Един стар виц гласи: на теория и практика нещата може да са по един начин, но у нас е различно. Този виц може да разпознаете в много от коментарите, свързани с новото правителство и (в по-общ план) - с начина, по който кандидат-премиерът води своята политика. Така например по принцип коалиционното управление е по-стабилно и по-предвидимо от правителството на малцинството. Невярващите могат да се поучат от опита на Чехия, която в последните години често се превръщаше в най-голямата европейска неправителствена организация поради невъзможността да се състави правителство на мнозинството. Ние наскоро научихме обаче, че у нас един чешки модел би работил добре, защото алтернативата "коалиция" е мръсна дума и защото е немислимо някой да извива ръцете на Бойко Борисов.
По принцип мандат за самостоятелно правителство получават партии, които спечелят повече от половината места в парламента. У нас обаче се твърди, че ГЕРБ е получил такъв мандат и с по-малко гласове поради това, че неговите потенциални партньори до заветното мнозинство имали само 15 или 10 депутати. Явно тук има някакъв санитарен минимум на представителство, който, веднъж достигнат, позволява злощастната маломерна партия да не бъде разглеждана въобще сериозно. В тази нетрадиционна математика 15=0, а 116=121.
По-нататък по принцип има две решения на проблема с лустрацията, които условно можем да наречем чешки и унгарски модел. В Чехия лустрация беше допусната и проведена в определена степен. В Унгария Конституционният съд реши, че тя противоречи на принципите на равнопоставеността и правовата държава. У нас до общ принцип не можа да се достигне, затова моделът ни е смесен: в една институция - като президентството например, бивши сътрудници на комунистическите служби са допустими (злонамерените биха казали и желани). В новия парламент пък достъпът им до ръководни позиции и командировки в чужбина беше орязан (съвсем справедливо, по мое мнение). В правителството пък и двата принципа бяха приложени едновременно, за да бъде намерено място на популярния в широки кръгове професор по история Божидар Димитров. Ето как принципни конфликти получават битово разрешение: символите на идейните противоположности ще трябва да седнат на една маса и животът ще покаже какво ще излезе от това общуване.
Ако трябва да обобщим, логиката у нас пука под тежестта на гравитацията и нищо не може да запуши появилите се пукнати. В политическото ни пространство периодично се появяват тела с огромна гравитационна сила, които променят традиционните правила, изкривяват пътя на светлината, ускоряват или забавят хода на времето, за да го направят съвместим с техния сърдечен ритъм.

Новото правителство

Сформирането на новия кабинет трябва да бъде четено като доказателство за силата на гравитационното поле на новия премиер. Макс Вебер въвежда термина "харизматична власт" с цел да опише по разбираем начин модели на управление (или по-точно - господство, авторитет), които не разчитат на традицията или пък на рационалнобюрократичната логика, а на личните качества на самия лидер. Една от характеристиките на харизматичната власт е способността й да създава невъзможни от гледна точка на нормалната логика коалиции. Идеята за плаващи мнозинства и правителство на малцинството (в наш контекст) е точно такава невъзможна коалиция: кой би си представил Костов и Сидеров в един клуб по ситуационни интереси с цел крепене на правителство на ГЕРБ? Само фигура от величината на Борисов може да постигне такъв изкривяващ политическото пространство ефект.
Съжителството на Божидар Димитров и Симеон Дянков в един кабинет също изглежда странно: Световната банка все пак е известна като стожер на неолибералното мислене, глобализацията и пазарния фундаментализъм, докато Националният исторически музей е място, което трябва да ви убеди, че националната идентичност е движещата сила на историята (поне по нашите земи).
Останалите членове на новия кабинет са тела с относително малка собствена политическа маса, които освен с експертните си познания в своите ресори, се отличават с неспособността си да извиват ръце. Тяхната задача е да оформят слънчевата система около премиера и да демонстрират, доколкото могат, че орбитата им не съвпада открито с кръга "Капитал", обръчите на Доган и други знайни и незнайни кръжоци, съзвездия и пр. Посланието е ясно: не "олигархията" диктува кабинета, а премиерът прави това еднолично. ГЕРБ пада директно от Марс и поради това избягва вплетеността в местни помисли и интереси.

Формула на гравитационното поле

Напрежения при изкривяването на политическото пространство от тежки тела се получават и ще се получават, разбира се: първото е вече факт - евентуалното гласуване (от страна на "Синята коалиция") на Божидар-Димитровото назначение в кабинета. При такъв тип конфликти трябва да можем да мерим гравитационното поле на премиера, за да сме в състояние да предвидим поведението на другите политически тела. Нютон сигурно би предложил следната формула, обобщавайки българския опит през прехода: гравитационната сила на премиера е равна на резултата му от последните избори, умножен по годините, останали до края на мандата, и разделен на сумата от коалиционни партньори, чернови и доклади на Европейската комисия за напредъка на България. От формулата е видно, че силата на Борисов в момента клони към плюс безкрайност основно поради липсата на доклади за неговото управление и нежеланието му да влиза в коалиция. Но към края на годината ситуацията ще претърпи коренни промени и тогава по-малките политически тела ще добият ново самочувствие, като героите на Кърт Вонегът, които установяват отслабналата гравитация по неочакваните си ерекции.
Какво можем да очакваме от бъдещото управление на базата на този анализ? На първо място, не бива да се преекспонира ролята на правителството в живота на една страна: Чехия без правителство и със самозабравил се президент успя да се справи доста добре с кризата и нейните предизвикателства. В този смисъл новините за нас са добри. Проблемът обаче е, че Чехия успя да запази по-добре от нас своята партийна система и програмния характер на своите партии. Това създава по-голяма степен на предвидимост - ясно е например какви програмни цели и приоритети страната преследва и ще преследва при всеки един вариант на разместване на политическата колода. Притеснителното е, че ние все още можем само да гадаем политиките на бъдещия кабинет, които ще зависят от наличието на тематични мнозинства. Какво ще иска например "Атака" в замяна на своята подкрепа?

В следващите шест месеца Борисов ще има изключителна възможност да диктува посоката на действията на парламента. Въпросът е обаче дали той е готов с един последователен пакет от мерки, които да бъдат прокарани в този период. Много вероятно е тези шест месеца да преминат в изработване на политики, които (дори и да бъдат полезни) след това ще е трудно да бъдат прокарани поради неминуемото отслабване на гравитационната му сила.