порастването, идентичността, конкуренцията, връзките и любовта, пред които тийнейджърите се изправят, са едни и същи. Днешните младежи обаче, деца на прехода, са поставени в неблагоприятни условия на несигурност и разруха в училището и в обществото. Ако преди строгия ред и безмилостната дисциплина в училище успяваха да удържат всяко отклоняващо се поведение, днес става все по-трудно агресията на децата да бъде канализирана. Тя се проявява дори сред преродилите се неформални групи - ЕМО, готик, фешъни, чалгаджийки, метъли, кифли, зубъри, скейтъри... Но ако такива групи са съществували винаги, то случаите на небивала агресия сред ученици и много по-тежките инциденти сред 19-20-годишни младежи, днес избуяха с пълна сила.

"Аз като терапевт слушам всеки ден за боеве между детските банди, страшни истории за войната между "кифли" и фешънки, готици и чалгаджии. Тези думи не говорят нищо на родителите, те изобщо нямат представа какво се случва с децата им и не знаят как да общуват с тях", алармира директорът на асоциация "Анимус", психотерапевтът Мария Чомарова. Неформалните групи вече не просто съществуват като проява на идентичност и начин за разграничение, а влизат в агресивна борба помежду си и прерастват в банди от деца.



Какво се крие зад тези имена?



ЕМО означава емоционално малтретирани обекти. Децата ЕМО са много чувствителни, вечно неразбрани от света, заради което са склонни да се самонараняват. "За един ЕМО е въпрос на чест да опита да се самоубие поне веднъж", разказват психолози. Но тези младежи не биха отвърнали на агресията с агресия, защото са ориентирани към вътрешния си свят.

При готиците пък смъртта е най-интересното нещо, което може да им се случи, защото всичко останало няма смисъл, разказва Чомарова. На мястото на любимия дори стои смъртта. Това е своеобразна защита срещу влюбването и страданието. "Кифлите" и фешънките са приели за смисъл на живота си марковите дрехи, често са фенове на поп фолка. "Кифлите" са хубавите, глезени момиченца, задоволени от родителите си. Фешънките, чийто основен идеал и цел е модният външен вид, са като антиподи на зубърите - обикновено свитите и невзрачни деца в един клас.

"Това групиране сред децата е естествено и дори полезно, защото канализира емоциите им и е израз на идентичност", обяснява психологът Чомарова. Въпросът е дали с времето вече порасналите младежи ще изживеят тези разделения. Въпросът е и в мярката. Няма нищо лошо, ако едно момиче пази диета, за да се чувства по-добре, но стане ли това обсебващо, деструктивно поведение, тогава възниква проблем. Това е и тезата на форумец "575" от сайта на segabg.com, който разсъждава върху групите на "кифлите" и фешънките сред децата: "На тази възраст е нормално да се разграничиш от другите, да си по-оригинален. Въпросът е след това да не тръгнеш надолу, а да ти дойде акълът".

Като прибавим към разделенията и злоупотребата с алкохол, себенараняването, различни пристрастявания - към компютърни игри например и произтичащите от тях изолации, от една страна, и агресията и насилието, от друга, то животът на тийнейджърите изглежда доста сложен. Така дискусията се измества от неформалните групи към небивалата агресия между децата, която сред 19-20-годишните може дори да завърши с убийства. Безброй са филмчетата в интернет, в които



се бият и момчета, и момичета,



заснети и качени в мрежата от техни съученици. Проблемът тук има две лица, от една страна, са агресивните тийнейджъри, за които става естествено да решават споровете си с бой, а, от друга, техните съученици, които не само не се опитват да ги разтърват, но и се забавляват да ги снимат и след това да "споделят" видяното в интернет. Не е достатъчно просто да присъстваш на боя, трябва и да го "увековечиш". Не липсват и коментари, тоест трета страна - други деца в интернет гледат с интерес екшъна. "Боже, ако на т'ва му наричате бой, елате в нашто даскало и ще ви разбием", коментира момиче с псевдоним "adichka 96" под филмче в сайта vbox7, в което с телефон е заснет бой между две момичета на възраст около 13 г.

Оказва се, че изразът "малолетни престъпници" не може да се асоциира само с момчета от проблемни семейства.

В подкрепа на това е тревожният отчет на Детската педагогическа стая в София. През 2008 г. броят на водените на отчет момичета се е увеличил двойно в сравнение с 2007 г. - от 22 на 47. Провиненията им са кражби, побои, тормоз над по-малки деца или съученички. Правят го най-често за пари или заради някое момче.

Освен по-явно изразената агресия сред момичетата все повече се утвърждават и различни митове, които битуват и в обществото, разказват психолози. Например приказката за Пепеляшка. Това е представата, че спасението на едно момиче е да срещне своя принц и да се ожени за него. "Днешните момичета изключително много вярват, че от този момент нататък животът им ще тръгне по мед и масло - затова има детска проституция и трафик, затова се стига до сериозни злоупотреби, включително и насилие", обяснява Чомарова. Този мит, твърде популярен сред жените у нас, е резултат от смяната на ценностите и обедняването на обществото.

Всяко поведение на по-малките е начин те да комуникират вътрешните си преживявания и да ги направят достояние на родителите си. Да кажат с поведението и дрехите си нещо, което не успяват с думи. Така обаче е било винаги. Въпросът е защо сега случаите на агресията са по-силно проявени сред децата, и то още в съвсем ранна възраст. "Аз съм на 30 г. и по наше време е имало групички в училище - на красавиците, на зубърите, на смотанячките... Но никога не се е стигало до ръкопашна саморазправа", споделя жена с псевдоним "барби" в един от интернет форумите.



Криза в училището



"Децата днес като че ли изпадат по-масово в безизходица, защото и училището, и семейството са в криза", твърди Чомарова. Според нея в момента училището не изпълнява една от основните си функции - да социализира, освен да образова. "Тези две страни са свързани. Ако децата се отблъскват от учебния процес, ако просто не им е интересно да наизустяват само факти, няма интересни проекти и не се сблъскват с интересни личности - алтернатива на родителите, които да канализират фантазията и енергията им, то те "отпадат" от учебния процес. Естествено е тогава да се групират, насочвайки енергията си другаде. Най-често това "другаде" е улицата. Това е тревожната тенденция", разказва Чомарова.



Кризата в семейството



Семейството е в криза по много причини, сред които са твърде много работещите или отсъстващи в чужбина родители. "Кризата в тийнейджърството се състои в конфликта между зависимост и независимост. За да минат тази криза, понякога децата трябва да се "сбият" образно с родителите си, да ги предизвикат. Имат нужда дори да се откъснат от тях малко повече, за да могат да ги открият после, това е един предизвикателен период", обясняват психолозите. За целта обаче родителите трябва "да са си на мястото". "Много родители казват: "тя/той беше едно прекрасно дете и изведнъж се промени". Не е изведнъж, но в пубертета всички конфликти от детството избуяват поради бързия растеж и промяна", твърди Чомарова. "Пред родителите стои една много трудна задача: хем да удържат детето с една много ясна структура какво може и какво не може, хем да бъдат достатъчно гъвкави да променят тези правила спрямо ситуацията, защото, ако правилата са твърде строги, децата се чувстват абсолютно неразбрани и могат да стигнат до себенараняващо поведение", обяснява тя. Или да търсят подкрепа навън.

Територията на бандите не е само в училище, те са и в квартала. Тревожно е, че се намесват и по-големи - около 20-годишни младежи с джипове и пари. Наричаме ги "мутри", а децата ги приемат като приятели, защото са много доверчиви и имат нужда от тази подкрепа.

Когато възникне конфликт между децата, най-лесното решение е да сформират група и да се сбият. Така се завърта един порочен кръг, в който, за да оцелееш сред агресията, трябва да си агресивен. Колкото е по-малко едно дете, толкова по-лесно неговата агресия може да бъде удържана. Порасналите деца са физически силни, проблемът е, че те продължават да се срещат с агресивните си фантазии, но вече имат възможността и силите да ги изпълнят. Затова проявата на агресия е по-силно изявена и се стига дори до убийства.