Ако бате ви Бойко се затича да осигури подходяща терапия за останалите 70% нуждаещи се от модерно лечение раково болни в България, както се затича да доведе болния моряк от Иран, може и да ми се смили сърцето към него. Трудно е, но може поне да опита, условия има.
Споменатата в статията (само с едно изречение, защо ли?, та кой направи повече за болните от рак в България от нея?) пациентска организация АПОЗ успя да привлече на страната на България всички възможни европейски институции работещи в тази насока - Европейската комисия, здравния комисар, световната здравна организация. АПОЗ, в лицето на председателя си, Женя Адърска, работи успешно с европейските институции и това е органзиацията заради, която в момента в България се прави опит да се въведе национален антираков план.
АПОЗ организра и проведе на изключително високо равнище конференция миналия май (2008), под надслов "Да направим приоритет борабата с рака", като доведе световно известни имена в областта на изследванията на рака в София, парламентаристи от ЕП, хора, които са начело на националните си здравни парламентарни конисии в ЕС, професори, европейски специалисти в областта на превенцията от болестта, много пациенти . Месец след това, отново с упоритостта на АПОЗ и г-жа Адърска, българският парламент прие с пълно единодушие Декларация за нуждата от ефективна борба с рака. Последната всъщност беше леко променен вариант на Меморандума приет по време на конференцията на АПОЗ.
Българското правителство не може да се оплаче от липса на законодателна воля да се направи нещо за 70%-те нелекувани от рак у нас, а също и за бъдещите, които ще заболеят. Остава добрите намерения да се въведат на практика и да видят бял свят. Пациентската организация АПОЗ работи всекидневно, 24 часа на ден/7 дни в седмицата не само за сегашните болни, но и за това да има по-малко болни утре, чрез ефективен популационен скрининг. Вече има 19 милиона за започването на тази национална програма.
България е на последно място в ЕС по смъртност от рак. Един от най-добре лекуваните ракови заболявания в света като рака на гърдата има 50% смъртност у нас, докато в страни като Швеция, Франция, Германия (да не говорим за САЩ) тази смъртност е сведена под 10%. Миналата година, докато бат Бойко беше затворил летището в София, на 3 юли, и го чаках 16 часа във Франкфурт да се натутка, за да разбере какво точно, аджеба, става и да отвори достъпа за самолето до България, пътувах за погребение на много близка роднина от тизи тип рак. Беше една от жертвите на 50%-та смъртност от рак на гърдата. Ако живееше в Швеция (или в която и да е друга западноевропейска държава), щеше, вероятно, да е една от 90% спасени.
В България хората умират не само от липса на лекарства, от редовно прекъсване на животоспасяващи терапии, но и от липсата на какъвто и да е скрининг за рак у нас. Най-евтиното, и спестяващо парите на държавата лечение, е профилактиката. Хората умират, защото биват хващани в последни стадии на болестта, защото техниката ни е остаряла и проблемна, и защото лекарствата стигат само за броени хора. BTW, АПОЗ успя да вкара 5 нови лекарства за реинбурсиране в списъка на здравното министерство тази година. Зад тези 5 лекарства стоят стотици сасени човешки живота. Хората не могат да си позволят да плащат от джоба скъпо струващи лекарства.
Същото се отнася и до рака на шийката на матката. За нея пък вече има открита ваксина, която наред с редовни прегледи на жените ще доведе смърността от този тип рак до под 5%. Въпреки споровете за или против нея, почти няма развита западна страна, която да не я направи задължителна за децата си. В САЩ тя беше въведена в имунизационния им календар в 2006. Сегашният председател на здравната комисия в парламента, Лъчезар Иванов, беше изключително позитивно настроен към тази вид профилактиката на момичетата до 12-13 годишна възраст през май 2008. Тук дори не става въпрос за пари (ваксината, която се поставя 3 пъти, в момента струва в България около 600-700 лева), които могат да се намерят и от външни за страната източници, а за политическа воля.