От седмица насам десетки анализатори изхабиха тонове мастило, за да докажат нещо очевидно - че изключително негативната кампания, проведена от БСП, в огромна степен доведе до нейния провал на изборите? Никой обаче не анализира доколко позитивните предизборни кампании бяха някакъв полезен коз в предизборната борба. А всъщност и двете кампании - и бялата, и мръсната, бяха еднакво лицемерни. На тези избори всички се опитваха да се изкарат ангели, макар че през нощта се превръщаха в дяволи.

Мръсните трикове в политическите кампании не са българско дело и не са от вчера. Първата регистрирана мръсна кампания е дело на Томас Джеферсън още в края на XVIII век, когато той наема един известен журналист и сатирик, който със статиите си трябва да срине имиджа на неговия опонент. Малко е съмнително доколко това е помогнало на един от най-известните американци да застане начело на нацията, но е истина, че оттогава насетне омаскаряването става част от политическата кампания. Представете си обаче колко много е мислено, работено, експериментирано през следващите повече от 200 години, за да получите бегла представа какво може да свърши един майстор на манипулацията днес.

Политическата кампания никога няма да стане чист от морална гледна точка бизнес. Тя има една-единствена цел - да събере повече гласове, за да може ръководството на една партия да се превърне в ръководство на държавата. Просто и ясно. Оттук нататък е въпрос на сметки и изграждане на стратегия как да се постигне целта.

В изминалите избори класически пример за черен ПР бе използването на изопачените думи на Бойко Борисов, че в България има кофти материал в телевизионен клип. Не по-малко черен ПР обаче бе използването на изявленията на Ахмед Доган за "инструментите на властта" - думи достатъчно цинични, но целенасочено извадени от контекст, разпространени няколко дни след изричането им, в навечерието на вота и допълнително засилени от ГЕРБ.

От друга страна - класически пример за бял ПР е кампанията на Сергей Станишев: "Когато си премиер, сбъдваш мечти: своите и на другите"? И изреждането на постижения - "През нашия мандат заплатата се увеличи с еди-колко си лева. Това не е достатъчно. Можем още!" Прекрасно и вярно послание. Но... лицемерно, тъй като при същото това управление корупцията и контрабандата уби голяма част от светлия бизнес, което пък доведе до влошаване на бизнес средата и на условията на труд.

Друг пример - според повечето експерти слоганът на ДПС е бил един от най-позитивните в кампанията: "Мисли либерално, гласувай реално и отговорно". Аз обаче го намирам за един от най-циничните, защото всеки знае как се управлява електоратът на ДПС. Въпрос на гледна точка. Лидерите на ДПС имат основания да смятат, че са позитивни, а аз имам право да се съмнявам, че са демократични.

Позитивните послания изопачават колко си добър, негативните - изопачават колко е лош опонентът. Еднакво цинично е да казваш, че сбъдваш мечти (внушавайки, че става въпрос за обикновените хора), както и да омаскаряваш някой, само и само защото е на власт. Нека да не анализираме колко атаки срещу опонентите съдържа всяко едно изказване на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, при това често без особено основание (спомнете си табелите по бул. "Цар Борис III", които кметът сложи, за да прехвърли отговорността за състоянието на пътя на правителството).

По време на изборната си кампания една партия най-напред трябва да мобилизира своите твърди избиратели, после - да привлече възможно най-много колебаещи се и ако тези гласове не стигат за победа, да удари противника, за да разколебае вярващите в опонента и отблъсне клонящите към него. Ако негативната кампания се води без мярка, може да се случи обратното. Иначе казано - който вади черен ПР, обикновено от него умира. Ахмед Доган и хората около него постигнаха заветната си мечта да съберат над половин милион гласоподаватели, но се провалиха. Заради няколко хиляди гласа повече ДПС мотивира десет пъти повече избиратели да гласуват за ГЕРБ. Няма да е пресилено, ако се каже, че ако БСП и ДПС не бяха правили изобщо медийна кампания, щяха да спечелят много повече. Просто никой нямаше да се впрегне толкова на изборите и тогава щяха да проработят всички други механизми - на купените гласове, на корпоративния вот, на твърдия електорат. В този ред на мисли - ГЕРБ използваха черен ПР точно толкова, колкото им беше нужно - едно-едничко записче на изказване на Ахмед Доган и ето ти половин милион повече избиратели.

И още едно важно нещо не разбраха бившите управляващи. Медийната кампания, рекламата, черният и белият ПР не могат да заместят политиката и свършеното. Представете си например, че прословутият премиерски клип за сбъдването на мечтите не беше сниман в кабинет, а по завършените магистрали "Люлин", "Тракия", 7-и реактор на АЕЦ "Козлодуй"... Тези блянове ако беше ни сбъднал Станишев, щеше да има шанс за нов мандат. Ние също можем да сбъдваме мечти - и на управляващите, и на опозицията. Кой как си го заработи.