От брака си имам дете. Преди 2 г. се разведох. Родителските права бяха предоставени на бившата ми съпруга, защото на нея бе дадено и ползването на семейното жилище. В бракоразводното решение бяха определени мерките за упражняването на родителските права. Там наред с всички неща бяха посочени и начинът и времето за личен контакт между мен и децата. Съпругата ми обаче често не се съобразява с тях. Какво мога да направя?

Веселин М., София



Според чл. 106 от Семейния кодекс (СК) при допускането на развода съдът служебно постановява на кого от съпрузите предоставя упражняването на родителските права. Съдът определя и мерките за упражняването им и личните отношения между децата и родителите. По правило се избира един от родителите, на когото се възлага упражняването на правата. Кой точно - определя съдът в зависимост от законовите правила и от интересите на децата. Родителят, на когото не е поверено детето или децата, не губи нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Тук изобщо не може да се говори за лишаване от права на този родител.

Родителят, на когото не са поверени децата, има право да поддържа лични отношения с тях, определени в бракоразводното решение. В процеса на този контакт той има възможност да упражнява възпитателно въздействие върху детето. Този родител може да отговаря и по чл. 48 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за вреди, причинени от детето, при едно по-трайно пребиваване (например ако е определено детето да прекарва с него един месец през лятната ваканция). И извън времето за личен контакт той може да следи за възпитанието и за това как другият родител упражнява поверените му функции. Съгласието на родителя, неупражняващ правата, за осиновяване на детето например е задължително. Налице са и други негови правомощия.

По закон съдът определя и мерките относно упражняването на родителските права. Всъщност законът има предвид определянето на личните отношения между децата и родителя, на когото те не са предоставени.

Конкретното съдържание на мерките за лични отношения е въпрос на целесъобразност и зависи от особеностите на конкретния случай. По правило съдилищата трябва да дават и често дават детайлизирани в различна степен указания - определят дни, часове, начини на вземане и връщане на детето, възможност за пренощуване, ваканции и т.н. Понякога при съгласие и конкретни взаимоотношения между родители - бивши съпрузи, се предвиждат и общи фрази като например "когато детето пожелае". Добре е обаче те да са записани възможно най-конкретно, защото много често се стига до сериозни спорове с тежки последици за самите бивши съпрузи и най-вече за децата. Често се стига и до ситуации на неизпълнение на съдебното решение.

В случаи на нарушения на съдебното решение вариантите на поведение са много. Първата възможност е да се поиска изменение на мерките. Според чл. 106, ал. 5 от СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от съпрузите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да предпише нови. Тук може да се стигне дори до отнемането на упражняването на правата от единия родител и до даването им на другия.

Друг вариант е родителят, на когото не се дава личен контакт или на когото се пречи, да поиска от полицията другият родител да бъде предупреден с протокол. Възможно е да бъде сезирана и прокуратурата със същото искане. Съществува и хипотеза за използване на Наказателния кодекс (НК). Така според чл. 182, ал. 2 от НК родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняването на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с поправителен труд или глоба от 100 до 300 лв. При особено тежки случаи законът предвижда дори лишаване от свобода до 6 месеца.