Една модна, но напълно безсмислена дискусия поставя под въпрос стабилността на правителството, което днес ще вземе мандат да управлява България. Правителство на малцинството ли ще имаме или правителство на мнозинството народни представители? В теорията на корпоративните финанси подобен въпрос от средата на миналия век е безпредметен. Очевидно е, че щом имаш контрол, значи си събрал мнозинство. А държавата не се различава кой знае колко от една фирма. Всъщност и



държавата е публична корпорация,



в която всеки от нас получава при пълнолетието си по едно право на глас. България дори не е твърде голяма публична корпорация. Засега. Според сп. "Форбс" за миналата година в света е имало точно 215 частни корпорации с постъпления по-големи от брутния вътрешен продукт на България. Както всяка корпорация, държавата трябва да излъчи управление чрез избори. Разликата между фирмите и държавата е само в това, че на изборите всички притежатели на права ги предоставяме временно, за един мандатен цикъл, на политици акционери, които после гласуват със събраните гласове в общото събрание, наречено парламент. Щом въобще има правителство, значи се е събрал контролен пакет, т.е. мнозинство от гласовете, достатъчно голямо да вземе решение. То може да е мнозинство на малцинството, без значение, важното е да се установи



ефективен контрол



Отдавна вече не е нужно да държиш над 50% от гласовете, за да имаш контролен пакет. За да се контролират днешните публични компании, стигат далеч по-малко от половината гласове на акционерите. Счита се, че контролен пакет има онзи, който притежава 20% от гласовете, стига всеки друг акционер или група да притежава по-малко. И в законите на повечето държави е приет праг от 20% или от 25% за дефиниране на контролния пакет. Но какъв процент от гласовете гарантира контролен пакет в една корпорация? Зависи от държавата, т.е. от националния манталитет. Финансистите - точно обратно на мисленето на политиците - се стремят да държат корпоративния контрол с минимален пакет. Логично: ако можеш да държиш контрола с 20% от акциите, защо ти е да стискаш 50%, вместо да продадеш "излишните" 30% на пазара, като спестиш необходимия капитал и разходите за него? Затова необходимият размер на контролния пакет за нас е тест за ефективността на финансовите системи. Правилото е, че



оптимален е минималният пакет



Колкото по-прагматична е една нация, толкова по-лесно тя постига съгласие за общия интерес и толкова е по-малка вероятността някой да злоупотреби с правото да контролира и управлява общата дейност, като ощети останалите съдружници. Значи по-малък пакет от акции ще е достатъчен, за да се формира контролен пакет. Обратно, ако в страната контролните пакети са големи, те показват вкоренен страх, че управляващият може да злоупотреби с контрола, и са сигнал, че правата на малцинствените акционери не са защитени. Или че корпоративната собственост е закостеняла и мажоритарните собственици нямат желание да делят доходите, да споделят информация и да обсъждат бизнеса си с миноритарни акционери. Как се сравняват страните по този критерий? Средният контролен пакет на публичните компании за 1996 г. в Германия е бил 57%, в Белгия - 56%, в Австрия - 52%, но в Швеция - 35%, във Франция - 20%, само 10% в Обединеното кралство. В САЩ средният контролен пакет на компаниите, търгувани на НАСДАК, е бил 8.6%, а онези, чиито акции са листвани на далеч по-ликвидната Нюйоркска фондова борса - едва 5.4%. И друг извод на финансовата практика може да е от полза и на избраниците, и най-вече на избирателите в политиката: по правило



разпръснатата собственост е по-ефективна,



сиреч колкото повече акционери и по-малък контролен пакет има една корпорация, толкова по-добре управлявана и по-рентабилна е тя. А добри ли са резултатите, акционерите са щастливи и дори с нищожно 5% мнозинство, управлението е стабилно. Това се обяснява с факта, че в такава компания контролът изисква широк консенсус. Ако тя не се управлява добре, лесно се формира нов контролен пакет и бързо гонят неудачните управници. Но като знаят това, управляващите внимават, не се опиват от собствената си незаменимост и напъват здраво, работят по 16-18 часа дневно. Трябва всеки ден да доказват, че са най-добрите. Е, има изключения като "Бъркшайър Хатауей", управлявана от мажоритарния си собственик и следователно несменяем, докато не се самосмени като президент, г-н Уорън Бъфет. Но може ли корпорацията да разчита, че ще я управляват само гении? И какво става с компания, разчитала на гениален управляващ, когато човешките му сили свършат? Сигурен съм, че правилата на публичните корпорации важат за държавите, в частност и за България. Избраното днес правителство започва с далеч по-голямо мнозинство, отколкото му е нужно, за да управлява успешно и стабилно години наред. Пък ако правителството е неуспешно, ако излъчилата го нация се разочарова и отчая, дори 100% от гласовете да е държало, то или ги губи (собствените му депутати му обръщат гръб), или фалира като всяка банкрутираща корпорация. Опитът на г-н Жан Виденов е доста ярка илюстрация за този извод.