Най-парадоксалното в сегашната политическа реалност е невъзможността да се правят краткосрочни прогнози, което в същото време се съчетава с яснотата на дългосрочните. В днешната политическа формула няма нито едно известно. А резултатът на следващите избори, когато и да са те, е напълно ясен. Управлението на страната след тях ще бъде коалиционно, съставено от БСП, ДПС и може би определена земеделска формация.
Кога и какво ще се случи дотогава, колко партии ще оцелеят, колко ще се появят, е рано да се каже. В този период, разбира се, НДСВ, без да иска, ще разчиства пътя пред следващото управление. Хората като че ли колкото повече обедняват, толкова по-покорни стават. Затова никой не се е разтичал да предизвиква предсрочни избори. Особено социалистите, които едновременно участват във властта, критикуват я като лява опозиция и се готвят за дълъг ляв цикъл на управление. А ако искаш да управляваш дълго, трябва и дълго да чакаш.
От вътрешнопартийното допитване в СДС се разбира, че и то не се е разбързало. Самото допитване, казват, се е състояло по следния начин:
Катя Михайлова пита Иван Костов и той и отговаря
И така 15 000 пъти. Иначе как да разбираме, че в "обработените" резултати хем се искат нови лица и нова политика, хем най-много са харесвани Костов и Лучников. Обяснението всъщност е, че Командира винаги е страдал от комплекса, че не е автентичен "седесар". Да припомним, че той стана член на СДС през 1995 г., а като експерт-финансов министър предложи през 1992 г. СДС да се разпусне и да остане само парламентарната му група.
Та питащата и отговарящият се чудят как да отстрелят Надя Михайлова. Още повече че "младите лъвове" здраво я подкрепиха. Даже "сините" политолози предпочитат открито Надя. Затова Костов дори бил стигнал до извода, за да няма проблем между двете дами, по-добре да предложи за лидер Явор Дачков. Няма лошо - той наистина е ново лице. Но едно е да те харесват, а съвсем друго да те изберат. (Дачков вече отрече, че ще се кандидатира за лидер - б. р.)
Напълно неизвестно е какво ще стане,
когато Надежда се кандидатира
Защото целият партиен апарат не е в състояние да накара делегатите да гласуват за "другата" Михайлова.
Още по-неясно е каква нова политика ще предложи СДС. Дали има партия, с която Костов да не се е скарал - без Народен съюз? И изобщо с кого, за Бога, бъдещото СДС ще се коалира?
Друг е въпросът, че ако някой измисли в този момент нова и сериозна теза вдясно, трябва да получи Нобелова награда за политика. Защото при десните партии засега действа принципът: като не можеш да спреш една глупост - оглави я. От друга страна, няма нещо позитивно, което СДС някога да е лансирало и сторило, и сега БСП да не го присвои. На война като на война. Могли са - направили са го. Затова няма и да бързат.
В дългосрочен план
действително уникална е позицията на ДПС
Много вероятно е Доган да легитимира някоя от формациите вдясно, като се коалира предизборно с нея. По този начин ДПС, освен че ще участва и в следващото правителство, ще може да контролира и следващата опозиция. Най-стабилният политик в последните 12 години постави партията си в толкова изгодна перспектива, че може еднакво успешно да действа както в центъра, така и да влияе на процесите вляво и дясно. Качествената промяна в ДПС освен това е, че движението вече не е по-малката партия (друг е въпросът коя партия вече е голяма и малка), а равностоен политически субект, който сам определя своите партньори. Точно от тази позиция ДПС участва в управлението и то зависи от него.
А управлението на НДСВ страда от една
сериозна болест - липсата на политика
Затова трудно обясняват какво точно правят. И ако има някой, който може да облече управлението с политика, това е Доган.
Когато преди време Костов каза, че "ДПС е проклятие за България", едва ли си е давал сметка как ще му се отрази това. Защото сега Доган ще направи всичко възможно Костовата клика да стане третата в дясното и не знам си коя по ред партия в България.
В заседателната зала на ДПС има една картина, нарисувана по идея на неговия председател. Тя представлява символ на възможностите - различните религии и политики от антитези да се превърнат в синтез. Може би ако Доган се казваше Иван, политиката в България щеше да изглежда по друг начин.
|
|