Завръщането на атентатора от Локърби в Либия би ознаменувало още един етап от забележителната реабилитация на полк. Муамар Кадафи, официално възприеман от Великобритания и други западни страни като опасен парий. Но отношенията с Триполи не са изяснени и категорични по други въпроси, като неразрешеното още убийство на полицайката Ивон Флечър пред сградата на либийското посолство в Лондон през 1984 г.

Може да се очаква, че Кадафи ще опита да натрупа политически капитал от евентуалното освобождаване на Ал Меграхи. През септември ще има честване на 40-годишнината от военния преврат - наричан от Кадафи "революция", свалил от власт крал Идрис. Либийският лидер идния месец ще председателства и срещата на Африканския съюз и ще държи реч пред Общото събрание на ООН. Ако осигури завръщането на Меграхи, Кадафи ще доразвие и апетита си за триумфална реклама.

В известен смисъл Кадафи има достатъчно причини да се похвали с успехи. През 80-те години той бе изолиран в конфронтация със Запада, обвинен, че доставя оръжия за ИРА за подкрепа на палестинския тероризъм и за атентата в берлинска дискотека, пълна с американски военни. През 1986 г. администрацията на Рейгън, която го наричаше "бясното куче Кадафи", предприе въздушни удари по Триполи и Бенгази в опит да го убие. Именно в контекста на тази необявена война, която включваше и други радикализирани близкоизточни режими като този в Иран, се състоя и атаката над Локърби през 1988 г.

Революционният плам на Кадафи изглежда охладня през следващите години с нарастването на икономическите проблеми на страната, подсилвани и от санкциите на ООН. Повратната точка бе през 2003 г., когато Великобритания парира Кадафи с доказателства за опитите на Либия да се сдобие с ядрени технологии по втория начин, чрез съмнителни сделки с пакистанския атомен специалист Абдул Кадир Хан.

Кадафи се отказа от ядрената си програма, отвори инсталациите на Либия за инспекции и даде сигнал за нова ера на сътрудничество със Запада. В замяна санкциите на ООН бяха прекратени, Великобритания и други страни от ЕС изпратиха в Либия търговски мисии, насочвайки вниманието си преди всичко към недоразвитата петролна индустрия на Либия. През 2004 г. Тони Блеър се срещна с Кадафи в палатка в Триполи и му протегна "приятелска ръка".

Оттогава отношенията стабилно се подобряват. И Гордън Браун, и Барак Обама се срещнаха с Кадафи в кулоарите на срещата на Г-8 в Италия миналия месец. От "Даунинг стрийт" обявиха, че били обсъдени случаят на Меграхи и убийството на Ивон Флечър. Бил засегнат и случаят с 6-годишната Надя Фавзи, отвлечена от либийския си баща. Браун и Кадафи се съгласили, че двустранните отношения са "силни" и ще укрепват още повече, заявиха официални британски представители.

Движеща сила зад този стабилен курс е нарастващият интерес на британския бизнес в Либия. "Бритиш петролиъм" инвестира близо 1 млрд. долара в петролни и газови проучвания, други европейски правителства, като френското например, също са активни. Великобритания вече доставя системи за противоракетна и противовъздушна отбрана на Триполи по силата на споразумение от 2007 г.

Роднини на жертви от Локърби, предимно в САЩ, са убедени, че тези нарастващи бизнес и търговски отношения влияят на отговора на правителството по искането на Кадафи за освобождаване на Меграхи.

Миналата година лорд Дигби Джоунс, тогавашен британски министър на инвестициите и търговията, който бе начело на бизнес делегация в Либия, описа страната като привлекателен нововъзникващ пазар. На либийска инвестиционна конференция в Лондон миналия месец либийският министър на приватизацията и инвестициите Махмуд ал Фтиз заяви, че Триполи очаква да привлече 2 млрд. долара нови преки инвестиции и още 2.7 млрд. долара инвестиции в петролната индустрия. "Числата са скромни, но ние вече сме спокойни, че Либия има голям потенциал", каза той.

Въпреки затоплените отношения сериозните различия в позициите с Либия си остават. Освен случая с Ивон Флечър стои и неразрешеният въпрос за компенсациите за семействата от Локърби, еклектичният и недемократичен стил на управление на Кадафи и проблемът с неспазването на човешките права в Либия. През юни "Амнести интернешънъл" изрази загриженост за тайното споразумение на Либия с Италия в ущърб на икономическите имигранти и търсещите убежище.