Следствени аха-аха депутати, разочарован президент от липсата на личности в мажоритарните листи, НАП пак проверява богаташите, тоя път собственици на "Бентли", бивш зам.-министър на МВР на свобода под гаранция, наркоман убил майка си и сестра си, Бойко Борисов в зоопарка с плюшени мечета в международния ден на застрашените хищници, нашите "леви" за Барозу в Европарламента, Берлускони и Станишев обсъждат Паола Павлова и майка й в почивката на заседанието на Европейският съвет в Брюксел, по заповед на Интерпол залавят бивш косовски министър-председател, по внушение на братски посолство с решение на съда в Кюстендил го пускат, гей парад в София, дъжд и студ в началото на лятото.

Какафония, обаче логична - седмицата е предизборна. Толкова логична и толкова предизборна, че най-смислената реакция е досадата. Защото нормалният човек има далеч по-сериозни проблеми от тия, които му натрапват, и се брани като от мухи, та да се запази. Иначе ще се побърка от търсене на логика. Не че няма такава.

Тъй като е нелогично да ни занимават само с постижения и намерения, политическите партии подсилват досадата с мобилизиращи електората послания. Едните обещават възмездие, другите са на наша страна, третите пазят етническия мир, четвъртите - България в частност и Европа изобщо от турците, петите са добрите, шестите носят ред, законност и справедливост, седмите - професионализъм, осмите - ново време и т.н. За всекиго - по нещо, поради което всички са притеснени, че можело да не се състави правителство, гласовете щели да се разпръснат.



Защо пък да не може?



Та нима поне 2/3 от новите депутати няма да са познати лица, участвали досега все в уж невъзможни властови конфигурации? Нима да се седи в опозиция с всички произтичащи от това неудобства за въртящите се около държавните хранилки "професионалисти" е по-добре от държавническия компромис? Нима не е логично партийните централи да се съобразят със съветите, които ще получат от някои посолства, за да обявят, че добруването на страната и волята на гласоподавателя налагат "преформулиране на управленски приоритети"?

Този компромис се подпомага и от липсата на ясни отговори на стандартни въпроси, които би трябвало да се дават и задават в една предизборна седмица: повече или по-малко държава; "плосък" данък или диференцирани ставки; социални разходи или инвестиции в инфраструктура; производство или потребление, да не стигаме до външната политика, разширяването на Евросъюза, неговата стегната или охлабена федерализация, македонския, косовския, кюрдския, иракския, иранския, сомалийския и прочее проблеми.

Логично е да се каже, че който се интересува от разгърнати политически позиции, да си ги търси в разните предизборни документи. Тях обаче избирателят не четял. Но не по-малко логично е да се опитат да му ги съберат в няколко запомнящи се отговора, а не да ги ръсят в телевизионни дебати в стил "минута е много". Работата е там, че отговор няма нито в програмите, нито в дебатите, нито в листовките, които пълнят пощенските кутии заедно с рекламите на търговските вериги. И едните, и другите нормалните хора ги хвърлят в боклука. Зачете ли се малко по-ненормален човек в тях, ще види, че както в търговските, така и в предизборните реклами господства една стандартна логическа фигура - конюнкцията. По избори тя изтласква изключващата дизюнкция. Ще рече, че на питания, съдържащи "или", се дават отговори с "и": всичко има, щом върши работа по примамване на избиратели - и държава и бизнес; и плосък данък и диференциация; и социални разходи и инфраструктура; и производство и потребление.

Тъкмо това прави логично следизборното



съюзяване на няколко уж коренно различни партии,



нищо че предизборно са се клели "с тия - никога". То пак ще се представи като принуден отказ от "автентична" политическа позиция в името на общо добруване. Обтекаемите програми, които обещават "и това, и онова", а не се ангажират с "това, но никога другото", са условие за участие и в тия, и в ония коалиции. В това отношение е съвсем логично да се предложи вместо за една всеки да гласува например за три партии. Ще е твърде интересно, а и по-оправдано ще се твърди, че избирателят наистина има дума при излъчване на коалиционно правителство. Иначе управленският успех ще е съмнителен - още преди изборите политическите послания са отблъснали хората, които биха подкрепили ясна политика. Ето защо в предизборните седмици все по-логичен става въпросът дали да се гласува или да не се гласува, а не дали да се гласува за тия или ония. Още повече че мнозина са гласували и за едните, и за другите без особен ефект за себе си. Затова и гласоподавателят се "волеизлива" нерядко както му скимне, щом не е включен в някаква по-особена верига от заплащания, заплахи и екскурзии.

Това определя и най-логичният резултат от нашите избори: случаен вот изпраща неслучайни хора в случайни правителства. И логично всички седмици минават така, както мина и тая - с отклонения, които са норма.

Все пак седмицата породи известен оптимизъм: по волята на жребия съперници на "Левски" в битката за Шампионската лига по футбол са "Сант Жулия" (Андора) или "Тре Фиори" (Сан Марино). Футболната логика говори, че и единият, и другият отбор само случайно могат да бият "сините". Обаче отклоненията, станали норма, могат и да съсипят поредния порив за достойно представяне по европейските терени, което пак ни връща към преформулиране на управленските приоритети. Случи ли се това, новото правителство най-напред следва да се натовари със задачата да изкорени недъзите в българския футбол. Това логично предопределя и бъдещия министър-председател: от всички възможни кандидати един разбира най-много от футбол. Е, ако "Левски" бие, може и да е друг, но нека засега не влизаме в широкото поле на изненадите.