Преди шест години 118 пожарникари от Ню Хейвън се явяват на изпит за повишаване в чин лейтенант и капитан. Свободните места са 19 и затова кандидатите преминават през изпит, съставен от специалисти и съгласуван с ръководството на местната пожарна. Тестът е разделен на две части - писмена и устна. Първата част е по-важна и съставя 60% от оценката, а втората - 40%. След като писменият тест бъде положен успешно, кандидатите за по-висок чин се допускат и до устния изпит. Изпитът успешно полагат общо 56 пожарникари, като 41 от тях са бели, 9 са афроамериканци, а шестима са от испански произход. От тях обаче само 17 бели и двама испанци могат да очакват повишение, тъй като постигнатите резултати на теста отговарят на предварително поставените условия.
Градските власти на Ню Хейвън обаче изненадващо взимат решение да не зачетат резултатите от изпита при повишаването в чин на служителите в пожарната. Решението си те мотивират с обяснението, че може да бъдат обвинени в дискриминация на малцинствата. Управата смята, че изпитът може да е в нарушение със Закона за гражданските права, приет през 1964 г. и забраняващ пренебрегването на расова основа.
Белите пожарникари обаче смятат, че решението да бъдат незачетени резултати от изпита е нарушение на същия закон, който забранява умишлената дискриминация. 20 огнеборци завеждат дело срещу властите в Ню Хейвън. Юристите на града обясняват, че тестът не е бил взет под внимание, тъй като резултатите се различавали според цвета на кожата на кандидатите.
На 8 юли 2004 г. засегнатите 20 пожарникари - един е от испански произход, а останалите са бели - подават иск срещу градските власти с мотив, че управата на Ню Хейвън ги дискриминира и нарушава правата им, определени в Закона за гражданските права, както и Първата поправка на американската конституция.
Областният съдия Джанет Бонд Артъртън отхвърля иска на огнеборците през септември 2006 г. с обяснението, че "напълно липсват доказателства за дискриминация, на която ищците твърдят, че са подложени". Тогава пожарникарите се обръщат към Апелативния съд, който през февруари 2008 г. също отхвърля иска с мотива, че мнението на съдия Артъртън е "пълно, разумно и добре обосновано". Тримата съдии, които гледат делото смятат, че градските власти са постъпили правилно, не са нарушили Закона за гражданските права. Една от съдийките е Соня Сотомайор, която бе номинирана от президента Барак Обама за член на Върховния съд на САЩ. Предстои кандидатурата й да бъде утвърдена от Сената.
Упоритите пожарникари обаче не се отказват и отнасят случая към най-висшата американска съдебна инстанция - Върховния съд. Висшите магистрати се произнесоха в полза на огнеборците от Ню Хейвън, на които според съда е било отказано повишение заради цвета на кожата им. Мнозинството върховни съдии прецениха, че градските власти са сгрешили, като са отказали да признаят резултатите от приложения от самите тях изпит, след като нито един афроамериканец не е успял да постигне необходимия резултат. Адвокатите на управата на Ню Хейвън продължават да твърдят, че властите са били принудени да предприемат тази стъпка, за да се застраховат от дела, заведени от малцинствените групи. "Само страх от завеждане на дело не може да оправдае работодателя, който е взел под внимание расата на кандидатите, които са издържали изпитите и имат квалификация, за да бъдат повишени", аргументира се съдия Антъни Кенеди.
Съдебното решение е "знак, че индивидуалните постижения не трябва да бъдат пренебрегвани заради расата или етническата принадлежност", обяснява Карън Торе, адвокат на ищците. Много доволен е и пожарникарят Франк Ричи. Според него решението на Върховния съд е доказателство, че "ако работиш упорито, можеш да постигнеш успех в Америка".
Решението на най-висшата съдебна инстанция в САЩ, разбира се, се оказва приемливо за едни и несправедливо според други (не само за властта в Ню Хейвън). "Съдът се произнесе, че работодателите все още имат задължения според законите за граждански права да не дискриминират при наемане на работа, и др., но решението създава неясни стандарти как да бъдат изпълнявани тези задължения", казва Уейд Хендерсън, ръководител на правозащитна организация. Според него работодателите са изправени пред трудности, когато се опитват да защитят служителите си от дискриминация. "Работодателите се нуждаят от ясни правила, които да им помогнат по-добре да разберат по какъв начин да взимат решения, които няма да дискриминират нито един от служителите им", допълва Хендерсън.
Огнеборецът Франк Ричи с адвокатката Карън Торе. |