|
| В Анкара на 13 юли бе подписано Междуправителственото транзитно споразумение за газопровода "Набуко" и това даде силен тласък за реализирането на проекта. |
Газопроводът "Набуко", чието изграждане се очаква да струва около 9 млрд. евро и ще бъде готов през 2014 - 2015 г., трябва да намали зависимостта на ЕС от руски природен газ чрез доставки от Близкия изток и Централна Азия през Турция и балканските държави в Европа. Пречка за проекта досега бяха разногласия между Турция и ЕС по въпроса за транзитните доставки, както и между Турция и Азербайджан, който се смята за един от потенциалните основни доставчици на газ за "Набуко".
Въпреки че в споразумението не бе включено настояването на Турция да получава на по-ниски цени 15% от транзитния газ, този въпрос вероятно ще се превърне в основна пречка в бъдещите преговори, особено ако Брюксел продължава да не дава зелена светлина за членство на страната в ЕС. Турският премиер Реджеп Тайп Ердоган побърза да подчертае, че газопроводът "Набуко" "ще издигне Турция до важно място" за европейската енергийна сигурност, а Жозе Мануел Барозу говори за "нов период в отношенията между Турция и ЕС". Въпреки увеличаващите се призиви към ЕС да отвори глава "Енергетика" все още остава крайно неясно дали нарастващата важност на Турция от стратегическа гледна точка ще се окаже достатъчна, за да бъдат убедени държави като Франция и Кипър да приемат възможността Турция скоро да стане членка на ЕС.
Освен това остават и важни въпроси като това как газопроводът "Набуко" ще бъде финансиран и откъде ще бъдат обезпечени достатъчно количества природен газ, за да се осигури дългосрочното му функциониране. В края на юни Азербайджан подписа споразумение с "Газпром" за продажба на природен газ на Русия от 2010 г. нататък. Наскоро пък Туркменистан финализира 30-годишно споразумение с Китай за покупката на природен газ, което пък поставя под съмнение централноазиатските доставки за Русия и Европа. Ирак и Иран, който притежава най-големите резерви от природен газ в света след Русия и Туркменистан, ще останат стратегически важни за "Набуко" въпреки голямата нестабилност в Ирак и политическото напрежение в Иран.
За сравнение Русия, която също е изправена пред препятствия, що се отнася до осигуряването на финансирането и на доставките на газ, подписа споразумение с националните газови компании на Италия, Сърбия, България и Гърция през май 2009 г. за изграждането на "Южен поток". Подписан бе и договор между "Газпром" и италианската компания "Ени" за удвояване на предварително договорения обем.
Включването на Сърбия в предложения маршрут на газопровода заедно с изграждането на газохранилище в Банатски двор във Войводина ще превърне страната във важен регионален енергиен център. Междувременно през юни 2009 г. бе подписан договор между сръбския държавен газов монополист "Сърбиягаз" и газовата компания от Република Сръбска "Газпромет", според който първата придобива 40% от "Газпромет" и така Република Сръбска ще се включи в "Южен поток". Контролирайки единственото газово трасе към Босна и Херцеговина, която няма никакви газови запаси и това става ясно през зимата по време на газовата война между Русия и Украйна, Сърбия ще спечели значително влияние върху доставките на природен газ.
"Набуко" широко се обсъжда в Европа, но въпреки пречките, пред които е изправен относно осигуряването на достатъчно природен газ, той ще се бори да изпълни своите първоначални цели. С издигането на Турция до държава от стратегическа важност за Европа "Набуко" ще се превърне в удобно средство за пазарлък, дадено на Турция за бъдещото й членство в ЕС и ще усложни дневния ред на Брюксел за разширяването на съюза. Реализацията на "Южен поток", който ще превърне Сърбия във важен регионален енергиен център, също ще има последици за относителния баланс на сили и влияние на Балканите.
- от "Нигерийский газ".
абсолютно точно! И англичаните и американците искат да прецакат обединена европа като и пробутват турските гаджали, които Европа не иска. Статията в Економист е неграмотна, даже Южен Поток е наречен на едно място другояче...
