03 Август 2009 12:42
“Според закона за амнистията не могат да бъдат съдени лица, които са извършили непредпазливи деяния до 1 юли 2008 г. и за които Наказателният кодекс предвижда до 5 г. затвор. Всички дела по този повод, образувани до същата дата, пък трябва да се прекратят. Така много държавни служители, в чиято длъжностна характеристика са били заложени управлението и контролът при харченето на предприсъединителните фондове и оперативните програми, могат да се отърват от разследвания и присъди. При тях много трудно се доказва умисъл, измама или кражба и затова се счита, че може да се използва именно текстът за безстопанственост.”
Всички ние желаем и очакваме справедливо възмездие за корумпираните, крадливи и лъжливи политици, министри, чиновници и мафиоти, но това няма да е възможно по ред причини: 1. Както се вижда от цитата и предишните управляващи в последните седмици от управлението си са се погрижили чрез лобито си в законодателната комисия да приемат такъв закон, че е невъзможно „да се ловят вещици”, т.е. крадци, злоупотребили със средства, корумпирани и безстопанствени министри, директори и ръководители, и то през целия период преди 2008 г. /със задна дата!!!/, да не могат да бъдат съдени. По този начин се прави още едно узаконяване на гласното или негласно споразумение между всички управляващи партии и екипи – никой от следващоуправляващите да не се рови в канчето и зулумите на преждеуправляващите. В продължение на 20 години това споразумение беше изпълнявано префектно /нито един осъден/. Възниква въпроса – как герберите ще изпълнят дадените обещания да ревизират деянията на преждеуправляващите ? Особено ако съдим по значително смекчения тон към тях, след като седнаха на стола им. Позната мила, родна, картинка. 2. Ние доброволно избрахме да живеем в семейството на Световната демокрация/нежното име на КапитализЪма/ и като членове на ЕС сме синхронизирали законодателството си с това на ЕС. Нима не сте забелязали, че законите и Наказателния кодекс са така конструирани, че главната им грижа е да пазят максимално възможно правата и свободите на престъпниците, дори те да са доказани и заловени на местопрестъплението. Вече няколко години Правосъдието и медиите дъвчат дънките на Маргините и лачените обувки на Вальо Топлото /разследван по сигнал от Австрия/ с неговите 7, 5 милиона /досега известни/ спестявания от скромна директорска заплата и се чудят по кой параграф да го осъдят/за кокошка няма прошка, а за кон няма закон/. Това е един нарицателен пример, доколко родното правосъдие може ефикасно да се бори с престъпността и корупцията. Наказанията са символични /нищо чудно, ако Топлото бъде осъден само на 3 години и му се зачете престоя в следствието, и през септември т.г. отпраши да почива на морето, с мацки около него/, не се излежават докрай /освобождават ги предсрочно за примерно поведение/, ежегодно демократичната власт и вицепрезидентът/длъжност създадена специално за целта/, помилват стотици престъпници /първата задача на свободно избрания президент Ж.Ж беше да освободи 3 000 затворници/, и това на фона на признанието на бивш директор на Софийския затвор, че „многогодишната практика е доказала, че само 3 % от затворниците си променят поведението след излизане от затвора, а останалите продължават занаята си”. Демократичното законодателство не се грижи за живота и сигурността на обикновенните невинни граждани, които стават или ще станат жертва на преждевременно освободените престъпници. За какъв респект и за какво възмездие може да става въпрос тогава ?. Затова и е малък броя на страните, където са овладяни корупцията и престъпността или са с ниски такива. На определени моменти, в някои страни, като Италия, се постигат временни успехи и след няколко години статуквото се възстановява. Очевадни закономерности. Както казваше Чърчел: „Демокрацията е лошо нещо, но кажете ми нещо по-добро?”. 3. За да не храним излишни надежди, че нещо може коренно да се промени в статуквото ще поднеса следната информация: В Китай, през последните 9 години, за корупция са разстреляни 10 000 чиновници /между тях има министри, губернатори, кметове , директори и т.н., не включваме осъдените за криминални прояви/, има разстрелян и зам.председател на НС за получен подкуп от 4, 5 милиона долара, като за разхищение или подкуп за над 1 милион долара следва висше наказание – смърт, като разстрелите на корумпираните чиновници са публични, а близките са длъжни да заплатят изразходвания куршум от държавата !!!. Освен тях още 120 000 души са получили по 10-20 години затвор/какво милосърдие, а ?/. В момента там много се говори за предстоящия разстрел на зам.кмета на Пекин, заради злоупотреби с милиони долари по време на олимпиадата в Пекин и зам.министърът на Държавна сигурност /последният уличен за щети за над 3 милиарда долара/. През последните 30 години /откакто там се омешаха КомунизЪма и КапитализЪма/, към наказателна отговорност са привлечени 1 000 000 сътрудници на държавния апарат. Е, Как ви звучат тези факти на фона на свръхдемократичното ни законодателство?. Чудовищно !, нали ?. И щом с такива драстични мерки, прилагани вече десетки години в една държава, не може да се пресече корупцията и престъпността, на какво следва да се надяваме у нас тогава с престъпниколюбивото ни законодателство? . Всичко е илюзия и много добре изчислено. Дано Господ си знае работата там, горе.
|