Днес Шанхай няма нищо общо с невзрачния град, в който преди 25 години нямаше нито една висока сграда, а колите по улиците се брояха на пръсти. |
Днес обаче тези два града, отхвърлили социалистическите окови, изпълняват голям брой строителни проекти. Разбира се, за това трябва да се плаща. Някогашните евтини и вехти московски хотели попаднаха миналата година в списъка на най-скъпите в света. В Шанхай пък по улиците се появи автомобилен поток, построено е ново метро, а също небостъргач от 100 етажа. Градът се подготвя да вдигне нов небостъргач със 121 етажа.
Бурен подем изживяват и други градове - Мумбай, Бангалор и Хайдерабад в Индия, Пекин в Китай, Сао Пауло в Бразилия, а също Дубай. Само преди четвърт век те бяха малко известни. Ако някой бе чувал нещо за тях, това бе не заради темповете на строителството, а защото това бяха центрове на бедност и нищета. Разбира се, като благосъстояние и икономическа мощ тези градове не могат да задминат такива водещи световни центрове като Токио, Лондон, Париж, Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис, Сеул, Сингапур и Хонконг. Но те са решени да влязат в нашия списък на световните градове - и правят това с учудваща бързина.
Основната причина е икономическият растеж. През последния четвърт век доходите на глава от населението, базиран на покупателната способност, е нараснал с над 400 процента в Индия и с цели 1500 процента в Китай. Основният дял на богатството се пада на Мумбай и Шанхай. За същия период доходът на глава от населението в САЩ нарасна с 245 процента, а в много страни от Западна Европа този показател е дори по-нисък.
Започващият икономически подем в света задължително ще засили тези тенденции. Начело са отраслите на тежката промишленост. Обработващата промишленост ускори развитието на големите китайски градове. В Бразилия бързо развиващият се Сао Пауло обхваща буквално всички отрасли - от производство на обувки до авиокосмическата промишленост и високите технологии. Този град доминира и в бурно развиващата се енергетика, която използва както традиционните, така и възобновяемите източници.
Енергоресурсите спомогнаха за бързото развитие на Москва и Дубай. Не всичко там бе толкова чисто и красиво. Но както гласи старата йоркширска поговорка, където има кал, там са и парите.
Миналогодишният спад на петролните цени несъмнено малко ще забави развитието. Днес обаче тези цени започнаха отново да се покачват и може да се очаква, че в Дубай, Москва и Сао Пауло нещата ще се върнат както преди.
Не всички разрастващи се градове са в развиващия се свят и в бившия комунистически лагер. Стремително проспериращи градове от световен мащаб има и в Северна Америка - канадският Калгари, а също Хюстън и Далас. Тези регионални икономически центрове се развиват благодарение на енергетиката и укрепващата им промишлена мощ. Там е налице и бързо нарастване на населението. Миналата година Хюстън и Далас отбелязаха по-голям растеж от всеки друг голям мегаполис. А през последното десетилетие населението на тези два центъра се е увеличавало 6 пъти по-бързо, отколкото в Ню-Йорк, Лос Анджелис, Чикаго и Сан Франциско.
Работата обаче не е само в демографията. Градове като Финикс и Лас Вегас също много бързо увеличаваха населението си, но така и не попаднаха в списъка на регионалните центрове от глобален мащаб. Главната разлика е, че в тексаските градове засилват мощта си корпорациите. В Хюстън се намират 27 компании, попаднали в списъка 500 на сп. "Форчън" (годишният рейтинг на 500-те най-големи корпорации в света). По този показател градът задмина Чикаго. В Далас пък има само 14 такива компании. Сумарно в двата тексаски града има толкова компании от въпросния списък, колкото и в Ню Йорк, където някога се намираха най-големите корпорации на САЩ.
По същия начин Калгари в Канада стана основният съперник на Торонто по брой на корпоративните централи. Това се дължи не само на нефтените приходи, но и на ниските данъци, а също на по-меките нормативи. Днес Калгари може да се похвали с най-високите доходи на глава от население в Канада. В перспектива главният му конкурент може да стане Едмънтън, който се намира по-близо до нефтените залежи на Алберта.
В Австралия бърз подем изживява град Пърт, разположен по крайбрежието на Индийския океан, недалеч от находища на полезни изкопаеми, като примерно желязна руда. Най-богатият град в страната отправи мощно предизвикателство срещу отдавна наложилото се господство на Сидни и Мелбърн. Подемът му е предизвикан от притока както на вътрешни, така и на чужди имигранти, а също от бурното строителство.
През последните 25 години по-голямата част от големите железопътни и автомобилни магистрали, от летищата и водопроводно-канализационните съоръжения бяха изградени не в Европа или Америка, а в Източна и Южна Азия, в Близкия изток и Бразилия. Докато Западът се опитва да преодолее жилищната си криза, растат жилищните цени в такива градове като Мумбай, Бангалор, Пекин и Шанхай.
Високите офисни сгради станаха най-видимия символ на новите градове от световен мащаб. Шанхай вече заема четвърто място в това отношение - в града има 21 сгради, които са високи над 210 метра. От десетте най-големи небостъргача в света само един се намира в САЩ - чикагският Willis (бившият Sears). Днес в Азия има повече небостъргачи отколкото в Северна Америка. А от десетте най-високи сгради, издигнати през 2006 г., осем са извън Америка и Европа - четири в Китай и четири в Близкия изток. Строящият се в момента небостъргач Бурж Дубай ще стане най-високата сграда в света (818 м).
Изменения в градския ландшафт може да се видят и в Русия, макар да не пораждат там такова благоговение. В Москва няма сграда, която да стърчи над Московския държавен университет (МГУ), чиято височина е 240 метра. В момента в града има 14 високи сгради - вече изградени или строящи се. Сред тях е и небостъргач, които ще надмине МГУ и ще стане най-високата сграда в Европа.
------------------------------
* Джоъл Коткин е водещ научен сътрудник в Университета Чепмена по въпросите на развитие на градовете. Той е отговорен редактор на интернет изданието newgeography.com и води седмична рубрика в сп. "Форбс". Прави изследване за развитието на глобалните градове за лондонския институт "Легатум". Догодина излиза новата му книга "Следващите сто милиона: Америка през 2050-а".