Премиерът Бойко Борисов стегна куфар за Брюксел, както направиха няколко негови предшественици при първите си работни пътувания в чужбина като министър-председатели. Какво си носи днес и утре?

Иван Костов бе сложил сред ризите си през 1997 г. искане за премахване на шенгенските визи и за начало на преговори за членство в ЕС. Симеон Сакскобургготски занесе през 2001 г. молба за график кога ще приключат преговорите, след като България бе извадена заедно с Румъния от групата за 2004 г. Сергей Станишев стискаше през 2005 г. уверение, че страната ще бъде готова за членство през 2007 г., и настояваше да й се даде обещание датата да не бъде отлагана. Бойко Борисов отиде да размрази спрените еврофондове.

Да се ходи на гости само с искания и без дарове е неучтиво. Костов обеща, че България тръгва по пътя на европейската демокрация след краха на Жан Виденов. Симеон занесе своята програма "Хората са богатството на България", за да придаде човешки лик на страната след стръвната приватизация на Костов. Станишев заложи на пропагандата и обяви курс на европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност. Борисов го удари в земята със своето "правителство на европейското развитие на България", с което



рече на Брюксел: Аз съм ваш!



Но как да му повярват?

Същия въпрос си задаваше и Станишев през септември 2005 г. Членове на Съвета по европейска интеграция към ВС на БСП тогава му подхвърлиха, че не е лошо да уреди преди тръгване за Брюксел ареста на двама-трима по-едри бандити. Така би показал, че България започва да променя срамния си образ, граден през годините на криминалния преход. Той обаче си направи оглушки и точно година по-късно неговият вътрешен министър Румен Петков трябваше да вдигне мизата - не трима бандити, а "три големи престъпни групировки" ще бъдат вкарани в затвора. С това обещание изтръгна в последния момент от шефа на Еврокомисията (ЕК) Жозе Барозу съгласие да не отлага приемането на България за 2008 г. Колко удържа обещанието, си пролича от лютия доклад на ЕК през юли 2008 г., съчетан със спиране на еврофондовете.

Несвършеното от предишните се трупа на гърба на следващите. "Ще покажем какво правим в момента и какво наследство сме заварили", заяви с вяра в своята невинност премиерът Борисов. Той се надява, че Брюксел е склонен да сложи черта само защото се е сменило правителството. В действителност



ЕК ще го посрещне с неприятен сюрприз



- ще му покаже черновата на втория си доклад за еврофондовете, който готви по поръчка на Европарламента. Макар че в него ще се изброяват "заслугите" на Станишев, сметката ще се плаща от Борисов.

Документът, чието огласяване се чака към края септември, ще даде официално обяснение защо, след като първият доклад спря стотици милиони евро за България от предприсъединителните фондове ФАР, ИСПА и САПАРД, сега на практика са замразени и милиарди евро по оперативните програми. Той ще трябва да обобщи преписката, текла през последните две години между Брюксел и бившите министри на финансите Пламен Орешарски, на регионалното развитие Асен Гагаузов, на транспорта Петър Мутафчиев, на околната среда Джевдет Чакъров и още неколцина, заради които отряза европейското финансиране за големи инфраструктурни проекти. Вече не двама-трима бандити зад решетките или две-три групировки на съд биха смирили гнева на Брюксел. Борисов усети накъде духа вятърът и изиска в понеделник спешно да му бъдат предоставени данни за разхищения на евросредства от бившите министри Гагаузов, Мутафчиев и Орешарски, които след това ще бъдат предоставени на прокуратурата. Вчера пък бе повдигнато обвинение за длъжностно престъпление срещу бившия земеделски министър Валери Цветанов.

Като че ли най-сетне България започна да схваща какво й казва Еврокомисията, за да й даде достъп до евробюджета.



Заканите на Станишев да се оплаче в Брюксел



от лов на вещици окуражават Борисов, че е на прав път. Бившият премиер се държеше предизвикателно към ЕК, когато се заричаше "да не хвърля министри на вълците". За да развали черната финансова прокоба на вещиците над България, Борисов трябва да ги погне, както му казват не само от Брюксел, но и от столиците на всички държави членки. Точно заради отвращението си от вещици правителствените и държавите ръководители в ЕС започнаха да избягват да гостуват в България и да канят българските си колеги на официални посещения.

Времето е малко и не бива да се губи. Делата на падналите от власт министри са оставили трайни следи. Не са достатъчни закачки от рода кой колко е харчил за министерски лукс, а трябва да се извадят наяве злоупотреби с европейски и български фондове (които също са европейски). Корупцията на високо равнище не е природно явление, а си има конкретни имена, които всеки би могъл да изрече, но не всеки има право. Борисов спечели изборите, защото убеди мнозинството от избирателите, че като вземе властта, ще има достатъчно факти и смелост пръв да си отвори устата.