Само за едно поколение станахме свидетели на огромен брой динамично развиващи се градове. Преди 25 г. рядко щяхте да видите коли при разходките си по крайбрежната улица на Шанхай, а небостъргачи там изобщо липсваха. Непавираните и неравни тротоари бяха разширени до размера на улици, за да поемат цялата огромна маса от бедно облечени пешеходци. Преди 20 години тежък период на занемаряване и упадък преживя Москва, която бе пълна с апатични люде, редящи се на опашка за потребителски стоки с ниско качество. Тогава можеше да си платиш таксито срещу кутия "Кент".

Днес обаче тези два града, отхвърлили социалистическите окови, изпълняват голям брой строителни проекти. Разбира се, за това трябва да се плаща. Някогашните евтини и вехти московски хотели попаднаха миналата година в списъка на най-скъпите в света. В Шанхай пък по улиците се появи автомобилен поток, построено е ново метро, а също небостъргач от 100 етажа. Градът се подготвя да вдигне нов небостъргач със 121 етажа.

Бурен подем изживяват и други градове - Мумбай, Бангалор и Хайдерабад в Индия, Пекин в Китай, Сао Пауло в Бразилия, а също Дубай. Само преди четвърт век те бяха малко известни. Ако някой бе чувал нещо за тях, това бе не заради темповете на строителството, а защото това бяха центрове на бедност и нищета. Разбира се, като благосъстояние и икономическа мощ тези градове не могат да задминат такива водещи световни центрове като Токио, Лондон, Париж, Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис, Сеул, Сингапур и Хонконг. Но те са решени да влязат в нашия списък на световните градове - и правят това с учудваща бързина.

Основната причина е икономическият растеж. През последния четвърт век доходите на глава от населението, базиран на покупателната способност, е нараснал с над 400 процента в Индия и с цели 1500 процента в Китай. Основният дял на богатството се пада на Мумбай и Шанхай. За същия период доходът на глава от населението в САЩ нарасна с 245 процента, а в много страни от Западна Европа този показател е дори по-нисък.

Започващият икономически подем в света задължително ще засили тези тенденции. Начело са отраслите на тежката промишленост. Обработващата промишленост ускори развитието на големите китайски градове. В Бразилия бързо развиващият се Сао Пауло обхваща буквално всички отрасли - от производство на обувки до авиокосмическата промишленост и високите технологии. Този град доминира и в бурно развиващата се енергетика, която използва както традиционните, така и възобновяемите източници.

Енергоресурсите спомогнаха за бързото развитие на Москва и Дубай. Не всичко там бе толкова чисто и красиво. Но както гласи старата йоркширска поговорка, където има кал, там са и парите.

Миналогодишният спад на петролните цени несъмнено малко ще забави развитието. Днес обаче тези цени започнаха отново да се покачват и може да се очаква, че в Дубай, Москва и Сао Пауло нещата ще се върнат както преди.

Не всички разрастващи се градове са в развиващия се свят и в бившия комунистически лагер. Стремително проспериращи градове от световен мащаб има и в Северна Америка - канадският Калгари, а също Хюстън и Далас. Тези регионални икономически центрове се развиват благодарение на енергетиката и укрепващата им промишлена мощ. Там е налице и бързо нарастване на населението. Миналата година Хюстън и Далас отбелязаха по-голям растеж от всеки друг голям мегаполис. А през последното десетилетие населението на тези два центъра се е увеличавало 6 пъти по-бързо, отколкото в Ню-Йорк, Лос Анджелис, Чикаго и Сан Франциско.

Работата обаче не е само в демографията. Градове като Финикс и Лас Вегас също много бързо увеличаваха населението си, но така и не попаднаха в списъка на регионалните центрове от глобален мащаб. Главната разлика е, че в тексаските градове засилват мощта си корпорациите. В Хюстън се намират 27 компании, попаднали в списъка 500 на сп. "Форчън" (годишният рейтинг на 500-те най-големи корпорации в света). По този показател градът задмина Чикаго. В Далас пък има само 14 такива компании. Сумарно в двата тексаски града има толкова компании от въпросния списък, колкото и в Ню Йорк, където някога се намираха най-големите корпорации на САЩ.

По същия начин Калгари в Канада стана основният съперник на Торонто по брой на корпоративните централи. Това се дължи не само на нефтените приходи, но и на ниските данъци, а също на по-меките нормативи. Днес Калгари може да се похвали с най-високите доходи на глава от население в Канада. В перспектива главният му конкурент може да стане Едмънтън, който се намира по-близо до нефтените залежи на Алберта.

В Австралия бърз подем изживява град Пърт, разположен по крайбрежието на Индийския океан, недалеч от находища на полезни изкопаеми, като примерно желязна руда. Най-богатият град в страната отправи мощно предизвикателство срещу отдавна наложилото се господство на Сидни и Мелбърн. Подемът му е предизвикан от притока както на вътрешни, така и на чужди имигранти, а също от бурното строителство.

През последните 25 години по-голямата част от големите железопътни и автомобилни магистрали, от летищата и водопроводно-канализационните съоръжения бяха изградени не в Европа или Америка, а в Източна и Южна Азия, в Близкия изток и Бразилия. Докато Западът се опитва да преодолее жилищната си криза, растат жилищните цени в такива градове като Мумбай, Бангалор, Пекин и Шанхай.

Високите офисни сгради станаха най-видимия символ на новите градове от световен мащаб. Шанхай вече заема четвърто място в това отношение - в града има 21 сгради, които са високи над 210 метра. От десетте най-големи небостъргача в света само един се намира в САЩ - чикагският Willis (бившият Sears). Днес в Азия има повече небостъргачи отколкото в Северна Америка. А от десетте най-високи сгради, издигнати през 2006 г., осем са извън Америка и Европа - четири в Китай и четири в Близкия изток. Строящият се в момента небостъргач Бурж Дубай ще стане най-високата сграда в света (818 м).

Изменения в градския ландшафт може да се видят и в Русия, макар да не пораждат там такова благоговение. В Москва няма сграда, която да стърчи над Московския държавен университет (МГУ), чиято височина е 240 метра. В момента в града има 14 високи сгради - вече изградени или строящи се. Сред тях е и небостъргач, които ще надмине МГУ и ще стане най-високата сграда в Европа.

------------------------------

* Джоъл Коткин е водещ научен сътрудник в Университета Чепмена по въпросите на развитие на градовете. Той е отговорен редактор на интернет изданието newgeography.com и води седмична рубрика в сп. "Форбс". Прави изследване за развитието на глобалните градове за лондонския институт "Легатум". Догодина излиза новата му книга "Следващите сто милиона: Америка през 2050-а".