:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,737,872
Активни 750
Страници 22,775
За един ден 1,302,066
КОНСУЛТ

Какви стъпки трябва да извървят наследяващите по закон

Здравейте,

Майка ми почина преди 5 месеца, а баща ми преди 11 години. Аз съм единствено дете. Какъв е редът оттук нататък по отношение на документите, които съм длъжна да изготвя и предам на съответните служби. Имам оставен в наследство 1 апартамент, от който имам и аз 1/6, 29 дка ниви и 1/6 от къща на село.

М. Ножарова



Обикновено много хора са неподготвени, когато изведнъж след смъртта на най-близките си се оказват техни наследници. И това е напълно обяснимо. Малцина мислят изобщо за това, още по-малко са се запознавали със законовите норми и с изискванията на нормативните актове, които уреждат тази материя. Така или иначе, рано или късно идва такъв момент в живота на почти всеки човек. А казусите са най-различни и много сложни.

В случая обаче това изобщо не е така. Налице е един-единствен наследник по закон, и то дете. Няма завещания, няма проблеми с разполагаеми или запазени части, с възможности за претенции от едни или други роднини, не се налагат доброволни или съдебни делби.

От въпроса може да се направи предположение, че питащият е готов да приеме безрезервно наследството. Защото законът позволява и всеки наследник да се откаже изрично и писмено от него, както и да иска приемането му по опис.

Според чл. 48 от Закона за наследството (ЗН) то се придобива с приемането му. Според чл.1 от ЗН пък "наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия".

Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия в района, където е открито наследството. В този случай приемането се вписва в особена книга. Тази процедура обаче не е задължителна. Защото за закона приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството (ако например извади удостоверение за наследник или пък впише на свое име в данъчната служба наследствен имот) или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.

Първата стъпка при наследяването е изваждането на удостоверение за наследници. С него лицата, които са наследници по закон, се ползват от всички права, произтичащи от това тяхно качество. Този документ установява и правото на наследника да стане собственик на наследеното имущество. Удостоверението се вади от съответната общинска администрация. Процедурата почва с молба-декларация до кмета на общината, където е бил последният адрес на починалия наследодател. Към молбата се прилага и препис от акта за смърт на наследодателя. След проверка и процедури, при които се гледат регистрите, се издава и удостоверението за наследници.

Според закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) чл. 14 ал. 1 за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота. Уведомяването става с подаването на данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. В третата алинея на същия член обаче е казано, че при придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в 6-месечен срок. Така в конкретния случай трябва да се подаде декларация в 6-месечен срок пред общината, където се намира имотът. Оттук нататък съответно собственикът трябва да плаща данък сграда и такса смет за имота.

Стигаме и до данъка върху наследството, за който също има специални правила в ЗМДТ. Според чл. 29 от този закон с такъв данък се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани. Според нормативния акт "наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството". Данъкът върху наследството пък се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците. От всичко посочено човек може да остане впечатлението, че и в конкретния случай се дължи данък наследство. Има обаче разпоредба в ЗМДТ - чл. 31, ал. 2, която ясно указва, че това не е така. Според въпросния текст "данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения". В случая сме именно в тази хипотеза - на наследяване по права линия, което означава, че не се заплаща такъв данък.

В същото време трябва да се отбележи, че при откриване на наследство по закон наследниците са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната. Този срок за съпруг или деца тече от откриването на наследството. А то се открива от момента на смъртта на наследодателя.
20315
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД