Разбрах, че има имущества, които се водят лични на съответния човек, макар и той да има сключен брак? Може ли да ми кажете кое се води такова? Може ли то да е придобито и в рамките на брака и пак да се води лично? Какво може да прави с него човекът, в чиято собственост е?

Петрана М., Варна



В действащия Семеен кодекс има специална част, която се занимава с т.нар. лични (индивидуални) имущества. В нея се определя, че тези обекти не са подчинени на режима на съпружеската имуществена общност, както например придобитото при съвместен принос по време на брака, а се определят от режима на разделност.

Общото правило е записано в чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (СК). Според тази разпоредба вещите и правата върху тях, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. Тук основно е понятието "съвместен принос". Той може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството.

Всеки съпруг може да претендира, че е имал някакъв принос в придобиването на всяка вещ по време на брака, включително и на даден апартамент. Дали има, или не - преценява съдът.

От общото правило за общността обаче има няколко изключения. Именно чрез тях СК определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност. Така идваме и до отговорите на конкретните въпроси.

Чл. 20 от Семейния кодекс (СК) определя, че вещите, правата върху вещите и паричните влогове, придобити преди брака, са лично, индивидуално имущество на този, който ги е придобил. Пак за лично имущество се считат и вещите и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение. В този случай дори е без значение дали те са получени преди или по време на брака. За лични се считат и вещи - но само движими, които макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на професия.

Пак като изключение от общото правило СК предвижда и т.нар. пълно или частично преобразуване (трансформация) на лично имущество. Така според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите и влоговете, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество. Това е пълна трансформация. При частичното преобразуване - уредено във втората алинея, може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество. Тази претенция става със специален иск до съда, който е установителен. Той може да се предяви при делба. Няма забрана това да се прави и по време на брака. С този иск се търси решение, с което даден имот да бъде определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност. При тези дела се допускат като доказателства както документи, така и свидетели. Фактически съдът изследва дали например претендираният като лично имущество апартамент е придобит изцяло с лични средства, имащи извънсемеен произход. Така според съдебната практика за лична собственост на единия съпруг се счита жилище, придобито от него чрез жилищно-строителна кооперация, ако стойността е покрита с личните му средства и със заем отпреди брака, макар че нотариалният акт е издаден или пък заемът изплатен по време на брака. Ако пък се претендира за придобиване чрез дарени средства от родителите, то тогава съдът изследва какво е било тяхното материално положение, дали е било възможно да отделят средства, по какъв начин са предоставени парите и т.н. Същото е при частичната трансформация. Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства. Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.

Важно е да се отбележи, че според чл. 24 от СК всеки от съпрузите може да се разпорежда с личното си имущество спрямо трети лица и спрямо другия съпруг. Има обаче едно изключение. И то е, ако семейното жилище е лична собственост на единия съпруг. Тогава той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с разрешение от районния съд само ако се установи, че не е във вреда на децата и семейството.