:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,505,006
Активни 87
Страници 9,349
За един ден 1,302,066
Интервю

Културата се нуждае преди всичко от мениджър

"Европейско" мислене значи отвъд приятелско-роднинско-трапезните отношения, смята поетесата Мирела Иванова
Снимка: Велислав Николов
Мирела Иванова
--визитка--

Мирела Иванова e родена през 1962 г. в София. Учи в немската гимназия в родния си град и завършва висшето си образование в Пловдивския университет, специалност българска филология. Пише стихове, разкази, литературна критика и публицистика и превежда от немски език. Автор е на книгите "Каменни криле", "Шепоти", "Самотна игра", "Памет за подробности", "Разглобяване на играчките", "Einsames Spiel", "Еклектики", "Versoenung mit der Kaelte" и последната - "Бавно". В момента работи като главен уредник на къщата-музей "Иван Вазов" и води своя коментарна рубрика в радио "Дойче веле".

---

- Предстои поредна смяна на министъра на културата. Каква фигура според вас ще бъде най-ефективна начело на ведомството?

- На този етап мястото на министъра на културата ще бъде много важно, тъй като духовността все повече се изплъзва от общественото и политическото полезрение и все по-малко усещаме колко важна и насъщна е тя тъкмо във време на криза. Именно културата удържа хората в собствената им кожа, подкрепя ги в ситуации на изпитания, прави ги силни. Онези, които все още имат куража да работят в сферата на изкуството в България, се нуждаят от прозрачност и най-вече от по-динамично управление на фондовете. Затова ми се ще новият министър да бъде европейски мислещ, широко скроен, интелигентен и културен мениджър.

- Какво значи "европейски мислещ"?

- Значи мислещ надалеч, мислещ отвъд приятелско-роднинско-трапезните отношения. С идеята, че културата наистина е фундаментът на едно общество от разумни и работоспособни граждани, от хора с въображение, с хъс за победа, с воля за реализация. Ще дам за пример механизма, по който се подпомага културата в прибалтийските републики Латвия, Литва и Естония. Там със специален закон е създаден фонд, в който се вливат средствата от данъци върху хазарта и игрите - тото, лото, бинго и прочее; те са обложени с 5% данък, които отиват за културни проекти. Фондът е независим, ръководи се от млади и способни мениджъри, които ежегодно организират сесии, свикват специални журита, разпределят средствата. С очите си съм видяла по колко впечатляващ начин се организира присъствието на латвийската литература на Франкфуртския панаир на книгата например и как действително се осигурява възможността културата да бъде жива, да бъде неунизително подкрепяна и да се отварят нейните хоризонти.

- У нас подкрепата унизителна ли е?

- Всичко, което функционира без регламент, без правила, е форма на унижение. Просенето от богатите, сервилниченето, пришиването към партиен спонсор, за да те подкрепя той в твоите творчески проявления - едно доста често срещано и жалко явление у нас...; използването на личните контакти, за да вземеш някой лев. Би трябвало да има ред и форми, които да позволяват на всеки да кандидатства било за книга, било за стипендия. Така се прави навсякъде в Европа, а тук е непозната практика. Самата аз съвсем наскоро се завърнах от Германия, където бях с едногодишна писателска стипендия. Никак не е зле да имаш време, в което да събереш мислите в главата си, да преосмислиш света и да си свършиш работата. През този "баварски период" написах последната си книга - "Бавно". Животът ни е много динамичен, всеки от нас тича, блъска се, работи и това някак препречва пътя към далечния хоризонт и към сериозното мислене. Изкуство се създава само с възможност за пълно отдаване, концентриране и посвещаване на това, което твориш.

- Рядко на въпроса "Какво работите?" се чува в отговор "писател". В други държави така се самоопределя всеки, който пише да речем колонка във вестник. Как ще го обясните?

- Има две причини всеки от нас да изпитва вътрешен свян да се нарече писател. От една страна, "писател" в България е понятие, заредено с невероятен героичен, литературен и обществен патос от Ботев насетне. Да си писател е отвъд това, което означава тази дума. То е някаква форма на обществена самоотверженост, на пълно посвещение, на достоен пример и този висок патос, тази напрегната историчност, която името на писателя, съдбата на писателя, участта на писателя съдържа в себе си, респектира. Не случайно на Яворов не му стига да е национален поет и отива да се бори за независимостта на Македония. Т.е. писането само по себе си се явява някакъв недостиг на още множество роли. Ето, Вазов също е общественик... И по-сетнешните писатели също се стремят винаги да разширяват и да преизпълват със смисли и многозначност названието "писател". У нас то просто не звучи като професия. Това е едната страна на въпроса. Другата е естетическата девалвация, която настъпи през последните години. На първо място се смали езикът, стана толкова мъничък и тесничък, че изглежда общоупотребим. Всеки мисли, че щом напише няколко думи, изрази нещастната си любов, разочарованието си от политическия живот, намери триста лева от братовчед си и издаде книга, вече е писател. Така че прозвището, понятието, съдържанието и смисълът са толкова нагнетени с противоречия, че те не ти позволяват куража да ги поставиш като своя табела.

- В литературния поток прави впечатление една изключителна естетическа автономност на всеки автор. Не се открояват нито течения, нито кръгове, както е било в началото на миналия век, да речем. Вашето обяснение?

- Първата причина според мен, освен, разбира се, тесните мащаби, в които се развива съвременната ни литература, трябва да търсим в недотам далечното минало. За да няма такъв литературен процес, да няма подобно естетическо съперничество е виновно властването на една официална догма като социалистическия реализъм в продължение на десетилетия и стремежът да се излезе от нея, да се разбият нейните клишета. Това доведе до разцвет на крайния индивидуализъм. Мисля обаче, че няма нищо лошо в това писателите да бъдат индивидуалисти. Това само доразширява литературата. Дали принадлежиш към даден кръг или не принадлежиш, ти в края на краищата като писател принадлежиш на самия себе си в едно не особено голямо като територия място и в нашия прекрасен език, който се говори обаче от около 7 млн. души. У нас след Освобождението има пориви за естетическо самоопределяне, но те по-скоро идват от Европа и всеки се припознава във външното, за да се легитимира във следосвобожденския разцвет на литературата. Докато сега, изглежда, авторите прибягват до собствената си легитимация.

- Поезията изкуство на младостта ли е?

- Привилегия на младостта. Тогава човек е с толкова свежи и неопитомени сетива, че всичко може да бъде превърнато в метафора, в стихотворение. Самата аз пиша от 15-ата си година и ще си призная, че до ден-днешен обичам да препрочитам юношеските си стихове, именно за да се подсетя за тази неопитоменост на възприятията, за изключително първозданното виждане и възприемане на света. Честно казано, пиша все по-трудно стихове, не защото не мога, а защото искам словообменът с поезията да бъде всеки път нещо ново, само тогава истинската енергия на словото може да протече през теб. Писането ме влече като магия, то е начинът ми на живот, но ставам все по-предпазлива, понякога съм толкова уморена, че нямам сили да понеса написването на едно стихотворение, защото този процес изисква цялата възможна психическа енергия на човека, а аз все по-трудно я събирам. Издала съм 7 поетични книги и смятам, че те са по-скоро много. Националната ни традиция като че ли предопределя знаковостта на младия поет, на поета на едната книга. На мен също ми се струва, че да натоварваш излишно словесността със себе си, с дребнотемията, да й вменяваш собствения си всекидневен ред е голям грях.
23
4675
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
23
 Видими 
11 Юли 2009 02:02
Културата се нуждае преди всичко от мениджър


Бурно възразявам!
Най малко "културата"(каквото и да значи), се нуждае от менаджери, лидери, министри, министерства, държавни субсидии
Защото културата не търпи индоктринации, маинд контрол, промиване на мозъци, комисари....
Т.н. "култура" е едно от последните гнезда на загниващият комунизъм.
11 Юли 2009 07:19
Като видях заглавието и се опитах да си спомня кои са били мениджъри на Пушкин, Леонардо, Бетовен. И странно как без мениджъри /че и мениджърски екип, реклама - скрита и открита, PR специалисти/ са не само останали в историята на изкуството, ами и сами са я градили.
11 Юли 2009 07:20
FL -
тъй наречената "култура"

и се хваща за кобура!
11 Юли 2009 07:47
култура е също да знаеш, къде да поставяш запетайки.де гол е имал за министър един от най-умните човеци на света.повече да приказваме ли по въпроса.да наричаш *ведомство* нещото, значи много сме я закъсали откъм ума.българете никога не са били умни за нищо и нещо.
11 Юли 2009 08:59
От мениджъри се нуждае изкуството. Културата се нуждае от личности.
11 Юли 2009 09:46
Тук аз разбирам мисълта на Мирела Иванова така - не културута има нужда от мениджър, а Министерството на културата. Всеки творец е индивидуалист в в по-малка или в по-голяма степен. Факт! Той създава духовни продукти. Но за тяхното съхраняване, популяризиране е нужен и определен мениджъмънт, съответната организация и т.н. Това се отнася както за театъра, операта, фолклора, така и за литературата. Знаете, че има толкова талантливи писатели, които не могат да си издават книгите. Моля ви, не ми говорете за Пушкин, Гьоте и т.н.
Вижте къде сме!?
11 Юли 2009 16:17
Интервюто с г-жа Иванова ми хареса. Намерих въпросите за удачни, а отговорите - за емоционални и смислени. Затова няма какво да му коментирам.


Искам обаче да обърна вниманието на уважаемата редакция към едно нещо: снимката, придружаваща интервюто.
Г-жа Иванова е често присъствие в "Сега" от години и винаги е била представяна с една и съща снимка. Затова - каква беше изненадата ми, когато видях тази от днешното интервю. Излиза, че един вид редакцията години наред ме е дезинформирала с остаряла снимка.
Нека да бъда разбрана правилно - не коментирам лицето на снимката, а неактуалността на информацията. Примерно, ако вчера случайно бях срещнала г-жа Иванова на улицата, нямало е как да я спра, за да й поискам автограф, защото реално не съм знаела как изглежда - защото години наред ми е било представяно лице със задна дата, така да се каже.
Което ме накара да се запитам доколко актуални са снимките и на другите личности, пишещи за вестника (който пък по определение трябва да ни държи информирани за нещата към днешната дата).
В тази връзка моля най-любезно почитаемата редакция още по-любезно да обновява снимките на авторите си поне на шест месеца. Или пък изобщо да не публикува такива, ако някой прецени, че не харесва актуалната си физиономия.
Благодаря предварително.
11 Юли 2009 16:22
"Творците трябва винаги да са гладни и безпарични, щото ако се опаричат - вече не са Творци"!
Не е моя мисла...
11 Юли 2009 16:31
Не се тревожа за новия министър на културата! Тревожа се за културата на новия министър.....
11 Юли 2009 16:50
***

Редактирано от - sybil на 12/7/2009 г/ 15:37:37

11 Юли 2009 16:59
Олдмад, не знам чия е цитираната от теб мисъл, но като се изключи романтичното й звучене, което грабва лековерния наблюдател с псевдовъзвишеността си, тя е абсолютно невярна.
Противно на нея статистиката сочи, че значимият принос в световната култура се дава предимно от хора, които са достатъчно добре материално, за да не обременяват мисълта си с грижите на ежедневния бит.
Не че талантът се ражда само там, където е охолството, но изявата му се нуждае от храна три пъти на ден и топла стая през зимните месеци. Най-малкото защото създаването на качествен културен продукт не е еднократен спонтанен акт, а целенасочен процес, свързан с много труд и, съответно, много време, което няма как да бъде пълноценно отделено, ако умът и усилието са вложени предимно в заниманието "изкарване на насъщния".
11 Юли 2009 17:32
българете никога не са били умни за нищо и нещо

Е га ти комплексарщината! И споменаваме генерал Де Гол и негов министър. Всеки със занаята си. Всеки може да пише правилно - пуска си спелинг, поправя се. Но в обикновенния диалог, да се правиш на правилен е против контакта с публиката. Не всичики са правилни, някои харесват жаргона особенностите на нормалната ежедневна реч, това е уважение към публиката, а не натрапен етикет от пре-мерена реч, която отблъсква публиката става подозрителна, губят желание да кажат какво мислят, да попитат, да изяснят принципно положение. Имаше един преподавател в УНСС, който казваше: обичам да ми збъркат името така, че и на мен да ми стане Кеф Преподаваше маркетинг.
11 Юли 2009 17:35
Аз пък си направих труда да прочета нейна поезия.Не става за четене! .Явно не разбирам от поезия.. Натиснете тук
11 Юли 2009 17:52
Нервен, не се притеснявай! Ти разбираш от поезия - М.И. не пише поезия. Подозронеията ми се оказаха верни - изобщо поезията на М.И е пълен балон. Относително добро интервю, но стихотворението, което прочетох е за "Суходол" - за друго не става. Жалко, че толкова добри думи се пишеха за тая Мирела.
11 Юли 2009 17:56
Eleanor, значи ми развивате обратната теза - "Гладна мечка хоро не играе"(по-разбираемо е).
O.K. няма да споря!
Само ще припомня някои позабравени неща:
-По времето на соца се правеха по около 40-50 филма годишно. Колко от тях помните сега?
- Пак по същото време, издателствата бълваха хиляди заглавия "прогресивна" литература, и то в стотици хилядни тиражи - колко заглавия от тях помните сега("Овчарчето Калитко" да не се брои).
- Пак тогава, броят на т.нар. "Творчески съюзи" беше уникален в световен мащаб, като имаше вкл."Съюз на гайдарите" и "Съюз на свирачите на дудук"(за последния не съм много сигурен).‌
И всеки Творчески Съюз със: - Ръководство, представителен център в Столицата, култ.клубове в страната, изложбени зали, твърд % държавна дотация, почивна станция(станции), служебен автопарк, международен отдел, и каквито се сетите "благинки" още...Е, членовете в повечето случаи бяха само "на Тефтер", а продукцията им беше мижава, ама кой ти гледа. Важното бе, че се изпълняваше Генералната Линия на Партията - "К(о)лтурата- всенародно дело"!
...
А Резултатът...абе що не се сещам какъв точно е Резултатът?
Освен може би, че децата ни все още изучават автори от преди соца...
.
P.S. Ако съм засегнал някого от т.нар. "творци на ясла", моля да бъда извинен.







Редактирано от - OLDMAD на 11/7/2009 г/ 20:19:57

11 Юли 2009 18:45
>>><<<
Еличко беличко...


На снимката тя беше поетична
лирична, нежна, влюбена душа
трагично ли е днес.
че не е същата,
че не е тази Тя,
която носим във представите?...
Кои са всъщност тука правите?
Нима душите на поетите
са функция окльощавяла
от диетите,
а те самите твърде са различни...
Е, нека да е малко непривично,
и да приемеме доброто у човека
а другото е суета
и ...нека!
11 Юли 2009 19:11
1001,
друго съм казал, не говоря за граматика; пък и ако съм се препънал в някое изречение, бъдете по-снизходителен.и това влиза в културата.какво ви е раздразнило.за главни букви и разстояния няма да говорим, ве4е съм го обяснявал няколо пъти.не съм 4овек съ ръкавели.както иска ваша милост да го разбере.аз съм тип, който се опитава, мъча се, разбирате ли, да бъда малко по-глупав.това е положението :неспасяемо непоправимо безнадеждно катастрофално с битовата и интелектуална бг култура и един чех се намери да бъде безпределно честен и да ни го нарисува съ си4ките му миазми и аромати.
12 Юли 2009 11:54
Въпросът не е какъв да бъде министърът на културата, а трябва ли ни такъв министър и въобще Министерство на културата...
Минете пред сградата на " Ал.Стамболийски" 17 - ще видите паркирани 7-8 луксозни служебни автомобили и ято шофьори, които се подпират на тях и чакат да превозят накой от 300-та чиновника до съседното Министерство на образованието на около 300 - 400 м...
----------------
Някой знае ли колко е издръжката на това министерство и какво дава на обществото?...

____________________________
Не мир дойдох да донеса, а меч…
12 Юли 2009 12:48
никой не знае, знае се само, че гламавщината ни е бездънна:де да беше само там
12 Юли 2009 18:44
Мирела,"ма кой ша та знае тебе в Русчук"?! t
14 Юли 2009 20:07
Основното в интервюто е ...около цитата който копнах:



"писател" в България е понятие, заредено с невероятен героичен, литературен и обществен патос от Ботев насетне. Да си писател е отвъд това, което означава тази дума. То е някаква форма на обществена самоотверженост, на пълно посвещение, на достоен пример и този висок патос, тази напрегната историчност, която името на писателя, съдбата на писателя, участта на писателя съдържа в себе си, респектира. Не случайно на Яворов не му стига да е национален поет и отива да се бори за независимостта на Македония. Т.е. писането само по себе си се явява някакъв недостиг на още множество роли.


Без интелигенция като описаната от интервюираната..... ще слушаме само идиотщините от рода на...."Гладна мечка хоро не играе"

иначе... днес вече копнах няколко цитата за хората-овце!!! И за ...чобаните им!!! (цитатите не са от български ....пишещ- за хонорарченца)
14 Юли 2009 20:09
И последно!

На Ботев, Вазов, Яворов.... от кое....НАРОДНО СЪБРАНИЕ им...даваха парички ?



Колко беше "пенсията" дето я плащаха на близките на загиналите за народа и човешката си постоянност ....Ботев...Яворов..... и други знайни и незнайни!!

Дали лакомията и еничеризма на политиците ни СЕГА, или масвото овчедушие и сребърнико-продажие на душите ни.....ПРЕЧИ да станем нормална държава ???

Кога ще видим гредата в собствените си очички! И ще спрем само да дрънкаме за "крадливите" ...БЕЗ ДА ГИ НАТИКАМЕ ПОНЕ В ЗАТВОРА?

...надали парламентът и прокуратурата ни са по-мощни от народната воля!!!


Редактирано от - Весел на 14/7/2009 г/ 20:15:32

15 Юли 2009 11:56
Стига с това ЕВРОПЕЙСКО, тази дума по-вече от локум се разтяга!!! Културата се нуждае от държавна политика и силна ръка. Всичко останало е боза!!!!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД