Хъшлашката арогантност е временно полезна в махленските и вътрешнополитически отношения, но извън махалата и в отговорната външна политика най-често има дълготрайни вредни последици. Най-вече за хъшлаците, които дори и да минават за герои в своите очи, когато издевателстват над по-малките, скоро стават смешни и губят авторитета, за който претендират. Дотам, че след време в махалата никой не иска да си играе с тях. Поради което им остава възможността да пишат мръсни думи по стените, а във външната политика по-силните лесно ги поставят на онова място, от което обикновено изтича безсилната злоба срещу историческата съдба. Предимно в мемоари и пожелателна, но истинска история на въобразеното им величие. Бедата е в това, че понякога хъшлаците представляват цялата махала и цялата политика, от което страдат далеч повече хора, отколкото е справедливо, но пък е напълно логично. Все пак махалата и политиката са ги търпели и следователно са също така виновни за безсилието си да се справят с тях.

Прекрасен пример за това тая седмица даде министърът за българите в чужбина Божидар Димитров със следното сравнение: "Ние се държим с Македония като със сестриче. Само че тя порасна. Македония вече е на 20 години и малкото сестриче се превърна в К". Това станало при приключване на първото заседание на Парламентарната комисия по вероизповеданията.



Какво означава "К" в тоя контекст,



всеки може да се досети. Първата асоциация при това сравнение е дотолкова обидна, че още преди да е дошла нотата от "малката сестра", комисията по външна политика в парламента би трябвало да извика министъра и да му издърпа ушите заради поразиите, които подобни приказки предизвикват. Те вече не идват от устата на напомпан с виденията си публицист и пишман историк, а от член на правителството, пък бил и без портфейл. Разбира се, когато портфейлите на хората са празни, такива хъшлашки сравнения създават илюзията за пълна душа; сигурно са доста хората, които си казват "Божо ми напълни душата". Но те не по-малко съдействат за доизпразването и на душите, и на портфейлите, и на политиката от действителното им съдържание.

След тях например празнината от двете страни на Деве Баир се разтваря още повече и спомага да бъде запълнена така, както за двадесетина години се запълни с джамии и нови къщи пътят от Куманово до Охрид; едните строени с пари на саудитски фондации, другите - с парите от наркотрафика и доброволния данък, събиран от финансистите на албанските националноосвободителни движения и милиции. Тая празнина може да се види и в Скопие от двете страни на Вардара. Тя пък още по-бързо някой ден ще бъде запълнена с контролни постове по мостовете над реката в един реално разделен град, както и между общините на една реално разделена държава.

Но тъй като у нас всички са залисани в изобличенията на предишното управление, от приказките за "Македония като К" следва само



хихикане по нашите форуми,



псувни в македонските, явяват се призраците на Самуил и ослепените му войници, Гърция, Сърбия, дето все я сърби. И светлото бъдеще в НАТО и ЕС на двете сестри България и Македония. Впрочем в това отношение по-голямата също може да бъде обозначена с някакво К. В тия организации тя все пак е прочута предимно с курвите и корупцията си, а не с киселото си мляко и Котоошу, както е в далечна Япония.

По-малката ще има да чака. Но също така и да се страхува. Защото "Македония като К" в действителност следва да се тълкува "Македония като Косово". Българската външна политика съдейства за това със своята подлизурковщина. Изказвания като това на Божидар Димитров са хъшлашкия израз на нейната същност. Тя се крепи на някогашния исторически факт "македонците са българи", но недовижда днешната фактичност, че "славяногласните" македонци далеч повече се интересуват от бъдещето. Там Македония най-вероятно ще бъде поредната "многонационална" албанска държава, каквато стана и Косово. Да сте чули за подобна загриженост у нашите политици?



Да сте срещнали техни протести



срещу албанския иредентизъм? Да сте видели някъде довода, че разделението "българи-македонци" в това отношение е далеч по-безинтересно, отколкото разделението "македонци-албанци"? Няма да чуете, няма де срещнете така, както не се чу и не се срещна преди време и за това в Косово. В тяхното махленско самосъзнание дълбоко е залегнала имперската премъдрост "разделяй и владей", без да усещат, че всъщност са инструмент на разделението. С подобно хъшлашко поведение те обиждат и губят още повече авторитета си пред ония, които постоянно третират като по-малки, по-слаби и по-заблудени роднини. Обидно-насмешливото отношение към Македония обаче е добре дошло за безогледността на "реалната политика", която пресметливо отчита, че ако някой след петдесет години ще си има работа на Балканите, ще му се наложи да говори не толкова български, сръбски, македонски или гръцки, колкото албански.

Разбира се, с К-то министърът може би е нямал предвид това, което имаме хората с махленско и балканско самосъзнание. Този стил обаче още по-лесно може да бъде продължен, като се каже, че и с "Божидар Димитров като П" имаме предвид "политик", а не "провокатор" или "простак". Макар че тъкмо в една просташки провокативна политика, сляпа за реалностите в югоизточната махала на Европа, са възможни сравнения като неговите.