Интересен чиляк е това - българинът. "1300 не търсят наградите от изборната лотария" - информира "24 часа". Включително "Три плазми чакат собствениците си в София" - за телевизори става въпрос, не за кръвна плазма. Тия хора сигурно са забравили, че е имало избори, та и с томбола. В същото време любовта към корупцията е неизличима от народната душа и никой никога не си забравя корупционния лост или корупционната схема.

Тоя път ще дадем пример от нашия вестник, щото имаме наистина фундаментален материал - "Данъчни биха отказали подкуп при 800 лв. заплата" - анкетни данни от Центъра за изследване на демокрацията. Демек - за 800 лв. прочутата толерантност на данъчните към рушвета ще се сгъне в нула! Хем нескромно, хем невярно, щото който обича подкупа при 200 лв. заплата, ще го обича и при 800; само дето ще вдигне мизата.

Номерът е, че принципно много хора са против корупцията, но само докато не стигне до техния джоб. Щото едно е да си против, като нямаш опция да си "за", друго е да ти навират истински пари в ръцете... Автор на "Дневник" разсъждава по подобни проблеми така: "Смеем се, но някакво човече вътре в нас тайно се отъждествява с Бай Ганьо или мутрата". Или друг отрицателен герой - подкупен чиновник например.

"Монитор" също е в челен сблъсък със същия вечен проблем : "Пак затъваме в корупция" е изводът за нашата страна от доклад на "Трансперънси Интернешънъл". Пак там откриваме и вероятното корупционно кранче за рушветарите от първия абзац: "Над 15 софиянци скрили от бирниците по 100 000 лв." Как се крият такива суми - не е лев, не са два! Много просто - криеницата се играе по правилните джобове.

Не чак толкова просто, но ярко обяснение дава "24 часа" за устойчивостта на явлението: "Корупцията в България е като черната дупка в мъглявината Конската глава - всички говорят за нея, но свидетели няма, да не говорим за очевидци."