Работих във ведомство, от което преди време бях освободен. Мисля, че там имаха прекалено много мои лични данни. Има ли по закон начин да разбера какво точно има за мен и дали не продължават да обработват и ползват по някакъв начин лична информация за мен?

Костадин П.,

София



От 1 януари 2002 г. в България действа Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). Той е част от пакета от т.нар. информационни закони заедно със законите за защита на класифицираната информация и за достъп до обществената информация. За разлика от тях като че ли за правата по ЗЗЛД се знае малко. Включително и за правото всеки да е информиран кой и какви негови лични данни събира и обработва и на кого ги дава.

В закона има специална глава "Права на физическите лица". Там изрично е записано, че всеки човек "има право на достъп до отнасящи се за него лични данни". Така всеки може да поиска от администратора на лични данни (в конкретния случай това е ведомството, в което е работил) потвърждение за това дали отнасящи се до него данни се обработват. Може да се настоява и да се разберат дори целите на това обработване, категориите събирани данни, както и получателите, на които се разкриват. Всеки има право и да получи съобщение до него в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник. Човек може да упражни безплатно своето право да получи тази информация веднъж на 12 месеца. При негова смърт правата му могат да се упражняват и от неговите наследници.

Освен това всяко физическо лице има право да поиска от администратора да "заличи, коригира или блокира негови лични данни, обработването на които не отговаря на изискванията на закона". В случая може да бъде поискано заличаване, след като вече човекът не работи там.

Правото да знае, както и да иска заличаване, коригиране или блокиране се осъществява с писмено заявление до администратора на лични данни. То може да бъде отправено и по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. Заявлението трябва да има задължително:

- име, адрес и други данни за идентифициране на съответното физическо лице;

- описание на искането;

- предпочитана форма за предоставяне на информацията - тя може да бъде дадена като устна или писмена справка или като се покани лицето да прегледа данните;

- подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция.

Законът изрично позволява гражданинът да поиска копие от обработваните лични данни на предпочитан носител или предоставяне по електронен път.

Администраторът разглежда заявлението в 14-дневен срок. Той може да бъде удължен до 30 дни, ако се затруднява. Накрая предоставя данните или отказва. Отказът задължително трябва да има мотиви.

При отказ може да се обжалва пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). От нея може да се иска и да констатира нарушаване на права. Комисията се произнася с решение в 30-дневен срок от сезирането. Тя може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание.

Има и още една възможност. При нарушаване на права по ЗЗЛД всеки може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд. Тук физическото лице може да търси и обезщетение за претърпени вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора.