От години островната държава Шри Ланка е известна с това, че там не спират кръвопролитията между различните етноси. През май обаче правителството успя да удържи победа в многогодишната гражданска война с тамилските сепаратисти от "Тигрите за освобождение на Тамил Илам" (ТОТИ). Това стана след успешния край на военната офанзива на правителствените войски срещу екстремистите, които се бяха окопали в малка област в източната част на острова. Ръководителят на групировката Велупилай Прабхакаран загина заедно със сина си и повечето си военни командири, както и стотици негови бойци. С тази новина властите в Коломбо заявиха, че слагат край на



продължилата от 1983 г. гражданска война



между синхалското мнозинство и тамилското малцинство, което се бореше за независима държава. Това е най-дългата локална война в съвременната история на Азия. Смята се, че нейни жертви са станали над 80 000 души, предимно цивилни. Сегашната военна операция предизвика огромна бежанска вълна от над 100 000 души. В хода на последните сражения са били ликвидирани над 1000 сепаратисти, уточниха военни източници. Самите те признаха, че са загубили около 6200 войници, а над 30 000 са били ранени по време на сраженията през последните три години (това е повече отколкото са загубите на САЩ в Ирак - 4600). Смята се, че за същия период ТОТИ са изгубили между 15 000 и 22 000 убити бойци.

20-милионното населението на Шри Ланка е съставено основно от синхали (74%) - предимно будисти, и тамили (13%) - предимно индуси. Историята с кървавата етническа и политическа вражда между синхалското мнозинство - "лъвове" (синхал значи лъв) и "тигрите", както определят себе си тамилите, води своите корени още от колониалната епоха. Тогава



Шри Ланка се казваше Цейлон



и принадлежеше на Великобритания. Британците действаха тогава по принципа на "разделяй и владей", като използваха за административните си нужди представители от тамилското малцинство. След получаването на независимост през 1948 година във властта започнаха да доминират синхалите. Почти веднага те започват да си отмъщават на тамилите за миналото и от тогава се е зародила дискриминацията към това малцинство. По същия начин действа Белгия в колониална Руанда в Африка, където управлява с помощта на етническите тутси, които са малцинство, а след като страната получава независимост през 1962 г. властта поемат хуту, които са мнозинство. Те също веднага започват да си отмъщават, като страшният епогей настъпва през 1994 г., когато по време на геноцида са избити около 1 милион души, основно тутси и умерени хуту.

В Шри Ланка през 1976 година се създава групировката "Тигри за освобождение на Тамил Илам", чиято цел е независима държава в северните и източните територии на острова. През 1983 г. синхалите извършват масово клане на тамили, което служи за начало на гражданската война. Първият период от нея е до 1987 г., когато в конфликта се намесва Индия. Нейната армия има за цел да изпълнява миротворни функции, но скоро се оказва, че е започнала бойни действия срещу ТОТИ. След като не се сключва мир, контингентът на Делхи се изтегля през 1990 г. След това гражданската война избухва с нова сила, като този етап се характеризира с първите самоубийци терористи и убийствата на високопоставени служители в това число и на президента на страната Ранасингх Премадаса. През 1991 г.



те убиват индийския премиер Раджив Ганди,



заради участието му в конфликта. Всъщност, тамилите първи използват практиката на камикадзета още в края на 80-те години, много преди към нея да прибягнат палестинците и ислямистките екстремисти. "Тигрите" са също така известни с това, че носят капсули с цианид около вратовете си, за да не бъдат хванати живи от войниците.

Историята на въоръжения конфликт в Шри Ланка е белязан от неочаквани обрати. Досега армията неведнъж съобщаваше, че е изтласкала "тамилските тигри", че ги е разбила. Но те винаги намираха нови доброволци и финансови ресурси от многочислената тамилска диаспора в чужбина. Така бе през 1995-1996 г., когато правителствените части обявиха контрол над целия полуостров Джафна, след което обаче тамилите започнаха неочаквано контранастъпление и завзеха дори нови области. При една от своите операции те дори за малко да разгромят армията и дори имаше опасност да влязат в столицата Коломбо. През 2002 г. бе постигнато примирие с посредничеството на Норвегия, което обаче се провали след пет години, когато двете страни се обвиниха за редица нападения и войната избухна с нова сила.

Изглежда обаче този път



"тигрите" наистина загубиха,



защото армията на Шри Ланка проведе блестяща военна офанзива. През последните три години тамилите постоянно губиха от своите завзети територии. По това време редица водещи командири се скараха със своя вече покоен лидер Велупилай Прабхакаран и през 2004 г. голяма част от тях се отцепиха, като преминаха на страната на правителството. После умря и идеологът им Антон Баласингхам. Ако през 2007 г. ТОТИ контролираше около 18 000 квадратни километра на север и изток в Шри Ланка, то през май те водиха последната си отчаяна битка на едва 2 кв. км. С падането на тяхната т.нар. "столица" Килиночи и пристанището Мулаитиву, те вече не контролираха хода на бойните действия. Но най-големият удар за движението дойде с вестта за смъртта на техния лидер Прабхакаран, чието мъртво тяло бе показано по телевизията.



Той бе живата легенда на "тамилските тигри"



и имаше репутацията на безстрашен, но и безжалостен лидер. Върховният командващ оцелял при редица покушения и веднъж дори за малко да бъде пленен от синхалските войски. Под неговото ръководство ТОТИ се превърна в добре обучена и екипирана бунтовническа армия, която разполагаше дори с малък флот и въздушни сили, които на няколко пъти бомбардираха столицата Коломбо. Сепаратистите се финансираха предимно с дарения на големите си имигрантски общности по света, но и редица незаконни дейности като наркотрафик. Това, че са имали доста пари, говори и фактът, че този месец в Шри Ланка бе открито тайно съкровище на лидерите на "тамилските тигри" - 100 кг злато, което те не успели да изнесат по време на офанзивата.

В момента, за пръв път от много години "тигрите" вероятно ще се превърнат в малка група бунтовници, които на практика няма да контролират никаква територия. Ако въобще се организират отново. Президентът на Шри Ланка отбеляза победата над ТОТИ с обещанието, че тамилското малцинство няма да бъде превърнато в жертва на "успеха". Те обаче в момента са отчаяни от своето положение, след години на дискриминация и лишения в името на заветната цел за независимост. Тамилите обвиняват синхалското мнозинство, че се отнася към тях като към "граждани втора класа". В момента много бежанци се намират във временни лагери, където няма вода, храна и цари невероятна мизерия, алармираха неправителствени организации. Има много случаи на изчезнали или отведени мъже или младежи, за които няма никакви данни къде са и какво става с тях.

През миналата година стотици тамили бяха изселени от столицата Коломбо като заплаха за националната сигурност. Съдът се намеси впоследствие, като спря изселването и посочи, че то се равнява на колективно наказание. "Сега трябва да чакаме и да видим какво ще стане, дали ще бъдем третирани равностойно", заяви тамилският анализатор Анчана Ратнасингам. Министърът на социалните услуги Дъглас Девананда, бивш тамилски боец, заяви, че решаването на отдавнашните тамилски проблеми е "задължително", за да се гарантира сигурно бъдеще на Шри Ланка. Ако това не стане, само въпрос на време е ТОТИ да се възроди или нова група да започне отново борбата за независимост, а кървавата спирала на насилие ще се завърти с пълна сила.