Здравейте, имам въпроси относно закона за наследството. Ако един недвижим имот по нотариален акт е собственост на две лица, които са съпрузи, и един от тях си замине и останат като наследници съпруга, син и дъщеря, както и внуци, каква ще бъде разполагаемата част от наследодателя за всеки един от наследниците поотделно? И още - ако единият от двамата собственици на имота в предсмъртно писмо е изказал желание за негов наследник на частта му от имота да са негови внуци и е лишил по този начин сина и дъщеря си от конкретния имот, те имат ли право да оспорват решението му след смъртта като тяхна "запазена част" върху имота му, като негови наследници?

Калина В., София



По закона за наследството (ЗН) децата наследяват родителите си поравно. По същия закон съпругът наследява поравно с децата. Общите правила обаче трябва да се съобразяват с всеки конкретен казус.

Защото в случая става дума за имот, който съпрузите са придобили в рамките на брака, и той е съпружеска имуществена общност (СИО). Затова при прекратяване на брака, включително и поради смърт, преживелият съпруг автоматично придобива половината от въпросния имот. Другата половина, на починалия съпруг, се наследява поравно от преживелия съпруг и двете деца, както е в конкретния случай. Те получават по една трета идеални части от половината имот. Така най-много от този имот ще има всъщност преживелият съпруг - една втора от целия имот (частта му от СИО) плюс една трета от другата половина (по наследство). Всичко това са идеални части, които могат да бъдат разделени чрез доброволна или съдебна делба. Дотогава има режим на съсобственост. Тя може да се раздели чрез делба, като имотът се даде само на единия, а той да наплати с пари дела на останалите. Иначе може да се кара дълго време в този режим на съсобственост и когато почине и другият съпруг, тогава двете деца ще имат по една втора от целия имот. Те пак ще са идеални части и за да се получат реални части задължително трябва да се мине през делба.

Ако починалият съпруг има имоти, придобити преди брака, съпругът и децата пак наследяват поравно. Тук преживелият няма никакво предимство, защото не е налице съпружеска имуществена общност.

Що се отнася до предсмъртното писмо, трябва да се знае, че в закона има точно определени начини за разпореждане с бъдещо наследство. И всички те са формални, което изключва възможността разпределението да бъде правено с предсмъртно писмо.

Възможността е това да бъде направено чрез завещание - било то саморъчно или пък нотариално. Нотариалното се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Саморъчното завещание пък трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. То може да се пази при нотариус.

В нашия закон има изрична уредба на завещанията. Защото в противен случай са възможни скандали между наследниците, съдебни спорове и правна несигурност. Според чл. 14, ал. 1 от ЗН всеки "може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество". Това обаче не е точно така. Защото още втората алинея на чл. 14 указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Чл. 28 от ЗН изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". В случая сме точно в тази хипотеза.

Вън от тази запазена е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било чрез дарение или чрез завещание. Естествено, няма никакъв проблем да се направи завещание за цялото наследство. Но след смъртта всяко от децата, което е било лишено от запазената си част, има право на иск по чл. 30, ал. 1 от закона. Тази разпоредба казва, че всеки с право на запазена част, който не може да получи пълния й размер поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Така че в конкретния случай децата ще имат право на такъв иск.

Другият начин приживе да се направи разпределение е дарението. Но то също се подчинява на формални правила и най-малкото трябва да бъде заверено нотариално.

Има и трети начин. Законът за наследството (ЗН) позволява на всеки наследодател да раздели имуществото, което притежава към даден момент и приживе. Той може дори да включи в тази т.нар. приживна делба и запазените части на бъдещите наследници. Делбата пак се извършва или с акт за дарение, или със завещание. Условие за действителността й е да бъдат включени всички наследници със запазена част. Това означава, че ако към момента на делбата наследодателят има деца и съпруг, те задължително трябва да получават при нея дяловете, които биха им се паднали след неговата смърт. В противен случай направеното от наследодателя приживе разпределение просто ще е недействително и лесно ще бъде отменено от съда.