|
| Мариан Върбанов е завършил география в СУ. През 1992 г. защитава докторантура по хидрология и хидрохимия в Московския държавен университет. През 2001 г. постъпва в Географския институт на БАН. От 1993 до 2001 г. работи като учител по география в Националната природоматематическа гимназия в София. След като постъпва на работа в БАН продължава да преподава в гимназията, където е външен лектор до 2008 г. Географията бе най-предпочетеният предмет за матура по избор тази година. Средният успех е 39.41 от 100 възможни точки и е по-нисък спрямо м.г. Тревожен факт е, че двойките се увеличават от 6.26% през 2008 г. на 18.93 на сто. "Най-високият връх на Рила е Еверест", "Най-големият проблем на Рила е отрицателният естествен прираст", "В Рила животните са защитени от "Червеният кръст", "В Рила се намират Седемте Рилски езера, но най-голямото е Байкалското", са само част от стряскащите "бисери". |
- Сравнението, за съжаление, е в отрицателна посока, защото тази година отличните оценки са много по-малко, а слабите - много повече. Най-лесното обяснение би било, че учениците избират география, за да има нещо, което да запишат в дипломата си като положена втора матура. Прави впечатление, че значителна част от тези, които са избрали този предмет, са от професионални гимназии, т.е. точно там, където той се изучава твърде малко за сметка на специалните предмети. Може би затова и резултатите са толкова тревожни, а донякъде и трагични.
Според мен географията наред с историята и литературата формират общата култура на човека, докато останалите предмети, малко или повече, им дават по-тясна, специализирана подготовка. Литературата изразява душата и мислите на човека, историята ни показва откъде идваме и донякъде накъде отиваме, а географията ни показва къде сме, какво ни заобикаля и какви са взаимоотношенията ни с околната среда. Затова ниските резултати по тези предмети говорят не особено добре за общата култура на средностатическия роден гимназист.
- Какви са причините?
- За съжаление, географията и икономиката се оказва страничен учебен предмет, недостатъчно първостепенен в учебната програма. Учебните часове са силно съкратени, може би поради презумпцията, че информацията, която можем да добием за заобикалящия ни свят, ей така е изсипана в интернет и човек може да се самообразова. Далеч не е така, защото именно в съвременното общество, в което технологиите ни заливат отвсякъде с невероятно количество информация, главите на учениците са се превърнали в нещо като кариера за добив на инертни материали. Отвътре те просто са пълни с баластра, чакъл, пясък, а и тиня, и тук е ролята на предмета, на програмата, на учебника и на учителя да подредят, да систематизират тези неща и да отсеят зърното от плявата.
Явно политиката на съкращаване на часовете по едни учебни предмети за сметка на други не е удачна политика, защото не усещам качеството на преподаването да се подобрява. Обучението е двустранен процес. Ако ученикът има желание да узнае повече за света, който го заобикаля, той ще оказва определен натиск върху учителя. Учителят, ако е човек на място и професионалист, трябва да откликне и да предостави съответната информация на високо качество. Каквото повикало, такова се обадило, в добрия смисъл на думата. Ако ученикът няма желанието, не знам кой ще бъде този идеалист, който ще се опита да промени тяхната незаинтересованост. Ние трябва да помислим и за това - отиваме към варианта на тестово изпитване, защото моделите в света са такива, но е необходимо да си зададем и някои въпроси: Подходяща ли е учебната програма за тестово изпитване? А учебникът?
- Вашите отговори какви са?
- Ако трябва да се измъкна интелигентно, ще кажа: "Не знам", защото наистина разковничето не е у мен. Но явно нещата не са добри. Явно и учебните програми не са достатъчно подходящи и учебниците не са достатъчно пригодени към този тип изпитване. Явно е, че и ние имаме необходимост от продължителен период на тестване на тестовете. Аз съм учител от 1993 г. и помня предишни опити за въвеждане на тестовото изпитване и някои от тях се провалиха с гръм и трясък. В този момент не е много правилно да правим някакви големи анализи и изводи, но системата непременно трябва да продължи да се тества.
Правенето на тест е и наука, и изкуство. Така че да седне един учител, да състави няколко въпроса и да ги подреди в произволен ред, съвсем не означава, че това е тест. Тестът трябва да бъде проверяван продължително време. Учениците са различни, отговарят по различен начин и трябва да се види в разнородните типове училища, в отделните възрастови групи, в различни ситуации и при различна подредба на въпросите какви отговори ще бъдат получени. Тогава може да бъде направена съответната статистика, анализ и синтез и да се разбере дали даден въпрос е подходящ или не. Тестването в някакви "гнезда" в рамките на няколко години не означава, че сме получили най-добрата методика. Нека да останат тестовете, но системата да се проверява, за да може да достигне до оптимален вариант, който сравнително добре да отразява знанията и уменията на децата.
- Тестът по география какво ниво на знанията измерва?
- Боя се, че преобладаващата част от формулираните въпроси преследват фактологични знания. Те не принуждават ученика да се замисля за това какво трябва да отговори, да провежда евристичен умствен процес. Малка част от теста предизвиква в зрелостника някакво задълбочено мислене. Специално в теста по география това го виждаме много добре. Почти всички от общо 38 въпроса са фактологични.
Аз не съм против тестовете, но трябва да се мисли в тази посока - да се преформулират въпросите, да се създадат повече игрови ситуации, повече задачи за изпълнение, които да провокират учениците към собствено мислене. Тук наистина е въпрос и на учебна програма, на учебници и на учебно време. Не може географията да бъде изучавана в рамките на час и половина седмично в задължителната подготовка за гимназиалната степен на СОУ, като се има предвид, че става въпрос за тежка материя - икономическа география на света, география на населението, частично природна география, география на България. Чудя се как може всичко това да се предаде задълбочено и качествено от преподавателя и още повече, да се усвои от ученика, и то в конкуренция с други, не по-малко сериозни предмети.
- Всъщност най-големият шок от матурата по география бяха бисерите, които показаха фрапантна неграмотност. На какво се дължи това?
- Тези бисери са резултат именно от баластрата в главите на учениците - маса информация, която не може да бъде подредена при този абсолютен информационен хаос. Звучи малко еретично, но навремето, когато аз бях ученик, училището за мен беше големият френски прозорец към познанието и към света. Днес образованието е зацапан мансарден прозорец, защото има много друга информация и обстоятелства, които го зацапват. Учителят трябва да се бори с враждебната среда в училище, с потоците непроверена информация, с учебно-административната бумащина и т.н.
Направихме прекалено много реформи - бързо, мащабно и някакси се задъхахме. За мен най-голямата реформа в момента в образованието би била да спрем за определен период реформите. И да видим какво сме направили дотук всички ние - министри, заместник-министри, експерти, учители, автори на учебници, методисти, родители и т.н. Ако след тези реформи сме стигнали до това непрекъснато да намалява качеството и нивото на образованост у нашите деца, то трябва да си зададем въпроса дали сме направили това, което трябва. Необходимо е учителската и научната географска гилдия да се съберем и да си изясним нещата. Въпросът сега е да задържим определено ниво на образование и оттам нататък да градим по-нагоре. Когато например пишеш учебник, трябва да помислиш за кого го пишеш. Не за да задоволиш собственото си его или да покажеш колко си велик, а да покажеш, че в този предмет има магия, че в този свят има магия. Че с наша помощ (на учителите, учебникарите и т.н.), с наученото, ученикът ще направи още една крачка напред и ще види, че пред него се отваря още по-голям хоризонт.
Учебниците (според мен) трябва да се пишат от Азаря Поликаров и Тянко Йорданов, а не от д-р.кин.проф.чл.кор.АИМНКТУФКТ Ганю Еврибари