За нов Семеен кодекс (СК) се говори от години. Две правителства и две парламентарни мнозинства се опитаха да прокарат нови проекти, защото сегашният кодекс от 1985 г. създавал проблеми и уреждал остарели и захвърлени в миналото отношения. Не успяха. Сегашното трето мнозинство също щеше да пропусне точно този кодекс, макар че проектът бе минал и през комисии. Остро бе критикуван обаче от Светия синод и ДПС, от гей организации и техни противници. Накрая проектът бе форсиран в пленарна зала и след шеги и закачки бе приет изцяло нов СК.

Който обаче изобщо не е обещаваният съвременен вариант. Единствените много важни промени се оказаха четири - вкарването на брачния договор за уреждане на имуществените отношения между съпрузите, възможността да не се чака 3 години след брака, за да има развод по взаимно съгласие, разделност на паричните влогове и намаляването на срока, при който едно изоставено дете може да се осиновява, без да се търси съгласието на родителите и особено на неговата майка.

Всичко останало е старото. Затова нямаше нужда от толкова



фанфари и губене на депутатско време, за да се



прави уж изцяло нов СК. Просто можеше да се направят важните промени и да се допълнят няколко разпоредби. Така остава съмнението, че май много хора прибраха пари за написването и приемането на нов Семеен кодекс. Няма друго логично обяснение.

Защото по законотворческите правила нов нормативен акт се прави само ако трябва да се пререгулират 75 или поне 50 % от даден стар закон или кодекс. В случая сигурно няма и 10 %.

Да не говорим, че депутатите не уредиха най-конфликтната тема - фактическото съжителство. Може би с изключение на още две-три държави България е единствената, която не го е направила. Странни бяха аргументите "против", след като никой не е искал да обявява фактическото съжителство за брак. Идеята бе просто бащите да признават децата си и да бъдат отговорни към тях.

Самото понятие "фактическо съпружеско съжителство" вече е възприето легално. При това много отдавна. Съществува и в социалното законодателство, в Данъчноосигурителния процесуален кодекс, в Закона за защита от домашно насилие и др.

Защо същите тези настоящи противници - организации, експерти, депутати, свещеници, политици



не протестираха, когато това понятие бе вкарано в тези закони?



Най-вероятно защото са го проспали. Уреждането на този въпрос в кодекса не мина, защото бе организирана истерична кампания и депутатите се уплашиха, че ако не застанат на страната на най-кресливите, ще станат още по-непопулярни.

Дори и т.нар. ускоряване на осиновяванията не е изцяло позитивно. Факт е, че досегашната безумна уредба позволяваше деца да бъдат изоставяни в институции без почти никакъв шанс за осиновяване. Сега има вариант, при който детето може да намери семейство без съгласието на родител, ако той в 6-месечен срок от настаняването му в специализирана институция, не е поискал да си го вземе. При това дори без съдебно решение. Това само на пръв поглед е добре. Така ще се отпуши осиновяването, ще се намали корупцията. От друга страна обаче и за далеч по-маловажни неща се иска участие на родителите в съдебни процедури, отнасящи се до деца. За разпореждане с негови имоти и влогове, дали да се ожени на 16 години и подобни. А пък изведнъж няма да има родителско участие в съдебна преценка при нещо толкова важно като осиновяването.

Значи за имоти може, а за живот не може? Иначе новото правило за развода по взаимно съгласие е добро. Защото това раждаше и скандали, и странни заобикаляния на закона, и нерегламентирани плащания на този или онзи, за да се избяга от тригодишния срок и от помирителната процедура. Просто вече всеки ще е свободен както да се жени, така и да се развежда, когато поиска. Но за едно такова нещо да се пише нов СК е абсолютно прахосничество. Както стана и с новия Наказателно-процесуален кодекс и с новия Граждански процесуален кодекс. Където се разпределиха милиони евро за експертни мнения, а резултат някой да вижда?

Със сигурност те показаха едно - как не трябва да се обсъждат и пишат закони в България.