Че България не е като другите в ЕС, пролича и от последните евроизбори. В целия Евросъюз избирателната активност спадна с 3 пункта поради униние от кризата и от управленски грешки по места, но у нас тя скочи с цели 9 пункта. Навсякъде общата негативна тенденция бе определена като криза на демокрацията, но нашите управляващи тържествуват, че са дали пример за работеща демокрация.

Как да приемем при такива факти критиките на по-старите демокрации, че българската демокрация има системен проблем? Ами като справедливи. Повишената избирателна активност у нас е мерило не на активизирана гражданска съвест, а на задълбочаване на главния порок - презрението на висшите среди към базовите демократични ценности. Стигнахме до



хвалба пред Европа с плодовете от корпоративния и купения вот,



с което само я убеждаваме колко е права да ни критикува за дефицит на правов ред и върховенство на закона.

Изумително е как държавата е способна да представя за бяло онова, което другите виждат в доста по-тъмни нюанси. Пресен пример даде президентът Георги Първанов, който завчера награди с орден "Стара планина" I степен италианския външен министър Франко Фратини. Да му го беше дал за заслуги в развитието на българо-италианските отношения, щеше да е разбираемо - все пак той допринесе да му бъде уредено най-високото по протокола държавно посещение в Италия през февруари т.г., когато други европейски държави по-скоро се въздържаха да го канят на гости. Но Фратини бе награден в качеството си не на министър, а на бивш заместник-председател на Еврокомисията и комисар по въпросите на правосъдието и вътрешните работи заради "изключително големите си заслуги в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз в областта "Правосъдие и вътрешни работи".



В Брюксел сигурно са хлъцнали от изумление,



защото тъкмо Фратини посрами ЕК през юни 2007 г., когато напудри в последния момент критичния доклад за България по механизма за правосъдие и вътрешни работи и накара началника си Жозе Барозу да се скрие от журналистите, за да не отговаря на въпросите им. А те искаха да го питат дали е в течение на връзките на Фратини с бившия вътрешен министър Румен Петков, който само два месеца преди това му бе организирал вълнуваща ски ваканция на Боровец. Тогавашният еврокомисар стигна в благодарностите си към своите домакини дотам, че предложи предсрочно отменяне на механизма за контрол над България още през 2008 г. Щом обаче напусна поста си, за да стане външен министър на Италия, наследниците му написаха през юли 2008 г. най-критичния доклад за България, като се опряха на елементарните принципи за еврочленство, за които той си бе затворил очите. Сега пък в техните очи няма как да не изглежда, че му се дава орден за безпринципност.



Грешните сигнали, които България продължава да излъчва



към Брюксел, могат само да утежнят положението й в ЕС след избора на новия Европарламент (ЕП). Няколко родни партии начело с управляващите отидоха на изборите под лозунга "Да защитим националните интереси". Пренавити като за щурм срещу някакъв враг, те създадоха впечатление, че стягат опълчение срещу всички, които критикуват държавата и дори й спират финансирането от еврофондовете. Подобни опълченски изяви имаше и по-рано в ЕП, като премиерът Сергей Станишев ги обобщи с призива си да сложим край на "двойните стандарти" в ЕС. България имала големи успехи в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, но предубедени европейци отказвали да ги признаят, макар че и техните държави не били за хвалба.

Единствените съгласили се да пригласят в ЕП на подобни твърдения бяха някои от ръководителите на групата на ПЕС, които направиха компромис с очевидните факти в името на социалистическата солидарност. Плах резонатор беше и групата на либералите, в която членуват НДСВ и ДПС. Сега обаче се наблюдава



нова конфигурация в ЕП след дясното цунами на изборите,



което драматично намалява шансовете на България да се съпротивлява срещу натиска за правов ред. Засили се и групата на зелените, в чиито среди има още по-остри критици срещу нашата политическа върхушка, отколкото в групата на консервативната десница. Друг предупредителен сигнал е нахлуването в ЕП на крайнодесни евродепутати, сред които има и такива като холандците, настояващи за изключване на България и Румъния, щом не желаят да влязат в крак с останалите европейски държави.

Не може да се очаква снизхождение и от новата Еврокомисия, която ще бъде одобрена от променения ЕП и която ще трябва да се съобразява с неговите настроения, защото той ще й дава парите. Председателят Жозе Барозу ще наследи себе си, но с мандат, който едва ли ще му позволи да прави снизходителни жестове като през февруари 2008 г., когато отложи критиките срещу България за следващия доклад. Документът може да се появи чак през септември, когато Барозу вече ще е преизбран на поста и ще се чувства по-неуязвим от евентуален контранатиск. А и българското правителство тогава няма да е същото и вероятно няма да има нищо против да бъдат записани критиките изцяло на сметката на сегашното.

Време е България да се опомни и да промени тактиката си в ЕС. Бункерната психика и кръговата отбрана ще я поставят само в по-голяма изолация и ще я лишат от все по-ценните еврофондове в условията на затягаща се финансова криза и очертаващ се бюджетен недостиг. Престъпниците са ни скъпи, но не са безценни. Не бива заради тях да жертваме и последното евро, на което имаме право в ЕС.